Песочница - селото с чакалня и автобус на повикване

Песочница има чакалня, но автобус в селото идва само при повикване, разказа ще кметският наместник:

"Транспортът е под всякаква критика, понеже въпросът се свежда до пари. Оставили са ни телефон, когато има пътуващ, да се обадим. Ако от Берковица има човек да чака на автобуса, ще дойде. Но ако няма човек там, той няма да дойде. А ако тук има чакащ, трябва да му звъннем и да дойде да го вземе. Защото празните курсове наистина...излишни разходи не са желателни."

Архивни документи свидетелстват, че през 1880 година населението на Песочница е наброявало над 300 души, а през 1947 година - около 700. Днес в селото са останали малко над 20 души.

"За да е това село с 300 и кусур жители, а сега да са 15 по избирателен списък, може да прецените как се развива животът. Аз съм постоянно тук от 2000 година, но пак имаше повече хора, бяха над 50 души. Има някои, които се връщат само през летния сезон или в събота и неделя. Тук няма работа, няма как млади да стоят тук, само пенсионери могат да стоят. Просто хората трябва да работят някъде, защото виждате, че и годините за пенсия стават страшни. Само един безработен има, който е на месечни помощи, и аз все още не съм пенсионерка. Иначе всичко друго са пенсионери - кой с ТЕЛК, кой без ТЕЛК..."

Преди 4 години Песочница бе обявено за първото IT село в България. Инициаторите поканиха програмисти от цялата страна да се заселят и да работят в селото. За да ги привлекат, те обявиха, че осигуряват достъп до високоскоростен интернет и места за настаняване. Днес обаче в селото ай ти специалисти няма, разказва кметският наместник Венета Тодорова:

"Всичко се оказа сапунен мехур, две-три сбирки и край. Сега долу всичко е потънало в прах. Няма ай ти специалисти. Пишеше по вестниците, че и автобус ще се отпусне за децата да ходят да учат, че са се заселили първите ай ти специалисти. Няма такова нещо."

В село Песочница е роден временният председател на Първото обикновено народно събрание - Анто Георгиев. Той заема поста, когато е на 101 години. Затова местните и до днес го наричат Дядо Анто Стогодишни и го сочат като най-известния човек, произлязъл от селото. Преди няколко години в двора на църквата е открита паметна плоча на Анто Стогодишни. Негова потомка е 91-годишната баба Райна Антова:

"Помня къщата на дядо Анто. Той е погребан тук, в църквата. За него знам, че е бил и даскал, и поп. Имаше училище до църквата. Имам вестник, когато откриха плоча в църквата, имаше тържество, имаше музика..."

Хората от Песочница се гордеят и с красотата на природата, разказва кметският наместник Венета Тодорова.

"Радост за окото, природата ни е прекрасна. Ние сега сме тук, в ниското, но хайде да излезем горе на баира да видите каква е красота... Вижда се цялата Стара планина, като се започне от Видин, до Врачанския Балкан и нататък всичко се вижда."

Само красивата природа обаче не може да задържи хората в Песочница, смятат някои от временно и постоянно живеещите в селото:

"Хубаво село, но малко хора. Това ми е бащиния тук, отидоха си възрастните и ние поддържаме къщата, за да си караме старините на чист въздух. Не е далече и от Берковица, и от София - 1 час път, ама... Хората тръгват, въртят се около София, всичко е там...

Аз съм от София, но идвам тук, стопанисваме си вилата. Жалко е, че няма млади хора, всичко избяга. Иначе е много хубаво, мястото е много спокойно, красиво. Малко къщи останаха и това обезлюдяване  е много страшно... Няма млади хора, не искат да работят, избягаха по чужбина...

Тук ни доведе спокойствието, най-вече спокойствието. Дойдохме от София преди 3 години. Занимаваме се козевъдство. Имаме 100-тина кози, но с тенденция да се разрасне. Стига човек да не го мързи, от този бизнес се печели."

Още може да чуете в звуковия файл.