Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защитени ли са личните ни данни с новия закон

Снимка: Радио Видин

На 25 май 2018 г. влезе в сила Регламентът за защита на лични данни – известен като GDPR. Всеки бизнес, който работи с лични данни на физически лица е задължен да спазва новите правила. Всяко предприятие следва да анализира своите процеси, които са свързани с обработка на лични данни, да направи оценка на риска при нарушаване сигурността на данните и да въведе нужните процедури за тяхната обработка и защита в съответствие с GDPR.

 

Законът за защита на личните данни урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа до тази информация. Целта е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят хората при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото им на достъп до събираните и обработвани такива данни.


Законът влиза в противоречие със свободата на словото, предупреждават от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България.


Под претекст, че се въвежда европейският регламент за защита на личните данни, новата уредба дава възможност на държавни органи да правят проверки на медийни публикации и журналисти за начина, по който са били оповестени лични данни, като законът въвежда дълъг списък от критерии, за които медията и журналистът трябва да следи. Цялостната уредба създава условия за налагане на държавно контролирана цензура, още повече, че Законът предвижда огромни глоби за нарушения.


От АЕЖ –България посочват, че очакват допълнителни гаранции относно прилагането на Закона и помиряването на правото на защита на личните данни с правото на свободно изразяване в подзаконови нормативни актове. Ще продължат да следят за баланса между двете права и ще реагират, включително и с уведомяване на международните си партньори, ако констатират, че защитата на лични данни се използва за неправомерен натиск над журналисти.


"Това, което ни увериха и в хода на обществения дебат стана ясно, че ще бъдат много внимателно спазвани тези критерии и ще бъдат прилагани единствено и само в случаите, когато има злоупотреба с данни. Тоест говорим за жълтата преса… Ще видим какво ще се случи в бъдеще. Искрено се надявам, че тези критерии ще се спазват. Журналистите трябва да работят спокойно, да търсят истината, да не се притесняват и когато разкриват лични данни, да си задават въпроса до каква степен е необходимо да се разкриват тези данни. Горната граница на санкцията е 5 000 лева"- каза юристът от АЕЖ-България Симона Велева. С нея говорим и за необходимостта от новия закон, който касае публичните регистри и адвокатската гилдия.


"Защитата на личните данни на първо място е отговорност на всеки един от нас, особено, когато става дума за лични данни на деца. Много родители качват снимки на деца. Винаги трябва да мислим кой има достъп до снимките на нашите деца и да мислим защо качваме тези снимки на деца, кой ще ги види, може да има неблагоприятни последици. Детето също трябва да се научи да си пази данните. Ако сами не се пазим, нито един закон не може да ни помогне."


Гражданите имат задължение за предоставяне на лични данни единствено на държавни институции и органи само в случаите, когато закон изисква това. От друга страна, редица частни институции – банки, застрахователи, търговци изискват предоставянето на лични данни, за да извършат определена услуга. В тези случаи обаче, гражданите имат право да се откажат да ползват услугата, съответно да не предоставят личните си данни.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45

Петър Петров: Пътят Видин-Ботевград се бави заради стремежа към еврозоната

Народният представител от "Възраждане" от Монтана Петър Петров публикува видеоклип с огромните дупки, които са се появили по международния път Е-79 между Монтана и Враца. Той обясни, че само за няколко километра по тази отсечка е преброил над 100 дупки, които са предпоставка за пътни произшествия:  "През последните две години изключително много..

публикувано на 15.04.25 в 13:46