Защитени ли са личните ни данни с новия закон

Законът за защита на личните данни урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа до тази информация. Целта е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят хората при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото им на достъп до събираните и обработвани такива данни.

Законът влиза в противоречие със свободата на словото, предупреждават от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България.

Под претекст, че се въвежда европейският регламент за защита на личните данни, новата уредба дава възможност на държавни органи да правят проверки на медийни публикации и журналисти за начина, по който са били оповестени лични данни, като законът въвежда дълъг списък от критерии, за които медията и журналистът трябва да следи. Цялостната уредба създава условия за налагане на държавно контролирана цензура, още повече, че Законът предвижда огромни глоби за нарушения.

От АЕЖ –България посочват, че очакват допълнителни гаранции относно прилагането на Закона и помиряването на правото на защита на личните данни с правото на свободно изразяване в подзаконови нормативни актове. Ще продължат да следят за баланса между двете права и ще реагират, включително и с уведомяване на международните си партньори, ако констатират, че защитата на лични данни се използва за неправомерен натиск над журналисти.

"Това, което ни увериха и в хода на обществения дебат стана ясно, че ще бъдат много внимателно спазвани тези критерии и ще бъдат прилагани единствено и само в случаите, когато има злоупотреба с данни. Тоест говорим за жълтата преса… Ще видим какво ще се случи в бъдеще. Искрено се надявам, че тези критерии ще се спазват. Журналистите трябва да работят спокойно, да търсят истината, да не се притесняват и когато разкриват лични данни, да си задават въпроса до каква степен е необходимо да се разкриват тези данни. Горната граница на санкцията е 5 000 лева"- каза юристът от АЕЖ-България Симона Велева. С нея говорим и за необходимостта от новия закон, който касае публичните регистри и адвокатската гилдия.

"Защитата на личните данни на първо място е отговорност на всеки един от нас, особено, когато става дума за лични данни на деца. Много родители качват снимки на деца. Винаги трябва да мислим кой има достъп до снимките на нашите деца и да мислим защо качваме тези снимки на деца, кой ще ги види, може да има неблагоприятни последици. Детето също трябва да се научи да си пази данните. Ако сами не се пазим, нито един закон не може да ни помогне."

Гражданите имат задължение за предоставяне на лични данни единствено на държавни институции и органи само в случаите, когато закон изисква това. От друга страна, редица частни институции – банки, застрахователи, търговци изискват предоставянето на лични данни, за да извършат определена услуга. В тези случаи обаче, гражданите имат право да се откажат да ползват услугата, съответно да не предоставят личните си данни.