Какви трябва да са нашите евродепутати

Стигат ли до българите думите и делата на нашите евродепутати? Какви трябва да са следващите?

Темата коментират социалният антрополог доцент доктор Харалан Александров  и политическият анализатор Георги Харизанов.

Няма достатъчно разбиране за ролята на евродепутатите, а това е и една от причините изборите за Европейски парламент да са по-малко популярни, смята доцент доктор Харалан Александров. Според него е сложно евроизборите да бъдат разбрани в национален контекст, а дали българските евродепутати отговарят на очакванията на електората, е трудно да се определи:

"Според мен електоратът има много малко разбиране за функцията и ролята на евродепутатите и е много трудно да кажем дали отговарят, или не. По-скоро хората се ориентират, по мои впечатления, от това дали им е симпатичен, или не определен евродепутат и пренасят динамиката на вътрешнополитическите отношения- начина, по който гласуват за депутати в българския парламент към Европейския парламент. Това е една от причините да са малко популярни европейските избори. Тук стигаме до голямата дилема- дали трябва евродепутат да бъде експерт, който да разбира и да функционира в една много сложна система, каквато е представителството на толкова различни общности в Европейския парламент и до колко е негово задължение да обяснява на хората от своята страна. Според мен, колкото по-сложна става системата на представителството, респективно европейските политики, които, както знаем са продукт на много взаимодействия между много различни институции, толкова по-наложително става евродепутатите да поемат допълнителната роля на посредници- на хората, които да служат като трансмисия между специфични национални общности и представителното тяло, наречено Европейски парламент. Това е роля, която е много трудна, защото комплексността на политиките, сложността на взимане на решение, много са тежките процедури, през които се преминава… На практика е невъзможно да очакваме, и нереалистично, и несправедливо, разбира се, да очакваме от обикновените хора да разбират цялата тази сложност и трябва просто да приемем, че те трябва да се доверят на совите представители и да приемат, че те ще са добронамерени и ще се опитат да защитават техния интерес по най-добрия възможен начин."

Според Георги Харизанов от Института за дясна политика резултатите от работата на българските евродепутати в Европейския парламент са видими. Допълва, че оценката е обективна, а не емоционална:

"Бихме могли да имаме по-високи изисквания за това, което се прави в Европейския парламент, т.е. за това делата на хората, които са там да стигат и да бъдат обяснени на българските граждани, на българското общество. В мандата на този Европейски парламент се случиха няколко изключително важни за България неща, които са постижение за българските евродепутати. Последното от тях беше за отпадането на нереално и непропорционално високите банкови такси за преводи към и от чужбина за българските банки, което беше постижение на г-жа Ева Майдел. Така че конкретни постижения за българския интерес този Европарламент има. Признаването на българско малцинство в Албания е такъв изключително важен момент, освен това българското малцинство в Косово, битката с пакета "Мобилност"- една безумна регулация, която щеше да унищожи българския транспортен сектор. Така че конкретни постижения българските евродепутати имат. Договарянето на новата финансова рамка от страна на евродепутата Андрей Новаков е такова конкретно постижение. През следващия програмен период над 18 милиарда ще влязат в българската икономика от европейските фондове.

Разбира се, винаги може да сме по-взискателни към това как се информира обществото какво правят неговите представители в Европарламента и как всъщност заслужават заплатите, които в крайна сметка идват от нашите данъци."

Генади Вельов провери какво мислят видинчани по темата дали стигат до българите думите и делата на нашите евродепутати и какви трябва да са следващите:

"Коват законите на Европа... Би трябвало първо да защитават националните интереси на България, на своята държава, за които са пратени там... Трябва преди всичко да са българи по сърце, по душа, да са образовани, задължително да знае езици."

За профила на желания евродепутат говори Георги Харизанов от Института за дясна политика:

"Това е човек, който е повече патриот, отколкото глобалист. Това е човек, който е повече националист, отколкото федералист консервативен, отколкото либерален от гледна точка на това да помни и да пропагандира, и да се гордее с това от коя държава е- какви са неговите култура, традиции, ценности, с какво той допринася за европейското културно богатство, откъде идва, какви са корените му и да се гордее с тези корени, а не както е изключително модерно напоследък те да бъдат осмивани."

За да са успешни нашите представители в Европейския парламент трябва да имат умения поне в едно от полетата на секторните политики, смята социалният антрополог доцент д-р Харалан Александров. Същевременно трябва и да поддържат връзка с хората, които са ги избрали, смята доцент Александров:

"Това е много трудно да бъде директно подкрепено, защото хората в България харесват или не харесват определени идеологии, определени политически послания и определени индивиди. Така да се каже, един успешен евродепутат трябва да функционира в два паралелни режима. Единият е режимът на самия Европарламент, който той трябва да изучи и да навлезе в него. Това отнема една, две години. Същевременно трябва да остане във връзка с хората, които са го избрали и да може да им обяснява, какво аджеба прави там."