Цигуларката Радмила Петрова-Кръстева: Магията на музиката се случва, когато ѝ вдъхнеш душичка и сърце

публикувано на 06.04.19 в 20:00

Снимка: Радио Видин

Радмила Петрова-Кръстева в ''Калейдоскоп'', 06.04.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" ви представяме Радмила Петрова-Кръстева, за която музиката е живота и същността ѝ. Радмила е професионален цигулар, преподавател по цигулка в националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. Професионалният ѝ път е свързан и с видинската Симфониета, където десет години е концертмайстор. Свири активно като камерен музикант в различни формации -дуо, трио, квартет- струнен клавирен, като солист на различни оркестри, гост-концертмайстор на различни оркестри. Има опит като концертмайстор и богат репертоар, изсвирила и много от цигулковите големи концерт-майсторски сола.

Родена е в град Варна през 1968 година в семейство, което обича музиката, а в рода ѝ има и други музиканти. От малка знае, че музиката е нейното призвание и тя ще бъде нейната професия. Музиката ѝ носи радост и удовлетворение, а цигулката е начин на себеизразяване и добавя: "Всъщност аз пея чрез цигулката."

С Радмила Петрова - Кръстева се връщаме към нейното детство, което е свързано с музиката и морето. Тя е на три години и половина, когато родителите я водят на представление във варненската опера. Магията на оперното изкуство завладява малкото дете и така на шест години става ученичка в музикалното училище в града.

Родителите

"Преди да започна да говоря, аз съм започнала да пея. С голяма точност съм пеела и с голям диапазон. Родителите ми не са музиканти, но са свързани с музиката. На три години са ме завели във Варненската опера на представление. За едно дете това е много вълнуващо. Това е добър начин детето да бъде приобщено към такова общество. Много зависи от родителите как ще предопределят развитието на децата си. Моите родители са имали такова отношение. Баща ми се движеше в кръгове на писатели, поети, художници. Самият той пописваше поезия. Той е бил неосъществен журналист, просто обстоятелствата в неговите младини са били такива, че не е могъл да следва това, което иска."

Детството и музиката

"Аз много рано започнах да ходя на предучилищна. На три години и половина съм била, а там имаше по-големи деца. Едно момченце от групата свиреше на цигулка и аз бях много впечатлена от това… Кандидатствах с цигулка и пиано и на двете места с шестици са ме приели. Моите родители са се посъветвали с преподавателите. Едно от изискванията за цигулката е да имаш много точен слух и бърза реакция. И така съм си избрала цигулката, царицата на инструментите. "

Поезията

"Любимият ми предмет е литературата. Пиша стихове. Всичко ми е готово в главата. Като седна пиша много гладко. Това са впечатления, които са натрупани във времето, обработват се и просто идва един момент, в който човек иска да ги изкаже."

Цигулката

"За мен е начин на себеизразяване. Единият начин е чрез думички, другият начин - чрез инструмент или глас. Аз пея чрез цигулката. Тя е два пъти по-възрастна от мен и е специална за мен, защото се привързвам към нея, срастване се получава. Показвайки на учениците си аз свиря, понякога изпявам фразичката. От рано знаех, че това ще бъде моя професия. Когато човек знае, че е силен в това, което прави, го прави с лекота и му носи удоволствие и удовлетворение. Няма колебания."

Консерваторията

"Моята преподавателка Геновева Бурова ме заведе на състезание за цигулари в град Хасково и аз получих отлична оценка. Там тя ме запозна с проф. Георги Бадев, записах се на тези консултации при него преди кандидатстването. Приеха ме. Бяхме силен випуск.
Следвах в чужбина, бях изпратена на специализация на базата на държавния си изпит в Холандия, където имах възможност да запиша последна година. Имах рецитал накрая, който беше оценен от жури и публика. Когато човек свири, усещаш как публиката ти се доверява и тръгва с теб. В различни държави се усеща различния темперамент с публиката."

Видин

"Моето идване във Видин стана, когато бях студентка през 1989 година. Имаше тогава оркестърът юбилей. Имахме камерен оркестър, на който бях концертмайстор и тогава беше Цанко Дилибозов, диригент на този студентски камерен оркестър. Той беше и диригент на Филхармонията във Видин. Тогава той ни покани да свирим на прегледите на симфоничните оркестри. Тогава Мирослав беше първи тромпет. 12 години по-късно вече като диригент на оркестъра, той ме покани за концерт. Така се срещнахме след 12 години. И тъй като те си търсиха концертмайстор, Димитрина Табакова беше вече във възраст, искаха човек, който да навлезе в репертоар, да има приемственост. И ме поканиха за концертмайстор. По-късно станахме семейство."

Преподаването

"Като завърших, беше 1992 година, реших, че ще опитам и да преподавам и да свиря в оркестър, за да си избера какво да правя. След това реших, че е по-добре да преподавам, и времето, в което свиря, да свиря сама, тоест да го посветя на камерно музициране. Тъй като е необходимо един музикант да се поддържа. Просто преподаването ми харесва, това общуване с млади хора, с деца, много е искренно и те са непосредствени, но е и натоварващо, естествено. Приемах много предложения за свирене в различни състави. Ето тези 12 години са един качествен скок в моето развитие. Опитвам се да науча учениците си да одухотворяват произведенията, които изпълняват, да му дадеш твоя прочит на произведението, да съживят произведението душичка и сърце. Тогава всъщност има магия."

Хубавото в живота

"Един човек може да каже, че е щастлив, когато има много хубави моменти, които правят щастлив живота му. Хубавите неща са просто хубави. За мен морето е важен източник на енергия. Усмивката, красивите взаимоотношения ме зареждат положително. Раздавам се, аз съм енергичен човек и има какво да давам и много е хубаво, когато ти отвръщат със същото."

Повече може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Цигуларката Радмила Петрова-Кръстева: Магията на музиката се случва, когато ѝ вдъхнеш душичка и сърце

Галерия

Дигитализираха чипровски хора

Ученици от Вършец рисуваха в подкрепа на съученик

Силата на добрината: Защо да помагаме на бездомни животни

"Едно" на 27 декември 2024 година

Да поговорим за "Биполярната мечта"

На Коледа във Видинския край

Мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ за лечение

За БНР

Радио Видин