Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нужни ли са държавни субсидии за партиите?

Снимка: Движение "Модерна България"

Партийните субсидии отново са на дневен ред. Премиерът Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ внася законопроект за 1 лев субсидия за партиите срещу получен един действителен глас на избори, вместо сегашните 11 лева. Проектозаконът беше подкрепен от 10 гласа на депутати на ГЕРБ и Обединени патриоти в правната комисия. Срещу него гласува Йордан Цонев от ДПС, а депутатите от БСП отказаха да участват в гласуването.

Държавата финансира политическите партии вече 19 години. Идеята е въведена от правителството на ОДС. Основната причина, която се изтъква е независимостта на политическите субекти, защото имат нужда от средства, за да извършват своята дейност, а ако не им ги дава държавата, ще ги набавят по друг път, който може да ги вкара в зависимости. Най-спорен обаче остава размерът на субсидията. В момента в България тя е сред най-високите в Европейския съюз.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ) това, което отсъства напълно от дебата, са последиците от намаляването на партийните субсидии. Никой не се занимава и с темата откъде партиите ще намират средства за кампании и събития, обучение и набиране на кадри и мрежа, смята Адриан Николов от ИПИ, който нарече предложението част от "популисткото надцакване на партиите":

Адриан Николов"Формално никой всъщност не иска да намалява чувствително субсидията. Това не е първият път, когато премиерът Борисов призовава към намаляване на субсидията до 1 лев, но тогава парламентът не го прие. Лошото е, че сега може би сме изправени пред ситуация, в която този законопроект вече ще види подкрепата на депутатите. Популистко надцакване е участието на всички парламентарни субекти в една и съща посока. В рамките на няколко дни всички партии се опитаха по един или друг начин да предложат някаква форма на намаление на субсидията, без изобщо на преден план да излезе диалогът кому е необходима тази субсидия, защо изобщо съществува и какви биха били последствията, ако тя се премахне. Очевидно е, че в България на практика, ако изключим партийната субсидия за по-малките партии, ще останем с няколко големи, които вече имат добре развита мрежа и могат да се самофинансират. Всички останали ще отпаднат."

През 2016 година имаше и референдум, предизвикан от Слави Трифонов и шоуто му. Един от трите въпроса в него беше: "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?". С "Да" отговориха 2 516 791 души или 72.16% от гласувалите. Оттогава вече близо три години дебатът не стихва. Активна кампания за намаляване на субсидията за политическите сили проведе и Движение "Модерна България", част от което е видинчанинът Петър Кичашки, сега ръководител в Института за модерна политика.

Петър Кичашки"Партийните субсидии трябва да бъдат в едно нормално русло, да покриват разходите на партиите за съществуване, но да не се превръщат в повод за финансово-партиен разгул, както е в момента. Абсолютно е недопустимо най-бедната държава в ЕС да дава за партийни субсидии десет пъти повече отколкото дава най-богата държава- Германия. Това показва едно брутално скъсване между политическата система и желанията, разбиранията, волята и въжделенията на избирателите. На това трябва да се сложи край и да се потърсят мостове за връщане на политиците в обществото, а не превръщането им в привилегирована партийна каста, която се е отделила далеч от хората, само защото разполага с десетки милиони за партийна дейност, които реално са безотчетни и каква дейност тече- виждаме всички."

В повечето държави в Европа има държавно финансиране на партиите по различни методики, но в Малта и Швейцария например няма пряко финансиране от държавния бюджет. Там средствата за партийна дейност идват от членски внос и от дарения. И в Холандия партиите се издържат основно от членски внос. Как ще се справят българските политически сили, ако им бъдат орязани държавните субсидии, предстои да видим...

Повече по темата и какво смятат видинчани за партийните субсидии- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято.  Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов.  Колко големи са сътресенията в дясната формация?  Освобождава ли ПП от тежестта на..

публикувано на 03.07.25 в 10:00

Трябва ли да пестим енергия?

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на..

публикувано на 02.07.25 в 10:45

Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

Постоянната комисията за взаимодействието с гражданското общество към Народното събрание инициира национална кампания за преодоляване на агресията между деца . Поводът е последният случай от Видин, при който 13-годишен младеж нанесе средна телесна повреда на 12-годишно момче. Случаят предизвика вълна от възмущение и протести в крайдунавския град...

публикувано на 01.07.25 в 13:40

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на..

публикувано на 30.06.25 в 14:07

Пътят към еврото: Какво предстои за Северозапада

Какви възможности разкрива еврото в Северозапада? Ще донесе ли предимства или не? Това беше коментирано по време на дискусия с граждани "Пътят към еврото: възможности за Северозапада" от икономиста Владислав Панев .  Своето мнение изрази и депутатът от Видин Любен Иванов по чиято покана гостува Владислав Панев. "През изминалите няколко..

обновено на 26.06.25 в 11:30

Намалява ли материалното благосъстояние на домакинствата?

През 2024 година страната ни е била на предпоследното място в ЕС заедно с Естония по фактическо индивидуално потребление на човек от населението. Това е един рядко цитиран, но важен индикатор за материалното благосъстояние на домакинствата, съобщиха от Евростат и НСИ. Този показател варира силно между държавите в съюза - от 72% в Унгария..

публикувано на 25.06.25 в 10:45

Имаме ли нормален достъп до информация?

"Това, което се случва по света и у нас през последната година, не е от най-вдъхновяващите събития. Неща, за които имахме надеждата през последните 35 години, че никога няма да се завърнат, започват да се завръщат и да се опитват да проникнат в нашия дом. Поставя се под въпрос ролята на гражданските организации, започнаха да се възобновяват фашистки..

публикувано на 24.06.25 в 13:24