Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първите три дни болнични- кой ще ги плаща?

Бизнесът да не плаща първите три дни от болничните на работниците, както е в момента- подобно искане отправиха работодателите в края на миналата седмица. Темата ще бъде разисквана наесен, при обсъждането на бюджета за 2020-та година. Алтернативите са две- тези дни да бъдат прехвърлени като разход на Националния осигурителен институт или изобщо да не се плащат с така наречения период на изчакване. По думите на Васил Велев- председател на Асоциацията на индустриалния капитал- автори на идеята, преди няколко години практика първите три дни да се поемат от работодателя, не води до намаляване на броя болничните, а до нарастване на злоупотребите с тяхното използване. Така ли е всъщност? 

Работодателите настояват да не бъдат натоварвани с първите три дни от болничните, които са за тяхна сметка от 2010- та година насам, и се плащат в размер на 70 процента от дневното възнаграждение. Като варианти от Асоциацията на индустриалния капитал предлагат тези дни да бъдат върнати на Националния осигурителен институт, както беше преди 2010- та, или да се въведе така нареченият период на изчакване. Моделът с изчакването работи в държави като Холандия, Австрия, Чехия, Италия, Кипър, обясни председателят на организацията Васил Велев. Според него сегашната система на изплащане на болничните у нас е благоприятна за измами, тъй като човек реално получава почти същата сума, каквато би получил, ако ходи на работа. 

Потърсихме Пламен Георгиев, директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт във Видин, за да разберем как се изплащат в момента болничните. 

"На този етап можем само да коментираме в момента как стоят нещата. Към деня на настъпването на общата неработоспособност, лицето трябва да е осигурено за общо заболяване и майчинство, тоест то да упражнява трудова дейност, която да е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено и начислено или неначислено трудово възнаграждение. Всяко лице, за да придобие право на парично обезщетение, трябва да има най- малко шест месеца осигурителен стаж, като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Ако лицето няма необходимият шестмесечен осигурителен стаж, то не придобива право на плащане нито от фонда на Държавно обществено осигуряване, нито осигурителят ще е длъжен да плаща първите три работни дни"- обясни Пламен Георгиев.

Според Васил Велев в сега действащата система расте броят както на тридневните болнични, така и на по-дългите, които се поемат от Националния осигурителен институт. Исканията на работодателската организация ще бъдат поставени за обсъждане от Съвета за тристранно сътрудничество, в хода на бюджетната процедура за следващата година. Какво казват работодателите? 

"Като представител на работодателските организации е логично да застана зад идеята, че не са работодателите тези, които трябва да платят първите три дни болничен. Това са средства, които вече веднъж са удържани, както на работодателя, така и на работника, под формата на осигуровки и според нас тези суми трябва да бъдат поети изцяло от НОИ. Това са суми, които са влезли изцяло в бюджета на НОИ, под формата на данъци"- коментира Красимир Кирилов, председател на видинската Търговско- промишлена палата.

Преди време премиерът Бойко Борисов възложи проверка на издаваните болнични. Тази мярка според Васил Велев би ограничила злоупотребите, а за хората, които използват болничен при действителна нужда, има друг механизъм. Ако въпросното предложение на работодателите бъде прието, могат да бъдат освободени средства и те могат да бъдат използвани за инвестиции и в работния процес на тези фирми. Те могат да отидат в подкрепа на работещите, под всякаква форма, каза още Красимир Кирилов.  

Предложението коментираха и видинчани: "Според мен това предложение не е логично. Какво значи това- работещият сам ли трябва да си го плати? Да си остане така, както беше. Работодателите няма да ги ухапят много, особено с тези заплати, които дават ... Ако няма контрол, то нищо не може да се промени. В нашата държава контрол няма- за нищо, не само за болничните."

Синдикатите също са против направеното предложение от страна на работодателите. Това заяви Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа" и допълни:

"Както ние, така и колегите от КНСБ, заявихме, че това нещо просто не може да се случи. Няма кой да позволи на държава и работодатели да злоупотребяват с работниците."

Как е в Европа? В 13 от 28- те членки на ЕС първите 1 до 3 дни от болничните не се плащат от никого. Този период на изчакване важи в Австрия, Гърция, Италия, Естония, Испания, Кипър, Франция, Чехия, Латвия, Малта, Португалия, Холандия и Швеция. Мярката цели да се избегнат злоупотребите. Най-строга пък е Ирландия, където работниците не получават нито цент през първите 6 дни. В някои държави има ограничения за самостоятелно наетите лица, където първите дни не се плащат. Така в Дания това ограничение е две, а в Хърватия- шест седмици. В повечето страни работодателят изплаща част от обезщетението за временна неработоспособност, като сроковете са различни. Нищо не плащат шефовете за болнични в Гърция, Ирландия и Португалия. В Словакия държавата започва да плаща 55% от заплатата от 11-ия ден. Обезщетението за болест се намалява наполовина, когато тя е следствие от алкохолна интоксикация или употреба на други вещества, довели до пристрастяване. Обезщетението е между 50 и 70% в Австрия, Белгия, Гърция, Кипър, Испания, Италия, Словакия, Португалия, Унгария, Чехия, Франция, Германия, Естония, Холандия и Хърватия. Какво ще се случи у нас - предстои да разберем.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45