Оказва се, че в България близо 5000 деца растат в социални домове. Всяка година повече от 1000 бебета се разделят със своите майки още от родилните отделения. Много често биологичните родители са изправени пред сериозни трудности в отглеждането на децата си като безработица, бедност, тежко заболяване или криза в семейните отношения.
В такъв момент за детето е по-добре да отиде в приемно семейство, докато проблемът на неговото бъде разрешен и то се върне в естествената си среда. В България практиката е, когато родителите не могат по дадена причина да се грижат за детето си, то веднага да бъде изпратено в социален дом, където няма как да получи качествена грижа, внимание и обич, от които всеки малчуган се нуждае, за да расте уверен и спокоен.
Приемната грижа е възможност детето да не попадне в един от 100-те домове в България, а да отиде в семейството на други хора, които да му дадат цялата си любов и подкрепа. Приемните родители осигуряват безопасна, стабилна и сигурна среда за децата и в повечето случаи подкрепят детето и родното му семейство и работят в посока те да заживеят отново заедно.
"Приемната грижа е една много важна и отговорна обществена задача, при която сърцати хора се грижат за деца, които никой и под никаква форма не иска", каза за Радио Видин Александър Миланов от Националната пациентска организация. Самият той е отрасъл в социално заведение, но е намерил своя път в живота. Днес Александър е един успял млад човек- клиничен социален работник, който 2018 г. управлява Център за немедицинска грижа, работил е като маркетинг мениджър в голяма детска неправителствена организация, консултирал е и УНИЦЕФ. От 2010 г. подкрепя доброволно Националната асоциация за приемна грижа.
"За децата, които отиват в приемното семейство, е важно да се знае, че преди това за тях са търсени възможности да бъдат настанени при близки и роднини. Затова аз съвсем отговорно казвам, че децата в приемните семейства са деца, които никой не иска за определен етап от живота им. И в този ред на мисли, хората , които стават приемни родители, освен житейската си мотивация и опит, трябва да имат и много голямо сърце... В Приемната грижа в България влизат обикновено хора, които са на или над средната възраст, тъй като Приемната грижа не е много привлекателна за младите хора. И това е поради простата причина, че приемните родители работят на граждански договори, т.е. договор за услуга, за която не се начисляват осигуровки. Затова младите избягват по този начин да се погрижат за чуждо изоставено дете, колкото и да е висока мотивацията им..."
"Първият приемен родител съм за областта от 2007 година", обясни за Радио Видин Цветелина Милославова, координатор за област Видин на Националната асоциация по приемна грижа.
"В момента се грижа за две деца и във времето назад също съм се грижила за едно или две деца. Едното от децата, за които се грижа е у нас от 2007 година. Така се случи, че това дете не беше осиновено, не е прекъснала връзка с нейните родители и в момента е в 12 клас. Пълна отличничка е и много съм горда с нея. Даже от Президентството ми се обадиха да си подаде документи за стипендия като пълна отличничка в училището, където учи в момента. В началото наистина беше трудно- детето бе наистина с изоставане в развитието от неглижирането в институцията. Благодарение обаче на нейните усилия и на моето търпение успяхме и резултатите сега ги виждаме. Чувала съм от колеги колко им е трудно с деца, изведени от семейства. Не беше ми се случвало, но сега последното ми дете е точно такова и какво да ви кажа- Маугли в женски вариант. Много е самостоятелна за възрастта си, много оправна спрямо себе си, но наследените липси от семейството, няма как да не окажат влияние. ...В коя джунгла е расла ли, ами в нашата, видинската джунгла и е жалко, защото детето има капацитет, но не е развит...", допълни Цветелина Милославова.
Кои са проблеми пред Приемната грижа специално в малките провинциални градове, какво се изисква от един приемен родител и има ли случаи на недобросъвестно изпълнение на задълженията. Интересни факти и статистически данни можете да чуете в звуковия файл от интервютата на Александър Миланов от Националната пациентска организация, Цветелина Милославова, координатор за област Видин на Националната асоциация по приемна грижа и Десислава Николова- гл.експерт "Закрила на детето" към Регионалната дирекция Социално подпомагане.
За традициите и подготовката за празниците разказаха Биляна Иванова от Видин и Цеца Христова от видинското село Антимово. Дамите споделиха какви обичаи спазват на Бъдни вечер и Рождество Христово, какви ястия приготвят за празничната трапеза и защо е важно да предават традициите на своите деца. Няма други празници, които са така очаквани от..
Днес ще посетим село Толовица в община Макреш. Намира се в изключително красива местност по течението на две малки реки, а районът наоколо е зает от гъсти гори. Според местна легенда, първият жител на Толовица се е заселил тук при малко изворче, а селото е кръстено на жена му. В близост до Толовица започва природният резерват "Магурата", защитен..
Първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година. Междувременно ГЕРБ и останалите формации продължават да търсят формула за парламентарно мнозинство. Ще завършат ли преговорите с успех? Ще посрещнем ли 2025 година с редовен кабинет? Динамиката на политическата ни сцена дискутираме с изборния експерт Стоил..
Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...
Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..
България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...
На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..