Многоликият Михалаки Георгиев

публикувано на 08.04.19 в 14:25

Малина Димитрова, PR на Университетската библиотека

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След Освобождението постепенно в млада България започва икономически възход, който е съпътстван от активен политически и културен живот. Една от личностите, които имат особен принос в този подем е видният общественик, дипломат, финансист, писател и агроном Михалаки Георгиев. Известният видинлия оставя в наследство множество научни статии, доклади, а също и уникално литературно творчество. Разказите му са написани на родния му видински диалект. Той остава в българската история и като организатор на първата държавна лотария през 1892 г.

Изложба, посветена на живота и творчеството на нашия голям съгражданин е открита в Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" към Софийския университет. Изложението е съвместен проект на библиотеката и Института за литература към БАН. Изложбата е озаглавена "Многоликият Михалаки Георгиев".

Поводът за изложбата е културен и морален дълг, защото големият видинчанин днес е незаслужено забравен, разказва д-р Малина Димитрова, PR на Университетската библиотека:

"Това е втори съвместен проект между нас и института за литература към БАН. Експозицията включва архивни материали, съхранявани при тях. Втората линия на изложбата е едни висящи точки - табла, чрез които ние представяме многоликия образ на тази личност. Подготвили сме мултимедия с интересни факти от дейността и неговия живот. Повод няма, освен онзи морален дълг. Михалаки Георгиев е направил предостатъчно за България, огромно е наследството му. Полага му се достойно място в културния му пантеон, затова нашата изложба е почит към него. Опитваме се да го разгледаме през призма, която да осъществи срещата между оценката и забравата, да наклоним везните към преоценката му. Енциклопедична личност с всеобхватни интереси. Изключителна ерудиция, нравственост, Георгиев е уникално явление в нашия живот. Строител на съвременна България. Самият архив съдържа над 190 единици, всякакви материали, свръзани с биографията. Това е едно от съкровищата на Института".

Уникалният Михалаки Георгиев е най-изявеният представител на течението постфолклоризъм. Терминът обозначава интерес към просторечието; индивидуалния изказ с неговите особености. Неговите широки интереси включват и геодезията. На негово име е издадено свидетелство за честност и благонадеждност за търсене на руди от Софийското градско общинско управление с дата 20 август 1899 г.

"Михалаки Георгиев е в основата на модерното земеделие, той изследва билките в България. Издава академичен труд, в който описва лечебните им свойства. Освен това, е автор на първия учебник по ботаника. Съорганизатор е на Пловдивското изложение - първообраз на днешния тамошен панаир. Събира етнографски материали, гатанки, създава основите на съвременната ни статистика. Основател е на много от земеделските училища в България. Бил е и редактор, и издател. Той е автор и на известен разказ, по който е направена опера. Организира и първата лотария".

След 1907 г. общественика се оттегля от политиката и се отдава на селскостопанската си дейност. Умира на 14 февруари 1916 г.

Писателят Михалаки Георгиев завършил земеделско индустриално образование в Чехия и е един от малкото “изучени” агрономи в България. Съвременниците му го описват като нисък, закръглен, с буйни мустаци, “възсукани накрая”, с щръкнал алаброс и тънък, но мек глас. Бил сладкодумен и в компания бързо вземал акъла на всички, защото умеел да прави фокуси. Освен това свирел на флейта и на пиано, гледал на ръка, бил вещ по графология и астрономия, знаел няколко езика.

Широко скроен, много отговорен, много честен, Михалаки Георгиев бил предпочитан и избиран за важни постове - управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград... Той написва и издава първия учебник по ботаника за средните училища у нас. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив, инициатор и организатор на първата българска държавна лотария - неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета.