Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Видин през очите на Ханс Кристиан Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен
Снимка: wikipedia.org


През есента на 1840 година най-добрият разказвач на приказки - прочутият Ханс Кристиан Андерсен предприема голямо пътешествие, заминавайки за Италия, а оттам година по-късно - към Гърция и Цариград. Писателят решава да се завърне в родината си по Черно море и Дунав. Отначало Андерсен дълго се колебае за маршрута, защото България била обхваната от въстание. Австрийският консул в Цариград го съветва да последва австрийските офицери, които поемат по същия път. 

Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис "Пътуване по Дунав", част от неговия сборник с пътеписи, озаглавен "Базар на поета". Първите описани впечатления казват следното:

"Българският бряг обаче се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа - пътят към Ориента".

За безредици в страната чухме едва като стигнахме с парахода при Русчук (Русе), пише в автобиографията си "Приказка на моя живот" великият разказвач на приказки. Първите български градове, с които се сблъсква, са Силистра и Тутракан, разказва ни днес Мартин Чорбаджийски от Сдружение "Българска история":

"Андерсен е имал афинитет към пътешествията. С един кораб от Цариград тръгва към Кюстенджа, а след това по Дунав с параход. Тръгвайки през Кюстенджа, няма как да не премине през България. В "Базар на поета" подробно са описани дните по Дунав, разглеждането на България и най-вече впечатленията, които това място остава в съзнанието на датчанина. Успява да зърне Русе, Свищов, Никопол. На брега стъпва обаче единствено във Видин. От една страна, това показва голямото значение на този град по онова време. По това време Северозапада е динамично място - огнище на редица въстания, например в Нишко. Андерсен дори се "сблъсква" с един татарин, който се качва на кораба му. Не е бил разбойник, а просто вестител, носещ писмо до Цариград".

Достигайки до бреговете на Видин - последната от българските спирки, Андерсен не успява да слезе безпроблемно. Датският класик, постигнал международна известност още преди смъртта си, все пак успява да разгледа града. Това, което Андерсен вижда, е нещо, което всеки човек трябва да зърне, пише бащата на "Храбрият оловен войник".

"Параходът е възпрян във Видин, а причината е, че се носи слух за болест, идваща от Цариград. Всеки един пътник е "опушван" - процедура, която да увери властите, че няма заразени. Ласкаво се изказва Андерсен за града, особено за видинските бръснари. Хвали тяхното изкуство, качеството им на работа. Определя ги като някои от най-добрите на територията на Империята. Самият комендант на града му изпраща австрийски и немски вестници, от които се информира относно въстанието. Андерсен не е просто турист, който оглежда града, а влага чувствителност и изживява пътешествието, интересувайки се от мястото, на което е попаднал. От думите му осъзнаваме, че се опитва да опознае българските нрави. Прави и друго заключение, пътувайки към Видин. Виждайки Дунавската равнина, писателят не осъзнава как това пространство е изоставено, за да се търси сполука на Запад. Всичко това се случва над 30 години преди България да е свободна".

Ханс Кристиан Андерсен прави своето "сбогом" с нашата страна на границата със Сърбия. "Сбогом, българска земя!" - извикахме ние и се пуснахме към сръбските гори", пише датският поет в своите спомени. "Като минах през Сърбия, Румъния, Унгария и Австрия, аз стигнах най-сетне до Дрезден, отдето по обикновения път потеглих за родината", завършва той.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..

публикувано на 12.09.24 в 13:52
Васил Желев и Филип Донков

Филип и Васил: Всеки млад човек трябва да знае поне една българска песен

Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..

публикувано на 12.09.24 в 13:46