Инициативата цели законови промени, които да позволят на медиите свободно да назовават успешни фирми и добри бизнес практики в страната, без да се страхуват, че ще бъдат санкционирани от регулаторните органи, които биха сметнали подобен репортаж за непозволена реклама. Идеята е по този начин да се даде по-положителна представа на обществото за българския бизнес и предприемачество, което пък да стимулира младите хора да не напускат страната и да виждат бъдещето си тук. Такива нормативни промени предстоят, увери Тома Биков, зам.-председател на Комисията по култура и медии в НС.
Национално представително социологическо проучване на "Тренд" показва, че българите не са наясно с реалните успехи на българските предприемачи и растежа на икономиката. Една трета са убедени, че у нас не може да се прави успешен бизнес, и че няма добри възможности за професионална реализация.
"Основната цел на тази инициатива е да покажем истинското лице на българския бизнес, защото националното представително проучване показа, че ако питате дали хората познават български фирми, които са успешни на световния пазар, само 20% казват, че познават такива фирми. А на въпрос "кои са тези продукти?", основните отговори бяха: кисело мляко, маслодайна роза, саламурено сирене и пр. Всъщност българският експорт далеч вече не се свързва с тези продукти. България в последните 15 години има с какво да се похвали- машиностроене, автомобилна индустрия, велосипеди и пр. Трябва да може повече да се говори за успехите на българския бизнес. В момента доста често за лицата на българския бизнес разбираме от криминалния контингент. Няма как пример за успешен бизнесмен да бъде Митьо Очите, за когото често се говори по медиите, а да не виждаме хора, които в последните 20 години са направили успешно производство, правят добър бизнес, изнасят в чужбина и никога не са имали проблеми", обясни Димитър Ганев от изследователския център "Тренд" и добави:
"Черногледството е традиционно схващане на българина. По отношение на икономиката има традиционен скептицизъм и недоволство и това най-вече се дължи на това, че на отворен въпрос, когато сме питали "Кой е най-големият проблем в България", винаги на първо място излизат ниските доходи. Когато хората осъзнават своите доходи, като ниски, каквито са, и когато ги питате дали икономиката върви добре, най-нормалното нещо е да кажат, че не върви добре, защото не са доволни от своите доходи. В тази инициатива не става дума да се говори само хубаво за българския бизнес, а да има по-висока степен на информираност."
"У нас нищо не се произвежда. В България няма индустрия." Това е нещото, което най-често четем в социалните мрежи и слушаме по улиците. Всъщност, малко от българите знаят, че България е далеч от над средноевропейското равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора знаят, че първите пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката - все сектори с висока и средна добавена стойност. Колко българи познават компаниите, които са български и са основание за национално самочувствие и гордост, които са в ТОП 10 в света в своя сектор? Защо преобладава негативното у нас - то ли се харесва повече на хората? Защо успехът и добрите практики са анонимни, а проблемите са назовани поименно? И какъв образ на страната искаме да създадем? Изобщо, черногледството в България специална религия ли е?", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Модератор на форума "Да извадим успеха от анонимност", който е част от кампанията "Да успеем в България!", бе бившият социален министър Лидия Шулева, главен координатор на инициативата и председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-Българската индустриално-търговска камара:
"Основната цел на инициативата е да покажем успеха както на фирмите, така и на хората, които работят в тях, и на отделните предприемачи в нашата страна, тъй като акцентът в информационните емисии в нашите медии е поставен преди всичко само и единствено на социални и криминални проблеми. Освен тези има и твърде много икономически събития, за които няма достатъчно информация. И това, разбира се, не е добре, за да може успехът да получи необходимото признание. Важно за нашето общество е да могат да бъдат представени в медиите вдъхновяващи примери на успеха, да бъдат представени предприемачи, които са намерили своята пътека и път към успеха. Това би бил добър модел на подражание особено на подрастващите. Ако се замислим дали в настоящия момент в медиите има достатъчно образи, за които бихме казали на нашите деца: "Този успешен пример може да ти послужи, като модел за поведение в бъдещето", трудно бихме могли да намерим такива примери, а това за подрастващите е много важно."
Приложима ли е тази идея и за жителите на Северозападна България, за която свикнахме да се говори като за "Северозападнала"?
"И в Северозападна България се случват добри неща, но ако ние непрекъснато "набиваме" в главите на хората, че това е "северозападнала България", кой да отиде там да инвестира? Би било по-добре, ако показваме положителните примери на пробив, на хора, които са повярвали, че нещо може да се случи или че нещо е добро да бъде направено и да дадем пример и на останалите да го последват. Непрекъснато повтаряме, че сме най-бедните, най-изостаналите, най-лошите, а ако ние не вярваме в себе си, кой друг ще ни повярва? Докога ще си "набиваме" в главите само негативните неща и да се брандираме дори с тях, вместо да се опитаме дори и малкото хубави неща да ги извадим на показ, за да има на какво да се подражава. Ако една държава непрекъснато се брандира като "най-изостаналата, най-корумпираната, най-лошата...", кой да дойде в тази държава и кой да остане в нея?", е мнението на Лидия Шулева.
Българите биха спрели да напускат страната, а тези в чужбина биха се върнали, ако обществото получава по-достоверна картина за местната икономика, смятат участници в дискусията "Да извадим успеха от анонимност".
Повече по темата и какво е мнението на жители на Северозапада- в прикачения звуков файл.
Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще" със съдействието на аналитичен клуб..
На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни. Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..
Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула. Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..
За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент. Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната? Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска? Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала? Действащото..
Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..
Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...
В Конферентния център на Областна администрация- Видин се проведе заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, свикано по повод заповед на служебния министър-председател Димитър Главчев. Представителите на общините в област Видин отчетоха в какво състояние са язовирите и речните корита. Извършват се текущи проверки на..