Трудно ли е на учениците да осмислят преподавания материал

публикувано на 16.12.19 в 14:15

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 16 декември 2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Резултатите показват, че българските ученици са се справили по- зле през 2018 година спрямо 2015 година, когато е било предишното оценяване. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации.

"Да, правихме тестовете миналата година. Не са трудни, резултатите ни бяха добри... Функционална грамотност означава четене с разбиране. Трябва да се чете внимателно текстът и да се извлече информацията правилно... По литература ни дават често задачи за текст с разбиране и въпроси към него. Има и деца, които не могат да разберат смисъла. Трябва да се чете повече и с разбиране... Трябва да имаме интерес към това, което четем, за да можем да го разберем... Аз лично не срещам трудности, на мен ми е много интересно... Родителите също имат огромно влияние. Реално всичко е от родителите...", смятат видински ученици.

Изследването PISA е авторитетно, но спад в резултатите има и за учениците от Япония и Южна Корея, които държат първите места. Сред европейските държави отстъпва и Финландия, която много години държеше първенството. България е на 45-о място от 79 страни. Българските ученици са с 420 точки, близо до резултата на Черна гора. В изследването са участвали 6 900 ученици от 127 училища. PISA е много важна за някои страни, които са фокусирани към модела за измерване на практическите знания, връзката с обществения живот, пазара на труда, коментира Юлиян Петров- председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа":

"Българската образователна система продължава да бъде академично фокусирана по- скоро към обема знания, към трудни академични програми, които се опитваме и признаваме, че трябва да ги синхронизираме и да намалим тази тежест, но на този етап го правим неуспешно."

PISA показва, че реформата в българската образователна система е много закъсняла и макар че започна преди 3 години, нейните резултати още не се усещат. Според председателя на синдикат "Образование", учителят трябва да бъде ангажиран с преподаване на учениците, а не с административни дейности.

Видинското училище "Проф. д-р Асен Златаров" е включено в изследването PISA. Подготовката, която предлага училището в посока функционална грамотност, е обемна, работи се и по програмата на министерството "Подкрепа за успех". Тестовете са поименни, учениците са избрани на случаен принцип. Какво показват резултатите от PISA?

"Проблемът е, че нашите деца от години не четат. Това означава, че нашите резултати в PISA няма да се увеличават, напротив- те ще намаляват. Защото децата все по- малко четат и все по- малко разбират това, което четат", каза Анжела Ангелова- преподавател по български език и литература в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров", с над 25 години стаж като учител.

Призванието на училището е да обучава, а не да възпитава:

"Ако родителят не е възпитал детето си да прочете една книга, жалко за тази система. За да може да го научи учителят, детето трябва да е научено да учи."

Вергил Маринов е дългогодишен директор на видинското училище "Любен Каравелов", а преди това учител на различни места на ученици от 5 клас до 12 клас, сега пенсионер. Функционалната грамотност се изгражда на умения по различните учебни дисциплини, а тези умения се изграждат на базата на знанието. Знанието не е само зубрене на материала, а и осмисляне:

"Има някои неща, които смущават учителската общност. Сега учителите са превърнати, грубо казано, в едни пазачи на реда в училище. Учителите нямат време да са творци, те изпълняват само разпореждания. И ако трябва да се върнем към корените на българското образование, когато е имало мотивация, когато семейството е разчитало на това, когато образованието е било ценност, сега образованието не е ценност."

Вергил Маринов предлага образователното министерство да анализира по какви критерии се оценява PISA, да се знае моделът какъв е и какво трябва да се направи. Другият момент е да се прецени колко теоретични знания трябва да има и след това какви упражнения трябва да има по съответния предмет.

"Да се направи анализ, но не от министерството, а от научната мисъл, от хора, които разбират от тези процеси и биха могли да видят къде са тези тънки места, които биха могли да бъдат обрани и да може системата на образованието да стъпи на едни критерии", допълни Вергил Маринов.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Трудно ли е на учениците да осмислят преподавания материал

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

В какво състояние са водоемите, речните корита, дерета и канализационна инфраструктура в област Видин

Хората от Добри дол искат да възстановят читалището си

Стоил Цицелков: ЦИК защитава политическите, а не гражданските интереси

Тома Ушев: Основните стълбове за реализацията на България са образованието и църквата

За БНР

Радио Видин