Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Трудно ли е на учениците да осмислят преподавания материал

Снимка: Радио ВИДИН

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е разработена като периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Резултатите показват, че българските ученици са се справили по- зле през 2018 година спрямо 2015 година, когато е било предишното оценяване. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации.

"Да, правихме тестовете миналата година. Не са трудни, резултатите ни бяха добри... Функционална грамотност означава четене с разбиране. Трябва да се чете внимателно текстът и да се извлече информацията правилно... По литература ни дават често задачи за текст с разбиране и въпроси към него. Има и деца, които не могат да разберат смисъла. Трябва да се чете повече и с разбиране... Трябва да имаме интерес към това, което четем, за да можем да го разберем... Аз лично не срещам трудности, на мен ми е много интересно... Родителите също имат огромно влияние. Реално всичко е от родителите...", смятат видински ученици.

Изследването PISA е авторитетно, но спад в резултатите има и за учениците от Япония и Южна Корея, които държат първите места. Сред европейските държави отстъпва и Финландия, която много години държеше първенството. България е на 45-о място от 79 страни. Българските ученици са с 420 точки, близо до резултата на Черна гора. В изследването са участвали 6 900 ученици от 127 училища. PISA е много важна за някои страни, които са фокусирани към модела за измерване на практическите знания, връзката с обществения живот, пазара на труда, коментира Юлиян Петров- председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа":

"Българската образователна система продължава да бъде академично фокусирана по- скоро към обема знания, към трудни академични програми, които се опитваме и признаваме, че трябва да ги синхронизираме и да намалим тази тежест, но на този етап го правим неуспешно."

PISA показва, че реформата в българската образователна система е много закъсняла и макар че започна преди 3 години, нейните резултати още не се усещат. Според председателя на синдикат "Образование", учителят трябва да бъде ангажиран с преподаване на учениците, а не с административни дейности.

Видинското училище "Проф. д-р Асен Златаров" е включено в изследването PISA. Подготовката, която предлага училището в посока функционална грамотност, е обемна, работи се и по програмата на министерството "Подкрепа за успех". Тестовете са поименни, учениците са избрани на случаен принцип. Какво показват резултатите от PISA?

"Проблемът е, че нашите деца от години не четат. Това означава, че нашите резултати в PISA няма да се увеличават, напротив- те ще намаляват. Защото децата все по- малко четат и все по- малко разбират това, което четат", каза Анжела Ангелова- преподавател по български език и литература в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров", с над 25 години стаж като учител.

Призванието на училището е да обучава, а не да възпитава:

"Ако родителят не е възпитал детето си да прочете една книга, жалко за тази система. За да може да го научи учителят, детето трябва да е научено да учи."

Вергил Маринов е дългогодишен директор на видинското училище "Любен Каравелов", а преди това учител на различни места на ученици от 5 клас до 12 клас, сега пенсионер. Функционалната грамотност се изгражда на умения по различните учебни дисциплини, а тези умения се изграждат на базата на знанието. Знанието не е само зубрене на материала, а и осмисляне:

"Има някои неща, които смущават учителската общност. Сега учителите са превърнати, грубо казано, в едни пазачи на реда в училище. Учителите нямат време да са творци, те изпълняват само разпореждания. И ако трябва да се върнем към корените на българското образование, когато е имало мотивация, когато семейството е разчитало на това, когато образованието е било ценност, сега образованието не е ценност."

Вергил Маринов предлага образователното министерство да анализира по какви критерии се оценява PISA, да се знае моделът какъв е и какво трябва да се направи. Другият момент е да се прецени колко теоретични знания трябва да има и след това какви упражнения трябва да има по съответния предмет.

"Да се направи анализ, но не от министерството, а от научната мисъл, от хора, които разбират от тези процеси и биха могли да видят къде са тези тънки места, които биха могли да бъдат обрани и да може системата на образованието да стъпи на едни критерии", допълни Вергил Маринов.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00