Минковски юнак

публикувано на 03.02.20 в 12:40

Искрен Красимиров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Епохалното прозрение на гениалния поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер Христо Ботев, което казва, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." увековечава завинаги святата кауза на плеядата смели българи, днес често забравени. Това е цената, която героите заплащат, за да живеят вечно, да станат имената им символи и легенди в една история, която тачим и обичаме подобно своя религия.

Героична е пролетта на 1876 година за България. Прeз месец май, вcлeдcтвиe нoвинaтa зa Aприлcкoтo въcтaниe, Бoтeв зaпoчвa дeйнocт зa oргaнизирaнe нa чeтa. Oт Гюргeвo ce кaчвa c чacт oт чeтaтa нa кoрaбa "Рaдeцки". Четата наброява над 200 добре въоръжени и подготвени четници.

Нa 29 юни, прeoблeчeнитe във въcтaничecки дрeхи, чeтниците зaвлaдявaт "Рaдeцки". Капитанът е принуден дa cпрe пaрaхoдa нa някoлкo килoмeтрa зaпaднo oт ceлo Кoзлoдуй. Хриcтo Бoтeв и чeтaтa му cлизaт нa бългaрcкия бряг в бoeн рeд c рaзвятo oт Никoлa Cимoв- Курoтo знaмe, цeлувaт рoднaтa зeмя и тръгвaт към бeзcмъртиeтo.

Над 100 смели българи дават живота си срещу насрещния поробител. Рaзгрoмът нa чeтaтa бeлeжи крaя нa Aприлcкoтo въcтaниe, нo подвигът и трaгичнaтa гибeл нa вoeвoдaтa Хриcтo Бoтeв и неговите съратници ocтaвят дълбoкa cлeдa в нaрoднaтa пaмeт.

Един от верните сподвижници на Христо Ботев е Никола Минков. Дружбата ги свързва още в Румъния, където Ботев се озовава през 1867 година, разказва Искрен Красимиров, праправнук на радетеля за свобода от Долна Кремена.

"Когато бях на около 20 години, внезапно ме изненадаха с новина, оказала се голяма промяна за моя живот. Разбрах, че мой праотец е бил Ботев четник, близък съратник на големия българин. Прапрадядо ми Никола Вълчев Минков познавал Ботев от Влашко, а впоследствие го последва и към Голготата. Любомир Минковски, известният художник, който е мой дядо, ми разказа историята на нашия род. Нарисува и негов портрет по спомени на роднини, тъй като няма запазена снимка. До онзи момент не се интересувах от историята ни, от славното българско минало".

Тежко е сражението с черкези и башибозуци на Милин камък на 18 май. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов- Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов- Перо Македонеца- е прострелян в коляното. Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Никола Минков е един от тези, които решават да следват завета на Ботев и след неговата смърт, продължава разказа си Красимиров.

"Когато Ботев за пръв път видял дядо ми във Влашко, възкликнал е, че има нужда от такива юнаци - високи, здрави, плашещи и без оръжие турчолята. След разгрома на четата, след убийството на Ботев, дядо Никола се спасява и продължава да следва завета на Ботев, тръгвайки с четата към Сърбия. В Пирот е предаден, изпратен е във Видинския затвор, след това в Русенския, докато не стига в Диарбекир с влак. След Освобождението се връща в родното село Долна Кремена. Различни са сведенията на колко напуска този свят - или на 46, или на 48. Последните му дни са били такива, каквито на повечето борци за свобода - бедни, мизерни, нещастни. Хората, давали мило и благо за България, или издъхват в изгнание, или се връщат, но правителството на Стамболов им отказва пенсии и почести".

Наследниците на дядо Никола се поклоняват пред неговата памет със стихотворение, написано от Любомир Минковски.

За него спорят две Кремени,

във Долна или Горна се родил?

Ала по-важното за мен е,

че във рода ни прапрадядо бил.

По-важно е, че станал мъж корав

и вадел камъни от кариерата,

в калта натикал турчин вироглав

и си изпатил от потерята.

Но стиснал зъби, оцелял

и се спасил във Влашко,

където в емиграция се влял,

да носи бремето юнашко.

Свободен бил, но не можал

родината под иго да прежали

и се заклел пред пушка и кинжал,

че робската й черга ще запали.

И тръгнал, за да промени света,

дори с цената на живота –

потеглил по закона на честта

като бунтовник в Ботевата рота.

По Дунавата бяла пропътувал

с Радецки марш до Козлодуйски бряг

и дълго родната земя целувал,

и обещал да я спаси от враг.

Проливал кръв по пътя до балкана,

а ботевото слово го спасило –

поел към Сръбско и бил хванат,

но не признал и отървал бесило.

Дочакал да се съмне над България

и не поискал никаква отплата,

че заедно с комити стари

на смърт се бил за Свободата...

През времето на национално-освободителните борби Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. Един от тези жители - Никола Вълчев Минков - емигрира дори във Влашко, за да бъде полезен на делото.