Основното мероприятие към настоящия момент при есенниците е подхранване с азотни торове – главно с карбамид. Според изискванията на Нитратната директива и издадените разпоредби на МЗХГ и Министерство на околната среда и водите, след 5 февруари земеделците могат да торят с карбамид. Но метеорологичните условия в настоящия период никак не са подходящи – необичайно сухо е, прекалено топло и има продължително слънце-греене. Известно е, че при такива условия час от карбамида се губи. Затова земеделците се питат да торят ли, да чакат ли...
Да, в разсъжденията и коментарите на земеделците има основание. Какво се случва на практика, когато внасяме карбамид повърхностно и при температура над 8 градуса. Под действието на ензима уреаза в почвата протича процеса хидролиза, при който се освобождава азот за хранене на растенията, но в същото време, под въздействие на температурата и влагата се отделя амоняк и може да се загуби от 30 до 50% от внесения азот. Отделно, този амоняк пряко замърсява въздуха. Представете си да загубите 30-50% от внесения азот- всичко това е пари, труд и време...
Съвременната наука и земеделска практика има решение по въпроса- има карбамид, защитен от загуби със специални вещества – инхибитори.
Загубите на азот от изпарение на амоняк са най-познати на земеделците, но те не са единствените. Когато карбамидът влезе в почвата, до превръщането му в усвоим за растенията азот преминават още няколко етапа и накрая се стига до нитратната форма. Полученият нитратен азот е най-подвижната форма на азота – най-лесно се усвоява от растенията, но и най-бързо се отмива в почвата, а също така търпи загуби от изпарение на азотен газ. Така че, защитата от изпарение на амоняк не е достатъчна. На пазара в България има такъв карбамид, защитен от загуба на амоняк, но не е икономически изгодно да се ползва такъв тор със защита само от изпарение, защото влизайки в почвата, следват превръщания на азота от една форма в друга, а там вече следват и загубите от отмиване в дълбочина и изпарения на азотни окиси.
Могат ли земеделците да избегнат тези загуби от азот при използването на торове? На практика, ако се допуснат, това е загуба на пари. Какво е решението?
Има съвременни решения, при това комплексни - защита срещу всички рискове, съпътстващи употребата на карбамид, а не само срещу изпарение на амоняк. Много по-ефективно и изгодно е всички процеси да са защитени и да няма загуби. Затова ефективното решение на "Екофол" е карбамид с два инхибитора – за двата отделни механизъма на загуби.
Какво представляват инхибиторите и защо за важни?
Инхибиторите са химични вещества, с които се третират торовете, в случая говорим за карбамид. Това е специално вещество, което временно "потиска", "задържа" определени процеси – в случая дейността на бактерии и почвени микроорганизми. Обръщам внимание – не ги убива, не унищожава почвената микрофлора, а само временно задържа дейността им, така че азотът да се освобождава не наведнъж, а постепенно, без загуби и според нарастващите нужди на растенията. Тези инхибитори се разграждат в почвата до около 60-70 дни, главно на азот и фосфор.
Новост ли е тази технология, прилага ли се в други държави, дали това е бъдещето в земеделието?
Дали е нова – и да, и не. В Америка тези технологии са известни от 30 години. Има световен опит в тази посока. А че това е бъдещето – няма две мнения по въпроса. За информация ще кажа, че от 01 февруари тази година в Германия е забранено повърхностното площно приложение на урея (твърда или течна), без инхибитор, без защита. Във Франция на земеделците също са наложени различни ограничителни мерки при използването на азотни торове – следят се отделените вредни емисии в атмосферата. Тези мерки и забрани са свързани с решение на ЕК до 2030 година да намали наполовина вредните емисии в атмосферата.
Със сигурност законовите рестрикции ще стигнат и до нас. Затова е време всеки разумен земеделец да се подготви за този преход като провери как и с какво новите технологии могат да са полезни в неговото стопанство – хем да отговори на изискванията за опазване на околната среда, хем да извлече максимум полза от защитените от загуби торове.
Не е ли по-скъп обаче двойно защитеният карбамид и какво ще спечели един земеделец при употреба му?
Ползите за земеделците при използване на защитен от загуби карбамид с два инхибитора са реални- могат да торят и при температура 20-25 градуса- азотът няма да се изпари; могат да са спокойни при последващи продължителни или проливни валежи – азотът няма да се отмие. А нали все дъжд чакаме... Наистина, по-скъпи са тези торове, но с по-малко количество може да се постигне същото хранене, защото няма загуби- при обикновения карбамид, с нарастване на растенията, наличният от торенето азот постепенно се изчерпва (усвоява, изпарява, отмива….). При карбамидът, защитен с двоен инхибитор, това няма как да се случи - освобождаването на азот става постепенно и съответства на нарастващите нужди на растенията. Добивът е правилно заложен, а природата е по-добре защитена. Не на последно място- по-малкото количество означава по-малко разходи за транспорт, склад, горива, труд. И по-бързо торене, естествено….
Ако трябва да обобщим, какъв съвет да дадем на земеделците?
Новото ще дойде и защото ще има законови рестрикции – в близките години това няма да ни отмине. А земеделците винаги се стремят да работят с по-малки загуби – това е факт. Но и приложението на новите технологии иска натрупан опит, за да се прилага най-добре в конкретните ситуации. Пробвайте на своите полета, при вашия начин на отглеждане на културите. Разумните стопани навреме трябва да се подготвят да използват "умните" торове, защото бъдещето е в торове без загуби, с по-висока ефективност и с намалено влияние върху околната среда.
За нестандартна ало измама предупреждават от Съюза на народните читалища . Непознати се обаждат до културните институции, че трябва да заплатят, за да бъдат включени задължително в електронни регистри. Мнимите чиновници искат между 80 и 100 лева за административната услуга и дори заплашват със санкции. "Подобни опити, но и други имаше през..
Аварийното укрепване на западния бастион на средновековната крепост "Баба Вида" във Видин е в ход. Изградена е строителна площадка, на която работят две фирми - "Актив инвест груп" ЕООД, Видин и "НСК София" ЕООД. Стойността на строително-монтажните работи е 213 726,60 лева с ДДС, каза началникът на отдел "Устройство на територията“ в..
ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Търнава е едно от шестте училища в Северозападна България, които успешно преминават обучителната програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“. Организацията има в ече три випуска, които са завършили обучението и работят успешно с учениците. Основната цел на програмата е да се..
Общинските съветници от групата на ГЕРБ предлагат намаление с до 50% на наемите на общински жилища във Видин. Идеята включва промяна в начина на определяне на цените. Припомняме, че темата за увеличението на наемите на общинските жилища бе обсъдена още миналата седмица в нашия ефир. Вчера недоволни наематели във Видин прекъснаха заседание на..
Отлично се представи отборът по реч и дебати на английски език "BEST" от ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин в регионалното състезание в Благоевград. Съревнованието събра общо 248 участници от училища в Западна България. Турнирът по реч и дебати на английски език се организира от Фондация "БЕСТ". На пето място, в категория "Проза" за..
Сдружението "Бъди добър, прави добро" организира благотворителна кампания по повод коледните празници. Целта е в навечерието на Коледа да бъдат подкрепени 400 крайно нуждаещи се хора основно от Северозападна България . Тази година активността на дарителите е ниска, каза Мая Методиева, която е сред доброволците в сдружението: "За пета..
Солта е ефективна при лечение на заболявания на горните и долните дихателни пътища, както и на кожни болести, за засилване на имунитета и съпротивителните сили на организма. Това обясни Инна Йосифова , управител на Солна стая във Видин . По думите ѝ халотерапията - терапията със сол, може да помогне също за облекчаване на стреса, възстановяване от..