Музикантът Вени Петков: Музиката е живот

Завършва 7-ми клас в училището в Коста Перчево, продължава да учи в Грамада. Успехът му е отличен и това му дава възможност да продължи средното си образование в Механотехникума във Видин, специалност "Електроенергетика". Там  веднага е поканен  да свири в танцовия състав, започва да работи и като корепетитор. От Профсъюзния дом на кулутурата също го канят да свири на техни изяви. След казармата през 1972 година постъпва на работа като акордеонист в Дома на кулутурата към завод "Вида".  През 1975 година постъпва в Ансамбъл "Дунав",  където работи активно и ползотворно цели 13 години. През 1991 г. е ангажиран към танцовия ансамбъл на Дома на културата при Стопански химически комбинат - Видин.
Получава най-високата категория за музикант - солист-водач, документ, който се издава от Държавната комисия към Министерство на културата и му дава възможност да работи на много места, включително  и като преподавател по музика.  

През 1978 г. прави първите си записи на акордеон в БНР. През 1987 година основава и става  ръководител  на оркестър "Видин".  През следващата 1988 година прави серия от записи в Националното радио. Оркестър "Видин"  гостува във Франция, Италия, Германия, Швейцария, Полша, Русия и др. През 1994 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча в "Балкантон", а през 2009 г. и първия си компактдиск със заглавие "Дунавско веселие".

Детството и музиката
"Аз умирах за народната музика и за акордеона още от малък. Имаше едни радиа "Христо Ботев" и като пуснеха, тогава бяха на мода Борис Карлов, Мишо Гюров, Ибро Лалов, Иван Шибилев, Емил Колев, това са най-старите акордеонисти, които впоследствие станаха и композитори и водещи в българската народна музика... И аз исках да ми купят акордеон. Да съм бил 7-8 -годишен. И баща ми е споделил с хора от село, че съм много малък и че ще го счупя. А в моето село имаше само една духова музика и не е имало човек, който да ми покаже как се свири на акордеон. И най-интересното - понеже нямам инструмент и не мога да свиря, аз съм пял... Имахме един орех в двора и аз се качвам горе и почвам да пея народни песни... И един ден, си спомням, баща ми без да ми казва с един негов първи братовчед са дошли във Видин и са купили на неговия син и на мен акордеони, на мен - зелен, на него - черен. Народните песни ги научавах от радиото, майка ми не е пяла, но бащата на майка ми е бил кавалджия. Мисля, че съм взел негов ген. И най-интересното е, че нямаше кой да ми показва. Аз от такава голяма любов това, което ми звучи в главата като мелодия, аз почвам да го търся по клавишите. И сам съм започнал да свиря. Беше на мода една песен "Марина, Марина", първо нея я научих. Не съм знаел, че акордеонът има тоналности, с които се свири по-леко. Лятно време привечер, излизам на втория етаж на къщата, сядам и започвам да свиря. Свиря каквото знам и махалата слуша. това няма да го забравя никога! И след като ми купиха акордеон, съм престанал да пея завинаги. А дотогава умирах да пея..."

Механотехникумът във Видин
"Аз бях напреднал вече с акордеона, тук имаше един Сашо Ортов, забавен музикант и корепетитор на танцовия състав в Механотехникума. И ме поканиха веднага да свиря в танцовия състав още тогава и като корепетитор. Аз съм с най-много трудов стаж от всички акордеонисти. Аз бях много упорит и знаех, че когато си неграмотен музикант един ден ще ти потрябва да знаеш ноти и т.н. Имаше двама музиканти от Ново село - Ганчо Манджуков и Софроний Ангелоев, и аз им казах: "Искам да ми помогнете да си ограмотя", и така започнах с уроци. Благодарение на моя упорит труд и допълнителна работа вкъщи, съм научил нотите  и сега имам претенции, че мога да разчета какъвто и да е нотен материал. "

Военнопочивен дом на Министерство на народната отбрана на Витоша
"Там изкарах моята военна служба. Ние свирихме понеделник, сряда и петък на забави, двама акордеонисти, един китарист и един барабанист.  Имаше и танцов състав, аз бях отново корепетитор, имаше и народен хор. Върнах се във Видин и започнах да свиря на много места. Свирил съм на новобрански по 1000 човека, на сватби, само във Винарово имаше по 20 веселби на годината, само във Винарово! Ние, музикантите, бяхме на голяма почит, такова уважение имаше... Правех записи в БНР, защото исках да си създам име и да се докажа като акордеонист, може би тази невероятна любов към народната музика ме е подтиквала да направя записи. Музиката ми дава живот, тя ме крепи, ако остана у дома, ще се разболея. Най-много харесвам народната музика, с това ми е минал животът."

Най- важното
"В един момент най-важното е какво свириш и какво можеш. Аз съм дал най-много от всички музиканти за този край, но нямам нито една награда, нито от община Видин, нито от Министерство на културата. Ето сега имам три нови неща и ги давам на Ансамбъл "Дунав", но да намерим човек, който да ги оркестрира и да ги свирят,  аз не искам никакви пари. Защото са много мелодични и са от нашия край. Няма кой да плати. Много ме удовлетворява да чуя нещо, което съм създал."

Повече можете да чуете в звуковия файл.