Колко тревожни сме заради пандемията от коронавирус

публикувано на 06.04.20 в 13:41

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 6 април 2020 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проучване на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България направиха от Института за изследване на населението и човека /ИИНЧ/ на Българската академия на науките. Данните са събрани сред 1365 мъже и жени от всички възрасти.

"Беше важно да обърнем внимание на няколко теми. На първо място това е рационалната оценка за възможния риск. Именно неизвестността трябваше да се определи как влияе върху хората. На второ място- да оценим нивата им на тревожност. Пуснахме да оценим нивата на оптимизъм. Това е много важно средство, чрез което хората в ситуация на криза могат да избират по-ефективни стратегии за справяне с тревожните си състояние. И видовете стратегии, които използваме за справяне в ситуация", обясни професор Антоанета Христова- ръководител на департамент "Психология" към ИИНЧ.

Анкетираните се тревожат повече от икономическата ситуация, отколкото от заразяване с коронавирус, показват резултатите:

"Оценява се, от една страна фактът, че сме в период на зараза. Определено населението не е категорично. Най-високи стойности получаваме по средата на скалата. По отношение на тревожността, на реакцията на психиката, тя също в момента показва висока степен на мобилизация. Показва, че са впрегнати всички подсъзнателни механизми, за да можем да приемем ежедневието. Видяхме, че много неща престават да ни трябват от тези, които сме ценили в миналото. И в крайна сметка всичко това се отбелязва, всяка такава по-дълбока промяна като много сериозен стрес за психиката. Но ние я управляваме, защото сме в началото на периода."

Най-много от анкетираните са стресирани от това, че живеят в променена среда. Най-висок стрес преживяват хората, които са останали вкъщи и работят от дома си. За да се справят със ситуацията по-голяма част от анкетираните използват т.нар. наивен оптимизъм. В по-голяма степен тревожността е в по-малкия град, защото там хората са по-нетолерантни към неопределеното.
Най-засегнати от негативните процеси в момента са активни жени, от столицата, с режим на работа - хоум офис. Това са най- общите тенденции и тепърва предстоят анализите на ниво професионални различия.

Милена Борисова е млада жена от Видин, останала без работа:

"Оставам без пари, отивам на борсата. 12 човека са освободени от моята фирма, по взаимно съгласие. Не е съгласен на 60/40 и ни освобождава. Икономическото положение повече ме притеснява. И мъжът ми не работи и е страшна работа. Нямаме заделени пари. Тя дори и 20-те дена не ми изплати отпуската. ...Бях неплатен, а трябваше да ми плати 20 дена отпуска."

Ивайло Александров е от Лом, работи в читалището, в момента е в принудителен отпуск. Казва, че отначало не приел съвсем сериозно ситуацията:

"Особено като си сам вкъщи и постоянно циркулираш из един апартамент от малко квадрати и тази мисъл почва да те гложди. Естествено, изпадаш в депресия. Липсата на контакти също оказва влияние. Леко- леко започваш да дълбаеш по темата. Като включиш и медиите, картината се запълва. Трябва да се говори, но някак си да бъде по-умерено. Никой не знае как да реагира в тази ситуация. На света се случва за първи път, това е шок за целия свят."

Със ситуацията се справя като се е отдал на своето хоби- кожарството. Според Ивайло Александров пикът в България още не е дошъл, въпреки това е оптимист.

Венислава Замфирова е учител в СУ "Иван Вазов" в град Вършец и в момента работи като възпитател на 3 клас. Казва, че първите 2-3 дни, докато навлязат в онлайн обучението, било по- трудно. С класната ръководителка Петя Горанова работят в пълен синхрон, децата са обхванати на 95%. Смята, че обучението на малките сега им е по-интересно.

"Не мога да кажа, че е толкова стресиращо. Свиква се, учителят е гъвкав. Някои от тези неща ние си ги прилагаме и в училище. Стресиращо е това, че не можеш да излезеш навън да се разходиш. Иначе за децата, смятат, че им е интересно. Оптимистично съм настроена и смятам, че всичко може би, ще се развие до края на април. Всичко ще влезе в релси, но малко по-трудно ще се завърти колелото", каза Венислава Замфирова.

Доктор Любомир Виденов е завеждащ филиала на Центъра за спешна медицинска помощ във Видин. Никой не може да каже колко време ще продължи ситуацията. Трябва да приемем фактите такива, каквито са, казва медикът. Планове трябва да си правим максимум за 4-5 дни напред:

"Не е нищо сложно, просто трябва да променим начина си на мислене.Сега се учим в движение всички как да реагираме. Тези ситуации не е изключено в бъдеще да зачестяват още повече с тези климатични промени и може и други неща да се появят."

Според д-р Виденов хората се справят по различен начин със стреса от създалата се ситуация:

"Някои хора го виждат в готвене, в някакви удоволствия, които си правят вкъщи, трети в пиянство го обръщат. Всеки го разбира различно. Ние трябва да се научим да мислим по друг начин. Може би след половин или една година, когато това нещо отзвучи, хората ще бъдат съвсем различни и ще мислят по друг начин за бъдещето си."

Рано или късно нещата ще си дойдат на място, до Нова година може да бъде открита и ваксина, прогнозира медикът:

"Още преди два месеца слушах една американска лекарка, която каза, че най- вероятно следващите години ще се правят ваксини и за коронавирус, както за грипа се правят."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.