Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

7 май - ден на Радиото

Снимка: Архивен фонд на БНР

Денят на радиото и телевизията 7 май е професионален празник на всички отрасли на радиотехниката и свръзката в България и Русия. Чества се в България като Ден на радиото и телевизията и в Русия като Ден на радиото от 1945 г., в чест на 50-годишнината от създаването на радиото. Малко история:

На 7 май 1895 г. руският физик Александър Попов представя своето ново откритие - първия радиоприемник в света. Той демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник, наречен радио. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга /днес Каменар/, северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения. На 25 януари 1935 година цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България се одържавява. Но технологията, комуникационното средство, начинът на мислене "радио" съществува и преди това. 

Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. Инженер Георги Вълков през един въгленов микрофон изпраща в ефир думите: "Ало, ало радио София". .

Една от легендите на "Хоризонт" е Божана Димитрова. Предаването й "Разговор с вас" остава в ефир близо четвърт век. "Златният глас" на Българското национално радио е носител на наградата "Сирак Скитник" за цялостен творчески принос и новаторство. "Радиото се прави за хора с въображение, но и от хора с въображение", категорична е тя. По повод днешния празник за радио Видин тя сподели:

"...Радиото става част от живота на човек. Радиото е най-първата и най-бърза електронна медия... В радиото работят отговорни хора... Сега по време на извънредното положение моите наблюдения са, че колегите работят много отговорно и максимално стриктно... Поля Станчева направи един филм "От града към света" посветен на регионалните станции. Имаше премиера в София, но първото представяне щеше да бъде във Видин. Ситуацията, в която се намираме, попречи това да се случи сега, но ще има своята премиера във Видин... Много напредна техниката в радиото и това е за добро, разбира се... Към Северозапада имам голям сантимент. Помня преките си включвания при откриване на завода за гуми и завода за ризи във Видин. За съжаление вече ги няма. Имам своите хубави спомени и от Монтана и Враца. Ролята на радио Видин е да помогне на този прекрасен край да се вдигне на крака и аз сигурна, че го правите..."


Захари Миленков е създател и дългогодишен уредник на Музея за историята на радиото в България, който вече носи името на проф. д-р Веселин Димитров. Захари Миленков е работил повече от 30 години в звукозаписни екипи, бил е звукорежисьор, редактор на "Златният фонд" на Българското национално радио, както и преподавател във Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Страстта на Миленков към радиото започва още в часовете по физика в училище, когато започват да изработват любителски радиодетектори. Увлечението към радиото и физиката продължава и в гимназията. Така животът му се свързва трайно с радиото. Желанието му да има Музей на радиото успява да се реализира, когато става преподавател във Факултета по журналистика.

"Идеята ми да събера интересни и ценни неща за радиото се породи още когато работех в БНР. Но там нямаше свободно помещение. Идеята се реализира, когато започнах да преподавам във Факултета по журналистика...Местехме се от едно на друго място в сградата, защото тя трябваше да се ремонтира. Намерихме накрая своето място и музеят е факт..."- коментира той.

Д-р Антоанета Радославова-Дончева завършва музикознание в Държавната музикална академия. Работи като музиколог в Русенската държавна филхармония, а от 1976 г. е музикален редактор в Българското национално радио. От 1987 г. е отговорен редактор в предаванията за чужбина на БНР. Автор е на стотици интервюта, творчески портрети и предавания за български и чужди музиканти, както и на цикли, посветени на българската музикална култура, изпълнителско изкуство и композиторско творчество. Единадесет години преподава във факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на изследвания върху историята на Българското радио, музикалната му програма, както и върху творчеството на изтъкнати български музиканти, някои от които публикувани в Германия и Русия. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Музиката в програмата на Българското радио /1930 - 1944 г./". До днес изследването й се явява единствено върху тази тема в българското музикознание. По случай 75-годишнината на БНР излиза от печат книгата и "Музиката в Българското радио /1930 - 1944/". Тя е сегашният уредник на музея на радиото:

"...Много интересни неща могат да се видят в музея. Има уникални записи и радиа. Грамофони също има. Проследява се цялата история на радиото в България... Ще се радвам, ако ваши слушатели дойдат в музея..."


До 1927 година слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници. От 1927 до 1929-а звучат много радиостанции, но на чужди езици.

Ангелина Петкова е доайенът на радио журналистиката в Монтана. Тя  дълги години е работила  в радиовъзел - Монтана. За нея радиото е живот:

"Радиото ми е дало много. Уникално е да се работи в Радио. Един ден се срещаш с лекар, а на другия с миньор...То остава за цял живот в теб...Имам три стаи и във всяка по едно радио и слушам радио Видин. Продължавайте все така и честит празник.."


Златният фонд на БНР пази уникални записи, които свидетелстват за важността на радиото. При англо-американските бомбардировки над София през зимата на 1943-44 година е разрушена западната част на Първо студио на радиото, което тогава е в друга сграда. Това налага радиото да бъде евакуирано в салона на училището в софийското село Нови хан, откъдето излъчва до края на Втората световна война. Георги Паскалев е работил тогава в отдел "Външни предавания" и е очевидец на тези събития. В Златният фонд се пази и запис от 17 август 1972 година, когато е правена първата копка на новата сграда на радиото.

Тези уникални записи, както и цялото предаване можете да чуете в звуковия файл.







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Горно Церовене - китно село с богата история

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик.  Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене.  Ангел Ангелов казва,..

публикувано на 02.05.25 в 09:09

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция.  Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени.  Премиерът отчете свършеното до този..

публикувано на 01.05.25 в 10:00

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45