Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Първият фотограф в Югоизточна Европа е от Враца

| обновено на 14.09.20 в 15:44


Ако днес са нужни няколко секунди, за да направим снимка, ползвайки вградената камера на мобилния телефон, назад във вековете фотографското отбелязване на образа продължавало около половин час.

В първата половина на XIX век фотографията започва да се утвърждава като новото изобразително изкуство. По това време чрез дейността на Анастас Йованович - първият сръбски фотограф - започва и сътворяването на пантеона на сръбската фотография.

Пионерът в литографията у нас e поредният врачанин, с който истински можем да се гордеем, каза историкът Красимир Григоров, който през 2016 година се заема със задача да възкреси и реабилитира името на Йованович, роден в града под Околчица през 1817 година.

"През 2016 година, когато получих първата си задача в музея, се навършваха 185 години от кончината на Хаджи Тошо Ценов, бащата на Димитрака Хаджитошев. Нуждаех се от снимков материал, свързан с личността на видния врачански първенец. Обърнах се и към колегите от Ентографско-възрожденски комплекс. Получих снимка на Димитраки, вместо тази на неговия баща. Пространствени ми издирвания стигнаха до име, скрито от родословното дърво - Анастас Йованович. Разрових се в архивите, включително на Сръбската народна библиотека". 

Историкът на фотографията Йозеф Мария Едер определя Анастас Йованович като първия фотограф в Югоизточна ЕвропаПерипетиите, които го съпътстват, му отреждат сериозни изпитания и съдба, далеч от родния град. 

"Първата съхранена снимка на българи е от 1842-43 година, публикувана във Виена - на възрожденеца Тодор Минков, а фотографията е направена от българина Анастас Йованович. Това е причината той да бъде определян за първия фотограф. В България често се срещат публикации, твърдящи че първоосновател на това изкуство е род от Самоков - Карастоянов. Прегледах вестници от този период, включително и френски. Големият българин намира спасението си в Сърбия. Баща му, който е от планинска Берковица, умира рано. Огромно влияние върху бъдещето на тогава 9-годишното дете изиграва Константин Огнянович - пристигнал като учител в града по покана на Димитраки Хаджитошев. От него Анастас научава писмото и четмото. В Белград продължава образованието си. През 1830 година в Сърбия пристигат майка му и сестра му, тъй като баща му се споминал. Призван в тежката ситуация да се грижи за семейството си, две години по-късно почва да учи типография - графичен дизайн, третиращ употребата на шрифтовете".

Още на крехка възраст си проличава, че младежът не е роден за занаятчия, а за човек на изкуството. За пръв път разкрива заложбите си, когато в Сърбия е отворена печатница с букволеярна към нея.

"През 1832 година Анастас проявява огромен интерес към това предприятие. Застоява се там. Работи с руски ръчни преси. Заради способностите му, едва на 19-годишна възраст, през 1836 година, е ангажиран с поръчка от княз Милош - да изработи буквено посвещение върху сабя, която ще е подарък за барон Хердер. С времето усърдието на врачанина дава резултат - забогатява, купува си жилище и дори го обзавежда с маси и столове - редки предмети, символ на лукса по това време. Йованович трайно записва името си с едно важно събитие в публичния живот на Сърбия: издава първия сръбски буквар. Това доказва школовката му и уменията му. Младежът се заема да изготви матрици за необходимите кирилски букви. Заради стореното, заедно с още пет студенти, е пратен на обучение във Виена. Такова е било изричното желание на Княза. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, един от първите, посветен във фотографията - дагеротипия и талботипия".

През 1839 година Йованович вече е във Виена. Първата си значителна творба посвещава на Доситей Обрадович. През този период на обучение става популярно епохалнота откритие на фотографията - по това време в Париж Дагер прави първите изображения върху картон на катедралата "Нотър Дам".

"Анастас Йованович си поставя за цел да овладее "новото изобразително средство" и след две години със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена. Оптикът Прокеш му организира в града фотоизложба. Амбицията на таланта е да бъде първия фотограф във славянския свят. През 1846 г. става и член на фотографското дружество. През 1842 г. династията на Обреновичите е свалена от власт в Белград и стипендията на Йованович е прекратена. Именно това го принуждава не само да се изявява като фотограф, но и като художник"

През своя живот Анастас Йованович винаги се чувства българин. Част от неговите литографии носят подписа "Танаша Йованович, българин литограф"

Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че той е създал повече от 200 литографии и рисунки и над 800 фотографии.

В Београдския Градски музей е съхранено изкуството на талантливия врачанин. Там е и фотографската му сбирка, в която са изложени 892 снимки с художествена и документална стойност, продължи разказа си Красимир Григоров.

"При него през 1852 г. идва и Николай Павлович от Свищов. Съвместната работа сближава двамата творци. По-късно Йованович ще му окаже помощ при отпечатването на литографии по сцени от романа на Велтман "Райна - българската княгиня". През 1858 г. в Белград отново е извършен преврат и Обреновичите отново идват на власт. Новият княз Михаил назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер - "управител двора княжеского" и той след многогодишно пребиваване във Виена пак е в Белград. Новите задължения пречат усилено да се занимава с литография и изобразително изкуство, но през свободното си време фотоапаратът е на негово разположение. В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков - Анастас Карастоянов, който под снимките се подписва Стоянович. Това е причината да се твърди, че самоковския род внася фотографията в България". 

Анастас Йованович от Враца не само е отличен майстор в снимането и литограф, но почти десетилетие е бил шеф на канцеларията на княз Михаил Обренович.

Първородният син на Анастас е кръстен Константин. За разлика от своите родители, той обвързва професионалната си кариера с България.

"Константин Йованович е един от големите виенски архитекти и автор на архитектурните проекти на на монументални сгради у нас като Народното събрание, БАН, Първа Софийска гимназия и Гимназията в Лом, както и на редица известни здания във Виена и Белград. С други думи, кръвта на вода не става! Това, което прави силно впечатление е, че будните българи след Освобождението, като Йованович,  са били изключително мотивирани и предприемчиви. С това се обяснява и бързият възход на държавата ни през тези първи години на себеутвърждаване и бурен възход".

Роден в България и реализирал се успешно в чужбина, Анастас Йованович доказва, че и най-здравите окови не са в състояние да пречупят устрема на новаторския дух. 

Не толкова познат днес, колкото заслужава, животът на първия фотограф в Югоизточна Европа е приказна одисея, изпълнена със стремеж към развитие. Във Враца улица носи името на пионера Анастас Йованович.
.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..

публикувано на 12.09.24 в 13:52
Васил Желев и Филип Донков

Филип и Васил: Всеки млад човек трябва да знае поне една българска песен

Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..

публикувано на 12.09.24 в 13:46