Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво включва новата стратегия за повишване на безопасността на движение по пътищата?


Готова е националната стратегия за повишаване безопасността на движението през следващото десетилетие, изработена от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".

Въвеждане на стимули за покупка на нови автомобили, по-строг контрол на техническото състояние на регистрираните превозни средства втора ръка, нови коли и оборудване за МВР, приемане на нов Закон за движение по пътищата и търсене на варианти за по-бързо налагане на санкциите, са само част от мерките за повишаване на пътната безопасност в следващите десет години (2021-2030 година). 

За формулиране на държавна политика за обновяване на автомобилния парк в плана за реализация на стратегията е даден срок до края на 2023 година, каза Милен Марков, експерт от Държавната агенция.

"Мобилността на населението е от критично значение за икономическото развитие. Нашата цел не е да ограничаваме възможността за предвижване на хората. Поетапно, чрез планиран процес, целим да създадем условия за подновяване на автомобилния парк в страната. Това не означава допълнителни ограничения за гражданите, а гарантиране за по-добър контрол на техническото състояние на превозните средства. Нуждаем се от по-добър анализ на причините, касаещи произшествията, включително и техническото състояние на автомобилите, защото то е фактор също. Търсим обществен консенсус, за да се повиши безопасността на автомобилния парк. Мерките трябва да бъдат конкретни, целенасочени, за да се подобри техническото състояние на българския автопарк, което ще стимулира гражданите за по-отговорна мобилност и по-добро качество на автомобилите, които те управляват".

Предложените мерки включват безплатно паркиране в синя/зелена зона, безплатни зарядни станции, данъчни облекчения, субсидиране, рестрикции за замърсяващите автомобили и вътрешно производство на електромобили. 

Стратегията, която е с обем 184 страници, като още 79 е планът за нещата, които трябва да се свършат през първите три години, вече е минала през обществено обсъждане. Предстои да бъде утвърдена от Министерски съвет.

Целта на предишната Национална стратегия за намаляване на жертвите с 50 % не е постигната. В края на периода те са с 20 на сто по-малко. През миналата година в страната са загинали 628 души, при поставена цел 427.

Сериозно внимание в стратегията е отделено на анализ на факторите за пътните инциденти, каза още Марков

"Анализът показва, че факторите са комплексни. Инцидентите настъпват в резултат на сложна поредица от събития и комбинация от обстоятелства. Често има дефицит на данни, което поставя тежестта върху водача, но не се изследва връзката между поведението и характеристиките на средата. С цел получаване на по-цялостна картина предстои до 2023 година да започне да се прилага "оптимизирана методология за обследване на ПТП, интегрираща всички основни и съпътстващи причини за настъпване им - път, водач, превозно средство".
Планът предвижда и купуване на оборудване за мобилни и технически прегледи на пътя. Въвеждат се и ограничения за монтиране на различни съоръжения в автомобилите, които застрашават безопасността на участниците в движението.

"Следваме един постоянен европейски процес за средства за пасивна и активна безопасност в автомобилите. От 2021 година новите коли в ЕС трябва да имат допълнителна система за подобряване на безопасността. Този процес трябва да бъде канализиран, не да нарушава мобилността. Устойчиво трябва да се намалява броят на загиналите и наранени при пътно-транспортни произшествия. Ние следваме целите на ООН и Европейската комисия - през следващото десетилетие да се намалят загиналите наполовина".

В по-дългосрочен план - 2050 гoдина, целите на Европейския съюз са за нулева смъртност.

Стратегията включва и критики към ефективността на налагане на санкции за нарушения по Закона за движение по пътищата, като определя сегашния ред за неефективен и пораждащ безнаказаност. Министерски съвет преди време прие предложението на Агенцията глоби за нарушения на пътя да се налагат само с фиш, вместо с фиш и акт, но Парламентът още не е разгледал предложението, против което се обяви Антикорупционната комисия.

"Промените в Закона за движение по пътищата предвиждат един фиш, който се издава от полицая на пътя, както и 30% намаление на глобата, ако се плати в рамките на 14 дни".

Настимир Ананиев, учредител на Института за пътна безопасност и бивш председател на парламентарната комисия по транспорт, напомни че според доклад на Европейската комисия България губи от директни и индиректни разходи, свързани с пътната безопасност, по 2 милиарда лева на година.

"Стратегиите, които се пишат са документи с добри намерения. Предишната такава се провали, а това задава въпроса, кой носи отговорност? По нашите пътища загиват най-много хора в целия Европейски съюз. Когато Агенцията беше създадена, тя излезе с обширен и добър доклад, който постави конкретни срокове в периода 2019-2021 за цели, които да бъдат постигнати. 40 бяха за 2019. Колко бяха постигнати? Всеки се крие зад колективна безотговорност. Новият автопарк е важна стратегия, но пътищата ще си останат разбити. Нужна е политическа воля и приоритет да бъде пътната безопасност. Тези средства, които губим, могат да бъдат спестени, ако фокусът е пътната безопасност. Близо 100 милиона лева са събрани от глоби в последните 3 години. Къде отидоха тези средства обаче, никой не казва".

Краят на 2021 година е посочен и като срок за изготвяне на проект на нов Закон за движението по пътищата. В последните години такъв се подготвяше на няколко пъти, но реализирането достигаше до поредната промяна в настоящия.

"Какво е свършила до момента Държавната агенция? Не виждам резултати, не се усеща промяна. Губим 700 човека на година, а има демографска криза. Говорим за починали, но има пострадали и ефектирани, за които има огромни разходи в цялата система след това. Няма перфектен закон, който да реши проблематиката, ако от друга страна няма контрол и адекватна изпълнителна и местна власт. В документите пише, че причина за катастрофата е несъобразената скорост с пътните условия - т.е ако карате с 30 километра и се опитвате да избегнете дупката на пътя, виновни сте вие, а не Общината или АПИ. Този проблем е най-изразен в най-бедния регион в ЕС - Видин. Какво като дадем на видинчани нови коли, когато ще ги карат по рушащи пътища", продължи Ананиев.

Най-много катастрофи с пострадали стават през август, средно 725 на година, вторият натоварен с ПТП-та месец е юли - 710, следван от септември с 664 души. Подобна е динамиката по месеци и за загиналите, показва анализът. Най-рисковият ден за пътуване е петък с 1088 катастрофи на година, а най-безопасно е в неделя - с 873 тежки произшествия с наранявания и смърт. Часовият пояс, в който тежките инциденти на пътя са най-много, е между 16 и 19,59 часа. Часовете с най-малко ПТП с наранявания и смърт са между 2 и 5,59 часа. В статистиката на загиналите водят шофьорите на леки автомобили - 226 на година, след тях са пътниците - 184, пешеходците - 145, най-малко загинали на година са водачите на камиони - 17, следвани от велосипедистите - 27 и мотористите - 49.

Според анализа на Агенцията най-безопасни са автомагистралите.

Като "подробна експертизна стратегия, мислена с идея" определи замислените промени Владимир Тодоров, директор на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

"България остава от държавите, в които няма финансови стимули, ако човек си купи електрически автомобил. В Румъния те стигат до 5 хиляди евро субсидия, в Германия - 10 хиляди. Стратегията показва сериозните проблеми - ние сме автоморгата на Европа, а има пряка връзка между старите коли и смъртността. Отчетен е като сериозен проблем сложната бюрократична-административна процедура за налагане на санкции. Трябва да се въведе единен фиш, който да замени акта и наказателното постановление. Размерът на наказанията не трябва да бъдат от до, а само с едно число, за да няма възможност полицаят на пътя да определя. Голям недостатък е Законът за движението по пътищата". 

Акцентът трябва да бъде върху инфраструктурата и системите на контрол за скоростта, продължи Тодоров

"В момента съществуват четири независими системи, които контролират скоростта - камерите на Пътна полиция, които са стационарни и мобилни; камерите на тол системата; камерите на АПИ за преброяване и общинските камерите. Всички те могат да засичат скорост, но го правят само камерите на Пътна полиция. По-скоро трябва да бъдат вързани в една обща система. Правилно е посочено, че причините за катастрофи не са правилно дефинирани. Най-лесно е върху водачът да падне обвинението. Не се проследява с автоекспертизите, които казват реалните причини за катастрофите. Отчетите сочат, че е пренебрежително нисък процента на катастрофи, причинени от лоша инфраструктура. В Европа този % е под 20, в България - под 1". 

Засилване на изискванията към техническите прегледи на колите втора ръка при първоначалната им регистрация предвижда още стратегията. 

"Необходими са желание и воля за непопулярни, но насочени политики. Колите, които пушат и са технически неизправни, са допуснати на пътя от пунктовете. Обучението на водачите е 80 % сив сектор. Не можеш да се бориш с този сектор, но когато той излезе да протестира и ти да даваш на заден ход. Автомобил, който не отговаря на изискванията, не трябва да минава технически преглед. Мобилният контрол на места трябва да бъде приоритет. Държавата може да ограничи вноса на трошки, когато въведе висок данък. В момента пирамидата е обърната - новите коли плащат повече".
Владимир Тодоров
Средната възраст на автомобилния парк в България е висока. Превозните средства над 15 години представляват почти 63%, а тези над 20 години надхвърлят 30%. Средната възраст на леките коли е още по-висока. Близо 70% от тях са над 15 години.

България е първа отзад напред в класацията по възраст на автомобилния парк в Европейския съюз, показват изследванията. 

Преекспониран ли е проблемът с автопарка в страната, това попитахме Любомир Доросиев, зам. председател на Асоциацията на вносителите на автомобили.

"Данните не са точни, защото са включени и автомобили, оставени по дворовете - такива, които не са върнати и рядко се ползват. Ние като асоциация подкрепяме връщането на тези коли - заемат пространството пред блоковете и това на паркингите. От година факт е мярка, която ние предложихме, а държавата прие - да се повиши данъкът на по-старите автомобили, а на по-новите да се намали ставката. Населението в България не е достатъчно богато, за да може да си позволи нови коли или по-скъпи, които са на няколко години. В по-малките населени места се купуват автомобили предимно до 5 хиляди лева, но не е вярно, че са на по и над 15 години. В големите населени места - както в България, така и по света, се карат нови автомобили. Малко са тези с над 15-годишна възраст. Аз живея в центъра на Париж и виждам ситуацията тук - на улицата поне 50 % от автомобилите са над 10 години. При мен, защото съм търговец, хората идват за максимално най-нова кола за най-малко пари. Надявам се старите коли да се чистят постепенно, да започнат да влизат нови технологии - електрически автомобили, евро сертификати". 

През 2019 г. в страната са настъпили 6730 тежки ПТП, в които са участвали близо 7000 леки автомобила. Вижда се зависимостта между възрастта на автомобила и последствията при ПТП, според извадките в документа, който показва, че процентът на ранените и загиналите спада с намаляване възрастта на автомобилите.

Един от начините за поощряване на покупката на нови автомобили са стимули от страна на държавата, на мнение е Доросиев.

"Държавата трябва да поеме това задължение във вид на рестрикция в данъчна ставка. Не можеш да кажеш на един човек, че една кола е стара, защото тя е средство за предвижване. Ако са по-скъпи данъците, тогава ще рефлектира хората да търсят по-евтини мерки, но пък за по-малко пари. Не трябва да има забрани. Има стари автомобили, които поддържат ниво. Не е логично да има забрани - по света никъде не отнемат правото да имаш стока или техника и да ти кажат, че от утре няма да го ползвате. Чакаме да видим какво може да предложи държавата. Новото бъдеще се развива в момента, това е водородният автомобил. Електрическите автомобили в САЩ не плащат паркинг. Ако си купите такъв автомобил, държавата връща на клиента 10 хиляди долара, защото кара такъв автомобил". 

Част от стратегията е и промяна на цялостната концепция за провеждане на обучението на кандидат-водачите и начинът за получаване на шофьорска книжка. Срокът за това е 2021 година.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42