Село Стубел, в което младите се връщат

"Първото нещо, което направих, бе да вкарам вода в гробищния парк... Обнових центъра на селото, направихме плочки, детска площадка... Сменихме покривите на читалището, на съблекалнята на стадиона, реновира се пътят, който минава през селото и сменихме водопровода... Направихме оградата на църковния двор... Беседка и тенис маси, както и три шах маси... Тази година реновирахме улица "Пета", в кметството направихме лек ремонт, рампа за инвалиди..".
 
Всяка година се прави по нещо, за да изглежда село Стубел приветливо и красиво и за местните хора, и за гостите.

Работи се по социални програми, 4 души с увреждания  имат лични асистенти. Работи се и по програмата "Грижа в дома".

Към селото проявяват интерес млади семейства, които се връщат да живеят в него или пък купуват къщи.

"В момента има млади хора, които се занимават с бизнес - едно младо семейство Милена и Александър отглеждат зеленчуци, разсади... Имаме други млади семейства, които отглеждат животни и правят вкусно сирене, това са Соня и Мирослав Младенови, Светла и Петър Зарчеви... Имаме друг млад човек, който отглежда лозя... Стубел не запада, а имаме напредък в това, че млади хора се заселват и живеят на село."


Хората в селото са вярващи християни, почитат празниците си и правят курбан за здраве, надяват се пандемията да ги подмине. Спортът в село Стубел е сред приоритетите. От 80 години има футболен отбор за мъже ФК "Селяк Стубел":

"Имаме развит спорт, Петко Петков е президент на нашия клуб...Помощник му е Трайко Благоев, имаме възрастен домакин Методи Лалов, който ни помага и отборът ни дели 5-то  и 6-то място с Бойчиновци .... От 12 отбора, без много спонсори, е трудно... Опитваме се да ги поддържаме, по-голяма част от футболистите са софиянци... Освен това имаме едно момче- състезателята Недялко Рангелов- Дени, той се е запалил по рали кросовете ... В последното рали във Видин е на 4-то място, а в годишното класиране заема 5-то място от 16 състезатели"- с гордост казва Емилия Йорданова. 


Селото притежава плодородна земя- обработваемите площи са 16 000  декара. Обработва се от няколко арендатори. Само 30 % от жителите са продали земята си, останалите получават рента за отдадената под наем земя. 

Здравеопазването в селото се поддържа от личен лекар, който идва всеки ден. В момента личният лекар е болен, затова кметицата Емилия Йорданова купува лекарствата на своите съселяни от Монтана. Опитва се да направи така, че възрастните хора да не пътуват в обществен транспорт и да бъдат запазени от коронавируса. Иначе в селото няма заразени с COVID.

За бъдещите  цели, Емилия Йорданова споделя

"В селата има толкова много неща, които биха могли да се свършат. Най-вече улиците, инфраструктурата, това във всички села е проблем. Стубел е много голямо село, само две улици са асфалтирани, те са главни артерии. Хубаво е и другите улици да се ремонтират.  Покривът на кметството е в безобразно състояние, но покривът е много голям и е невъзможно наведнъж да го сменим, надявам се да направим ремонт пролетта. Ще продължавам с улиците, това най-много ме тревожи."
 

За съхраняване на местните фолклорни традициив в село Стубел активно работи читалището, което има много певчески и танцови групи и се включва във всички фолклорни празници в региона и в страната - казва Емилия Йорданова, която е и председател на читалището. 

 


Иванка Шишкова е на 72 години, родом от Стубел, включва се в певческата група към читалището. В селото я знаят като  най-добрата готвачка и тя отговаря и за супата, която се приготвя, когато се дава курбан. В Стубел се правят два курбана - на 1 юни и на 1 ноември:

"Предишният ден колим яренцето, останалите продукти ги донасяме ние....На другия ден сутринта рано приготвяме супата, тя е много хубава, попът я прекажда ...Пея много отдавна в този състав, от 18 години ...Моята любима песен е "Василке, млада невесто"....Лошо е, че много кал има по нашите улици, иначе ние си правим да ни е хубаво селото.".


Виолета Тодорова е на 74 години. Тя не е от селото, но отдавна живее тук и то се е превърнало в нейно родно село. Тя също участва в самодейния певчески състав към читалището и се радва на сплотеността на самодейците:

" Аз съм нещо като летописец на групата, записвам къде ходим, какви песни пеем, за да не се повтарят....Харесва ми, че в селото има живот...."