Здрава почва- здраво общество!

публикувано на 09.12.20 в 18:40

Снимка: Радио ВИДИН

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю с проф. Ирена Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Да поддържаме почвата жива, да запазим почвеното биоразнообразие"- под това мото тази година ще бъде отбелязан Световния ден на почвите. Тази година празникът ще е на 22 декември. Иначе Денят се отбелязва от 2014 година на 5 декември по инициатива на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Международния съюз по почвознание, за да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората.

Факт е, че през последните години все по-често се говори за чистота на почвите. За това- световен проблем ли е замърсяването на почвите, кои са основните замърсители, колко важно за хората е почвата да е чиста и какво е значението на почвите за живота изобщо - в "Земята, която ни храни" говорим с проф. Ирена Атанасова от Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията "Никола Пушкаров":

"Почвата е изключително важен природен ресурс- за жалост, ограничен и невъзобновим. Около 99 % от дневните калории които приемаме, са от продукти, произведени в почвата. Почвата е среда за пропускане и трансформиране на замърсителите, смекчават ефекта на климатичните промени, почвата е резервоар на въглерод. Почвата влияе и на биоразнообразието, регулира състава на растителните съобщества, на вредителите, патогените, почвата контролира растителното изобилие и инвазивност..."

За радост, при под 1 % от обработваемите земи у нас е отчетено замърсяване. В голяма степен наличното замърсяване е от минната индустрия, химическата и металургична промишленост. Някои аварии и инциденти водят до почвено замърсяване. Сред основните замърсители са и някои видове пестициди, които все още се използват у нас.

Едни от най-плодородните почви се намират във Видинско, за региона няма данни за замърсяване, коментира проф. Ирена Атанасова. Там където има необходимост от очистване на почвите, замърсени с тежки метали, се прилагат различни мелиоративни дейности:

"Основният метод е чрез варуване, неутрализация на почвената киселинност, прилага се органо-минерално торене... В зависимост от вида на замърсителя и физико-химичните свойства на почвите, се подбира подходящ метод на мелиорация... Затова е необходимо земеделският стопанин или заинтересованото лице да направи много добра диагностика на почвата- това го правим в нашия институт. Така, както ние отиваме на лекар, за да направим диагностика на заболяването, така и при замърсяването на почвите трябва да се направи много обстойна диагностика на почвата - РН, съдържание на глина, механичен състав и качество на почвеното органично вещество, форми на тежките метали... "

"Здрави почви за здравословен живот"- това е мотото на Института.

"Няма как ние неустойчиво, динамично, безкрайно, небалансирано да експлоатираме почвените ресурси и да очакваме голям добив от растителна продукция, качествена и питателна храна и да бъдем здрави- това няма как да се случи!"- казва проф. Атанасова.

В последния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда се посочва, че почвите у нас са в добро общо екологично състояние, няма замърсяване с тежки метали и устойчиви органични замърсители. С течение на времето, обаче, почвата се изтощава. Хората или климатичните явления и промени играят по-голяма роля в този процес:

"Двата фактора действат в синергия- от една страна има изключителен урбанизационен натиск и нарастващо население, което до 2050 година ще стигне около 10 милиарда, нарастващо изместване от селските райони към градовете... От друга страна получаването на храни трябва да се увеличи поради нарастващия брой на населението. Същевременно имаме и ефект на климатичните промени- европейското земеделие трябва да се адаптира към тях или да работи в посока на за смекчаване на действието им. Затова земеделската наука трябва да постигне или нови методи на селекция - по-сухоустойчиви растения, иновативни хидро-мелиоративни техники за качествено напояване на земеделските култури, защото водните ресурси също се изчерпват. ...25 % от територията на ЕС е засегната от водна ерозия, броят на замърсените обекти е към 600 хиляди. Деградацията на почвите в европейски план също е много голяма. Всяка година се губи площ с размера на Берлин в ЕС. Това е много наболял проблем. Затова като общество трябва да осъзнаем, че небалансираното използване на почвените ресурси е фатално, че няма как да се съхрани почвеният ресурс за бъдещите поколения, ако не вземем мерки сега, на момента..."- категорична е проф. Ирена Атанасова.

Кои са екологосъобразните практики, които да помогнат на почвата да запази плодородието си и да се съхрани като ресурс- чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Здрава почва- здраво общество!

Ива Колева в "Час при зъболекаря": Профилактиката спестява доста проблеми

Децата да останат у дома, ако са със симптоми на грип

Живот и творчество на писателя и журналист Илия Николчин – от Стакевци до националните вестници

Нов проект осигурява подкрепа за хора в нужда в община Берковица

Обучение в Равна помага за здравословен начин на живот

Младежки клуб в село Котеновци: Мечта, сбъдната с общи усилия

Ученици от Раковица гостуваха за ромската Нова година в посолството на Австрия

За БНР

Радио Видин