Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сред най-смъртоносните в ЕС са пътищата в Северозападна България

Снимка: Радио Видин


България присъства с три региона в черната класация на Евростат относно пътната безопасност и броя смъртни случаи при катастрофи през 2018 година. Статистиката показва, че Северозападният регион е на пето място по най-много загубили живота си на милион население- 114. 

Редовно по трасетата в региона преминава видинчанинът Мартин Николов, който е създател и администратор на група в социалните мрежи, носеща името "Катастрофи Видин-Монтана".

"Липсата на маркировка, липсата на табели, а когато се правят ремонти, няма обозначение. Областта е изостанала, сякаш сме назад от нормалната цивилизация. Липсват превантивни мерки, полицията трябва да е по-активна по пътищата. Моите наблюдения са, че тираджиите от Турция и Полша не спазват правилата. Изобщо чуждите граждани се чувстват безнаказани.  Изпреварват се налудничаво, не спазват и ограничения. Катастрофите най-вече се случват поради неспазване на пътната обстановка. Липсва съобразителност. Колкото до новите шофьори, тези младите, те взимат едни мощни коли и си мислят, че светът се върти около тях. Не взимаме рано книжка, просто ни е малък стажът. Опасните участъци са Бела-Скомля-Медовница. Спазвайте ограниченията. Не сечета завоите. Друг кофти участък е след Долни Цибър, в посока Козлодуй. Пътят е свлечен. Инфраструктурата не е достатъчна. За целия ми опит мога да кажа, че за плюс 15 години извънградското движение не се е променило. Културата липсва. Има си го при нас този балкански синдром".

Официалните данни сочат, че през анализираната година е имало 1,23 млн. катастрофи с ранени на територията на ЕС. Загинали са над 23 хил. души. Средно това означава, че 52-ма души на милион население в ЕС губят живота си в автомобилна катастрофа. В топ 10 на пътищата с най-много загинали в автомобилна катастрофа влизат още два български региона - Югоизточният и Североизточният , две белгийски провинции и два румънски региона. Югоизточният заема осмото място със 109 смъртни случая на милион население, а Североизточният регион е на девето място със 108 смъртни случая в катастрофи на милион население.

В края на 2019 година Европейската комисия публикува отчет за за количеството загинали в пътнотранспортни произшествия на територията на целия Европейски съюз през 2018 година. Над 25 хиляди са загиналите вследствие на ПТП-та, показват анализите. 96 души в Румъния и 88 в България - двете страни с най-висока смъртност - са загинали на 1 млн. население през 2018-та. В доклада се отбелязва, че това са единствените две държави, в които броят на жертвите надвишава 80 на 1 млн

Пътищата в Северна България и особено в Северозападна са изостанали драстично в развитието си, каза експертът Диана Русинова и обобщи, че през настоящата година се отчита спад на пътнотранспортните произшествия.

"Положиха се усилия за ремонт, реконструкция и рехабилитация, както и разширение и строителство на магистрали, но ресурсът е насочен предимно към Южна България. Вашият регион е забравен. Всички искаме да си купуваме нови автомобили, защото предполагат повече сигурност, но е същата ситуация и с пътищата - те имат нужда от подобряване. Когато една инфраструктура не е подходяща за съвременните условия, резултатът е видим. Трябва да се отбележи, че има подобрение в статистиката - спадът на ПТП-тата спрямо 2019 година е с над 20 %. Голям е спадът на броя загинали през 2020 година - за последните четири години това е най-ниското число. Трябва да съсредоточим усилия за изграждане на един устойчив модел що се касае до инцидентите с тежкотоварните автомобили - те обикновено завършват със смъртен случай. Аз оставам в очакване за пускане на модерните пътища - Е-79, пътят Враца-Мездра-Ботевград, за пътя от Враца до Монтана и този до Видин. През последната година се забелязва подобрение на диалога с държавните институции - Агенция "Пътна инфраструктура", Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата, МРРБ. Държавата често не се вслушва в експертите. През последните 30 години не е правено почти нищо в насока подобряване условията по пътищата, така че ще отнеме време".
Диана Русинова
Повече средства за транспорта поиска Европейският център за транспортни политики за следващата година, напомни още Русинова.

Правителството на Република България отказа да отдели бюджет, с който да се финансират дейности, свързани с превенция на риска с цел намаляване броя на загиналите и ранените при пътно-транспортни произшествия. В проектобюджета на МРРБ за 2021 година са разчетени допълнителни средства, които биха могли да бъдат насочени към текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа, се пише в становището на организацията, която настояваше  да бъде отделен бюджет за пътна безопасност в размер на поне 1% от текущия дефицит в сектора.

"Ако някой ви каже, че проблемът е повече в липса на камери, а друг - че единствено в обучението на шофьорите, значи ви лъже. От 20 години живеем в лъжа, затваряйки си очите. Проблемът е многослоен, с много направления. Контролът не е адекватен, но се работи по въпроса. Факт е, че обучението на водачите не е идеално. Колкото по-бързо започнем да работим по тези проблеми, толкова по-бърз, ефективен и явен ще е успехът, а той се измерва по намаляване на ранените и загиналите. Ранените често се пренебрегват, но те също костват на икономиката. Прекрасна беше въведената мярка да не се напускат границите, ако не сте си платили фишовете. Съдът обаче я отмени. Съвместно с различни НПО-та, сред които и Асоциацията на пострадалите при катастрофи, се опитахме да се преборим за бюджет за пътна безопасност. Нашето предложение беше отказано от МФ. Опитахме се да създадем фонд, в който се събират всички събрани глоби от МВР. Искахме да убедим депутатите този фонд да премине към Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". Редно е агенцията да има ресурс за провеждане на нужната политика. Нашето становище е, че трябва бюджет за пътна безопасност, да продължим да изграждаме стабилен отбор, в който всички работим заедно с една цел. Най-съществена е задачата да запазим ниските нива на травматизъм".

Статистиката на Европейската комисия отбелязва още, че България е сред страните членки, които са успели да намалят броя на жертвите по пътя с 9% за периода на 2018 година. Използването на смартфони по време на шофиране вече се е изкачило в четворката на най-честите причини за катастрофи по пътищата наред с превишената скорост, употребата на алкохол и наркотици и неизползването на предпазни колани на задните седалки, се казва още в доклада.

От Института за пътна безопасност в момента изготвят оценка на цялата транспортна система, за да се покажат реалните проблеми, каза директорът Богдан Милчев.

"Основната причина за класацията е липсата на ефективно управление на пътната безопасност. Не е достатъчно да посочиш къде е най-зле, а да влезеш в дълбочина, да установиш защо е така, защо хората в Северозапада загиват най-често. Проблемът не е свързан единствено с географското положението. От Института изготвяме оценка на риска на цялата ни транспортна система, като данните ще публикуваме след Нова година. Търсим не просто къде е проблемът географски, а как да управляваме риска ефективно. В Северозапада съществуват различни проблеми: единият е ресурсите, които се заделят. Не можем да променим ситуацията с едни и същи действия. Контролът върху правилата на движението и качеството на кандидат-водачите е с пропуски. Отчитам и културният детерминизъм. Държавните институции трябва да разберат, че пътната безопасност не е досадно служебно задължение. След трагедията в Своге, която трябваше да катализира сериозна промяна, беше създадена Държавната агенция, която трябва да заработи и ние ще продължим да се борим това да се случи".

Конкретни мерки - било то по-високи глоби или промени в обучението, сами по себе си не означават намаляване на пътния травматизъм, каза още Милчев. За целта са необходими визия и цялостен подход за прилагане на комплекс от мерки, допълни той и отбеляза липсата на идеен мениджмънт в държавните експерти.

"Без ресурси не можем да променим нищо, но когато искаме държавата да даде милиони - трябва да ги обосновем. Ние не чухме от тези, които надигнаха глас какво всъщност искат. Ако парите са за по-добри пътища, за по-добри мантинели, значи трябва да отидат в АПИ. Тези пари не трябва да са за "меки мерки" - анализи и PR кампании. Наслушали сме на клишетата, че не трябва да сядаш зад волана пил, че трябва да слагаш колан. Няма шофьор, който да не знае, че не трябва това да го прави. Проблемът е в това защо си го позволява - защото средата е такава. Това ще се промени, когато има промяната на методологията на контрол, с внедряването на технически средства. Всеки един ремонт и промяна трябва да минават през одит. Нуждаем се от структурни и кадрови промени в управлението на пътната безопасност. Виждате, тръгваме нагоре и надолу през последните 10 години, но това са случайни събития. В България се става експерт, за да те дават по телевизията. Обърнете внимание какво образование имат тези експерти, какъв е практическият им опит. Това е причината да не можем да мръднем напред. Системата е опорочена. Институтът за пътна безопасност е създаден, за да бъде инструмент за натиск върху държавните институции. Експертите промениха тона срещу държавата под предлог 'стига сме критикували'".

Около 2 милиарда лева на година губи България в директни и индиректни разходи свързани с пътния травматизъм, според Европейската комисия, припомни експертът Настимир Ананиев и посочи, че корупционните модели струват стотици животи на година.

"Този регион е най-слабо развитият в целия ЕС, а Видин оглавява класацията. Време е да признаем, че пътната безопасност е обвързана с качеството на живот. Ние нямаме възможност да си вземем нов автомобил, а това е свързано с икономически преимущества. Пък и да си го купим, инфраструктурата не е на ниво. Настоящата година беше изключително крива, а отгоре на всичко статистиката сочи, че въпреки затворената за два месеца държава, загиналите са повече, отколкото през 2019 година. България е синоним на мерки, които са мимикрия. Въпреки че се създаде Държавната агенция, тя не получи правомощия. Не и дадоха дори бюджет. Парите, събрани във фонда за глобите, трябва да отиват към нея, но те остават в МВР. Пътната безопасност е свързана с корупционни модели. В България корупцията убива - плащаш на полицая и той те пуска. Младата шампионка по борба, която загина нелепо, казват че е изпуснала управлението на колата. Вижда се с просто око, че този път е с дупки. Тук има един абсурд в закона - т.нар несъобразена скорост с атмосферните условия. Никога общината или държавата не са виновни. Да погледнем нещата от икономическа гледна точка - 2 милиарда изтичат в канавката. Ако държавата инвестира 50 милиона за превенция и пътна безопасност, това ще даде възвръщаемост, пък и животи ще спаси. Има и икономическа логика да се инвестира в пътната безопасност".
Настимир Ананиев
Пътната безопасност не може да се дели на политически принцип, продължихме разговора с Ананиев, който е учредител на Института за пътна безопасност и бивш председател на парламентарната комисия по транспорт. Според него, Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" трябва да получи законови правомощия за правенето на реформи, които да разбият корупционните модели.

"За първи път в държавен документ виждам самокритика. За първи път си признаваме, че 1/4 от нашите пътища са лоши в скала от пет категории. Всичко това видяхме в доклада, изготвен от Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" за 2019 година. Хоризонталната маркировка не е в добро състояние. Когато нея я няма, не се знае кой е с предимство, къде са очертанията, а това води до ПТП-та. Пътната безопасност не е ляво, дясно или центристко. Говорим за живота на хората. Глобите нараснаха от 2017 година. Фондът на МВР събра над 70 милиона. Агенцията трябва да управлява фонда, да насочи парите към превенция. Искам да напомня, че личният пример е важен, особено от хората със статус. Джамбазки беше заловен да кара пиян. Известният актьор Явор Бахаров беше хванат зад волана не просто с алкохол, но и наркотици. Койна Русева, известната актриса, казва в национален ефир, че е джигит и кара с 200 км. Обществото трябва да се обедини около каузата пътната безопасност, но трябват и средства. Реформи не се правят без пари".

Данните на Евростат и за 2017 година посочиха, че България е на първо място в Европейския съюз по броя на загиналите при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители, като родният Северозапад взима най-много жертви от всички региони, се вижда в статистиката.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Сега възможностите за правителство са малко по-големи, защото се намираме на кръстопът

Осем партии влизат в 51-ото Народно събрание при 100% обработени протоколи, обявиха от Централната избирателна комисия. Големият въпрос е дали този фрагментиран парламент ще успее да излъчи редовно правителство и има ли как някоя от водещите партии да събере мнозинство от поне 121 народни представители. За резултатите и последствията от поредните..

публикувано на 29.10.24 в 12:50
Любен Добрев

Любен Добрев: Без изненади на изборите, въпросът беше колко формации ще влязат в парламента

Няма кой знае какви изненади на тези избори. Въпросът беше колко формации ще влязат и от друга страна - избирателната активност. Повишената избирателна активност не е точно така, защото предишните избори бяха през лятото, е сега хората са си вкъщи. Това коментира в сутрешния блок политическият анализатор Любен Добрев: "Последната кампания беше..

публикувано на 28.10.24 в 14:19
Мартин Дончев, зам.-кмет на Община Видин

Мартин Дончев: Средства има, очакваме съдействие от видинчани за оформяне на приоритетите за града

"Иска ми се малко по-рано да започнем планирането на следващия бюджет, където да включим и препоръки и идеи на жителите на Видин за развитието на града." Това каза в студиото на Радио ВИДИН заместник-кметът по "Финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо развитие" Мартин Дончев, след като изслуша анкета с жители на града.  "Ние от около 8..

публикувано на 25.10.24 в 16:13
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Северозападът е най-податлив на манипулации

В навечерието сме на 27 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път.  Какво показват последните социологически данни за електоралните нагласи?  Могат ли везните да бъдат наклонени от предизборната кампания?  Какви са изводите от нея и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предстоящият вот дискутираме с изборния експерт  Стоил Цицелков..

публикувано на 24.10.24 в 10:00