Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: По-силна - за теб!

Кохезионната политика през новия програмен период - функция и роля за преодоляването на последиците от пандемията

От 1994 г. насам Кохезионният фонд се използва за предоставяне на помощ на по-бедните региони в Европа и за стабилизиране на техните икономики с цел стимулиране на растежа, заетостта и устойчивото развитие. Фондът допринася за финансирането на екологични мерки и трансевропейски транспортни мрежи, по-конкретно на високоприоритетни проекти от европейски интерес в 13-те държави, присъединили се към Съюза след 2004 г. Държавите членки с брутен национален доход на глава от населението под 90 % от средния за ЕС отговарят на критериите за финансиране от Кохезионния фонд. Сред тях е и България.

След избухването на COVID-19 съществуващите фондове по Сближаването, се оказаха ключови за предоставянето на бърза подкрепа на държавите-членки за справяне с последици от пандемията. През следващите години България ще има достъп до европейски средства, които са близо половината от брутния вътрешен продукт на страната, обясни  Цветелина Пенкова евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите:

"Голяма част от тях ще идват от многогодишната финансова рамка с всички не така познати програми - и продължаващи, и нови, и допълнителните средства от Следващото поколение Европейски съюз - пакет, отпуснат за възстановяване на европейската икономика след кризата, причинена от COVID-19."  

Едни от основните ползватели на възможностите на Кохезионния фонд ще бъдат както и досега общините в България. В новия програмен период обаче те, както и всички останали бенефициенти, ще имат достъп до много по-широк финансов ресурс- като средствата от т.нар. планове за възстановяване и развитие, обясни председателят на НСОРБ, Силвия Георгиева:


"Това са ресурси, които Брюксел отпуска на всички държави членки, за да възстановят бързо своите икономики от пандемията. Общините също са част от този голям процес. Ще бъдем бенефициенти на голяма част от средствата, заложени в плана, от гледна точка на това, че сме собственици на голяма част от публичната инфраструктура. Чрез тези средства ще се правят инвестиции в общински училища и детски градини, в социални домове, в здравна инфраструктура, в дигитализация на общинските услуги. Отделно от това в новите оперативни програми отново общините ще могат да кандидатстват за финансиране на своята публична инфраструктура и на най-търсените социални услуги, които предлагат, този път в партньорство- това ще е новото, че ще бъдат заедно, по няколко общини ще правят общи проекти и акцентът този път ще бъде да са с икономическа насоченост."

И понеже Северозападният регион в страната по минали и настоящи статистики е най-слабо развитият в ЕС, какво се очаква за него?

"Това е една от основните цели на тази Политика по сближаване или Кохезионна политика, както се нарича- да се подпомагат по-слабо развитите региони. България получава определен брой средства, но те не бива да се разпределят пропорционално. Напротив, трябва да се концентрира тяхната насоченост към най-слабо развитите региони, за да може в рамките на сравнително кратки срокове, наистина да се достигне това изравняване на стандартите. Областите, които са приоритетни са икономическото възстановяване и зеленият преход. За България са предвидени 11.5 млрд. евро от Политиката за сближаване през следващите 7 години, като най-големите инвестиции от тях ще отидат по 4 основни направления. 5 млрд. ще отидат за регионално развитие, 2 млрд. за заетост, 1.5 млрд. отиват за околна среда и 1 млрд. евро за енергиен преход. Тук вече говорим за този Зелен преход и един по-екологосъобразен начин на живот и икономика", допълва Цветелина Пенкова.

И конкретен пример как с европейски пари може да се постигне изравняване на регионите в страната - в Монтана преди дни бе открито предприятие за нуждите на микробиологичните лабораторни изследвания и диагностика на над 60 инфекциозни заболявания. Производството е реализирано със съдействието на народния представител доц. Борислав Великов:

"Така ще бъде и през този планов период, когато производството е възможно да се доразвие и редица други проекти, които са свързани, да кажем с влиянието на наночастиците на различни пластмаси върху здравето на човека. Друг проект, който е свързан с производството и обработката на храни и напитки при високо налягане.

Много проекти има, които ние трябва да подкрепяме да се развиват и в Северозападния край. По този начин, може би постепенно, с помощта на тези именно Кохезионни фондове ще можем да допринесем и за намаляването на различията между различните региони в страната, а и Северозападния ни край да догони донякъде и по-развитите региони в ЕС."



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10