Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колко пари са ни нужни месечно, за да живеем нормално?

Снимка: Радио Видин

2 542 лева са необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство от двама възрастни и две деца, или малко над 635 лева на човек. Това сочат най- новите данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Увеличението на общата стойност за издръжката на живота е с близо 25 лева от началото на годината, като основната причина за ръста е нарастването на цените на хранителните стоки, показва изследването. Нарастват цените на стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане. Потърсихме Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"Повече от 30 години Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ провежда това изследване, като на всеки три месеца посочва резултатите и какви са необходимите средства за издръжката на едно четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. Самата методология се базира на потребителска кошница, в която са разпределени нормативните разходи за това четиричленно домакинство .... В района на Видин средната работна заплата е близо 35% по- ниска от средната за страната. Да, разнопосочно е мнението за голяма част от българските домакинства в зависимост от това в кой регион живеят. Важното е че близо 65% от българските домакинства не могат да достигнат необходимите средства за издръжка на живота."- обясни Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Каква е ситуацията в Северозапада? Заплатите във Враца и областта са сред най- високите не само в Северозападна България, но и в страната, показват данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2020 година. Информацията допълни Жоро Александров:

"Статистиката е от четвъртото тримесечие на миналата година. За сравнение във Видинско заплатите са най-ниски измежду трите области в региона. При средно месечно възнаграждение за страната от 1 442 лева в крайдунавската област тя е под 1 000 лева. За регион Монтана средната заплата е 1 103 лева, а единствено във Врачанско - над средното за страната и достига до 1 549 лева. От статистиката обаче не уточняват, че разликата идва от високите месечни възнаграждения, които се получават в АЕЦ "Козлодуй", които "помпат" цифрите. Сравнено със заплатите в София във Видин и Монтана хората получават с около 1 000 лева по- малко. Най-високи са заплатите в сектора  за създаване и разпространение на информация и творчески продукти- 3 346 лева. В сферата на финансите и застраховането те достигат до 2 250 лева. Работещите в електроразпределителните, газовите и топлофикационните дружества вземат средно по 2196 лева. Най- ниско платени са хората в хотелиерския и ресторантьорски бизнес. Там средното възнаграждение се изчислява на 787 лева."

Какви показват точните цифри за видинска област? Потърсихме Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Средната брутна месечна работна заплата за четвъртото тримесечие в област Видин е 964 лева. Съответно за обществения сектор тя е 1 165 лева и в частния сектор е 810 лева. Има едно увеличение на средната брутна работна заплата за областта с около 90 лева."- обясни Цветан Цветков.

От началото на годината минималната работна заплата в страната бе повишена на 650 лева. Достатъчни ли са тези средства и какво се случи с работните заплати на работещите в частния сектор? Потърсихме за коментар работодател от българския Северозапад. Разговаряме с Диана Върганова, управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране, производство и асемблиране на електронни изделия:

"Ние все пак успяхме да задържим персонала, независимо от трудностите и от това, че ние изнасяме голяма част от продукцията си на запад. Най- големият срив беше през миналата година, когато тотално западът беше в локдаун, три- четири месеца и от това ни паднаха поръчките ... Заплатите ги увеличихме с 5% просто нямаме възможност с повече да ги увеличим, тъй като поръчките ни все още не вървят така, както очакваме."- обясни Диана Върганова.

Кирил Кирилов попита видинчани на какво ни научи пандемията и станахме ли по- пестеливи? 

"Зависи какво харчим и как живеем. Ето например едната ми дъщеря е с 2 000 лева, плащат заем, с малко дете, а аз съм с пенсия 300 лева. Като сложиш лекарства и платиш тока и какво остава ... Четиричленното семейство за мен е нормално 3 000 лева, защото това са две деца, мъж и жена. Видин си е с цените като в София и всички останали градове, дори и нашият е по- скъп ... Живеем на прага на да не кажем бедността, но на този праг и като мъж имаш отговорността и трябва да поддържаш тези четири човека." - коментираха видинчани. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Георги Драганов: Няма значение какъв цвят е котката, а дали лови мишки

Ще сложи ли край на партийната и политическата криза в страната предстоящия вот?  Възможно ли е да бъде постигнато джентълменско споразумение между формациите за редовно управление в следващото Народно събрание?  Ще има ли нова Сглобка или екзотиката на роден терен ще продължи?  Статуквото дискутираме с  Георги Драганов , създател и редактор на сайта..

публикувано на 19.09.24 в 10:00

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45