"Имаше дейности, които си продължиха да работят, а спортът, за жалост, беше тотално спрян. Има отлив на деца, някои родители не са склонни да пускат децата си на тренировки... В залата идваха само и единствено децата, на които им предстои да участват в състезания. Разделяхме ги на групи, за да няма струпване на деца, изолирахме ги, спазвахме всички мерки... Необикновена година в спорта заради пандемията. Дано поне през тази година републиканският спортен календар да е пълен..."
В подкрепа на сектора, Европейският парламент прие специална резолюция, в която призовава Еврокомисията и държавите-членки да увеличат усилията си, за да предотвратят възможността за трайни отрицателни ефекти върху младите хора и спортния сектор в следствие на пандемията.
"Необходима е краткосрочна подкрепа за спортния сектор", каза евродепутатът Сабине Верхейен от Германия, председател на комисията по култура и образование на Парламента:
"Кризата с пандемията COVID-19 се отразява върху много аспекти от живота ни, но особено младежите и спортният сектор са най-силно засегнати. Отмяната на спортните събития и стадионите без публика още повече засилиха напрежението. Това се отрази фатално върху клубовете и организаторите на спортни събития- много загуби за малките клубове, отрази се и върху социалната и обществена функция на спорта. Тази резолюция е много важен сигнал- необходимо е комисията да реализира конкретни мерки. Резолюцията разглежда опустошителните последствия за всички видове спорт, за масовия спорт и за професионалния спорт. Трябва да намалим отрицателните последствия не само по отношение на икономиката и заетостта, но и за обществото като цяло, защото спортът има своето място в нашето общество- за здравето на хората, за социалното приобщаване, за интеграция, за целостта на обществото ни. Целият спортен сектор се нуждае от нашата подкрепа. Комисията и държавите-членки трябва да използват наличните програми и да предоставят достъп на спорта до всички възможни фондове- фондът за възстановяване и стабилност, фондът за регионално развитие, кохезионната политика, социалният фонд. Нуждаем се от задълбочена оценка на икономическите и социални последствия на COVID-19 пандемията върху спорта и младежта. Заради това призоваваме Комисията да координира всички мерки за овладяване на последствията от COVID-19 върху спорта и младежите. Общите инструменти за възстановяване, като отговор на кризата, трябва да подпомогнат спортния сектор- краткосрочно и дългосрочно. Това е в името на нашите бъдещи поколения."
От името на Еврокомисията в разискванията в Европейския парламент по темата за мерките, които се взимат да подкрепа на младежта и спорта участва българският еврокомисар Мария Габриел.
"COVID-19 за пореден път свидетелства за значението на спорта в икономиката, но и за умствено-психическото благосъстояние на гражданите. Самото просъществуване на много любителски и не така популярни спортове е поставено под заплаха. От самото начало се ангажирахме да подкрепяме държавите с редица безпрецедентни икономически мерки за подкрепа както на професионалния, така и на масовия спорт чрез три хоризонтални инициативи- инвестиция срещу вируса, гъвкавост при прилагането на уредбата на държавните помощи, Еразъм+ Спорт също действа. Това е специфичният ни инструмент за подкрепа, а бюджетът на програмата значително е увеличен. С Комитета на регионите имаме общ план за действие за постигане на максимален ефект от нашата политика по места. Изработихме и икономическо проучване на въздействието на COVID кризата върху спорта. Без съмнение спортът е тежко засегнат. В рамките на плана до 2024 година, който приехме през месец декември, ще създадем експертна група, за да проследим и съдействаме за възстановяването на сектора. Днес, повече от когато и да било досега, трябва да обхванем спорта, общественото здраве, новаторството, знанията и уменията на младежите."
Евродепутатите подчертават опустошителните последици от пандемията върху спортния сектор, който представлява 2,12% от европейския БВП и 2,72% от общата заетост в ЕС - близо 6 милиона работни места.
16 предложения обсъди и прие на днешното си заседание Общинският съвет във Видин. Най-дълги дискусии предизвикаха инфраструктурните проблеми на региона - строителството на новия път Видин-Ботевград и ремонтът пред Здравната каса в града. " Прекалено дълго време продължава хаосът около Здравната каса . Вече стана известен като "Дупката на..
Войнишкият паметник в центъра на село Долни Лом да бъде предложен приоритетно за извършване на ремонти работи със средства, отпуснати допълнително с постановление на Министерския съвет. Това реши Областната комисия за военните паметници в област Видин на заседание, председателствано от областния управител Ани Арутюнян. Членовете на комисията се..
Днес е Международният ден на бавните обороти или така нареченият "Ден на спокойствието", който вече 12 години се отбелязва по цял свят на 26 февруари. Идеята за този ден принадлежи на италианците, които го честват за първи път през 2007 година. Неговата цел е поне за един ден в годината да поспрем малко, да се замислим и да обърнем внимание на..
На 1 март Радио ВИДИН навършва 16 години . По този повод, във Видин ще бъде представена изложба с творби на ученици от художествени гимназии в страната, участвали в Националния конкурс "По стъпките на Сирак Скитник" , организиран съвместно от БНР, Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен и Община Сливен. Експозицията..
Агенцията по заетостта продължава с приема на заявки по инициативата "Възможности за повишаване на професионалната компетентност на заети и незаети лица на територията на община Видин". Днес бяха представени програмите по 3 проекта в тази сфера. Инициативата „Започвам работа - Компонент 3 „Заетост“ е насочена към неактивни и безработни лица,..
Община Видин е предвидила в новия общински бюджет средства за възстановяване и реконструкция на училищния двор и спортните салони на бившето училище "Христо Ботев" във видинския квартал "Строител". Идеята е да се разкрият още места, където видинчани ще могат да спортуват, каза заместник-кметът по финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо..
Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванадесетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..