"Имаше дейности, които си продължиха да работят, а спортът, за жалост, беше тотално спрян. Има отлив на деца, някои родители не са склонни да пускат децата си на тренировки... В залата идваха само и единствено децата, на които им предстои да участват в състезания. Разделяхме ги на групи, за да няма струпване на деца, изолирахме ги, спазвахме всички мерки... Необикновена година в спорта заради пандемията. Дано поне през тази година републиканският спортен календар да е пълен..."
В подкрепа на сектора, Европейският парламент прие специална резолюция, в която призовава Еврокомисията и държавите-членки да увеличат усилията си, за да предотвратят възможността за трайни отрицателни ефекти върху младите хора и спортния сектор в следствие на пандемията.
"Необходима е краткосрочна подкрепа за спортния сектор", каза евродепутатът Сабине Верхейен от Германия, председател на комисията по култура и образование на Парламента:
"Кризата с пандемията COVID-19 се отразява върху много аспекти от живота ни, но особено младежите и спортният сектор са най-силно засегнати. Отмяната на спортните събития и стадионите без публика още повече засилиха напрежението. Това се отрази фатално върху клубовете и организаторите на спортни събития- много загуби за малките клубове, отрази се и върху социалната и обществена функция на спорта. Тази резолюция е много важен сигнал- необходимо е комисията да реализира конкретни мерки. Резолюцията разглежда опустошителните последствия за всички видове спорт, за масовия спорт и за професионалния спорт. Трябва да намалим отрицателните последствия не само по отношение на икономиката и заетостта, но и за обществото като цяло, защото спортът има своето място в нашето общество- за здравето на хората, за социалното приобщаване, за интеграция, за целостта на обществото ни. Целият спортен сектор се нуждае от нашата подкрепа. Комисията и държавите-членки трябва да използват наличните програми и да предоставят достъп на спорта до всички възможни фондове- фондът за възстановяване и стабилност, фондът за регионално развитие, кохезионната политика, социалният фонд. Нуждаем се от задълбочена оценка на икономическите и социални последствия на COVID-19 пандемията върху спорта и младежта. Заради това призоваваме Комисията да координира всички мерки за овладяване на последствията от COVID-19 върху спорта и младежите. Общите инструменти за възстановяване, като отговор на кризата, трябва да подпомогнат спортния сектор- краткосрочно и дългосрочно. Това е в името на нашите бъдещи поколения."
От името на Еврокомисията в разискванията в Европейския парламент по темата за мерките, които се взимат да подкрепа на младежта и спорта участва българският еврокомисар Мария Габриел.
"COVID-19 за пореден път свидетелства за значението на спорта в икономиката, но и за умствено-психическото благосъстояние на гражданите. Самото просъществуване на много любителски и не така популярни спортове е поставено под заплаха. От самото начало се ангажирахме да подкрепяме държавите с редица безпрецедентни икономически мерки за подкрепа както на професионалния, така и на масовия спорт чрез три хоризонтални инициативи- инвестиция срещу вируса, гъвкавост при прилагането на уредбата на държавните помощи, Еразъм+ Спорт също действа. Това е специфичният ни инструмент за подкрепа, а бюджетът на програмата значително е увеличен. С Комитета на регионите имаме общ план за действие за постигане на максимален ефект от нашата политика по места. Изработихме и икономическо проучване на въздействието на COVID кризата върху спорта. Без съмнение спортът е тежко засегнат. В рамките на плана до 2024 година, който приехме през месец декември, ще създадем експертна група, за да проследим и съдействаме за възстановяването на сектора. Днес, повече от когато и да било досега, трябва да обхванем спорта, общественото здраве, новаторството, знанията и уменията на младежите."
Евродепутатите подчертават опустошителните последици от пандемията върху спортния сектор, който представлява 2,12% от европейския БВП и 2,72% от общата заетост в ЕС - близо 6 милиона работни места.
Сдружение "Един процент промяна" набира средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..
За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..
Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време. Дърворезбата съществува от много..
Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..
Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..
На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки - независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..
В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..