Възползват ли се Дунавските общини от потенциала, който реката предоставя

Дунав е втората по големина река в Европа.. Басейнът на реката включва 19 страни и свързва милиони души. Река Дунав е от изключително значение и за България, тъй като представлява една от границите на страната ни и връзка с останалата част на континента. Развитие на огромния икономически потенциал на река Дунав, която свързва страните от Централна Европа с Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия е целта на Дунавската стратегия, приета през 2011 г. Стратегията залага на регионалния подход - насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции.

"В началото на 2021 година се проведе една онлайн работна среща на националните координатори на Дунавската стратегия. Както знаете, Дунавската стратегия е основна за региона около река Дунав. Тя обхваща общо 14 държави, 9 от които са членки на Европейския съюз и 5 от които са извън Европейския съюз и на територията на тези държави общо в крайдунавските страни живеят около 112 милиона души, което е близо 1/5 от населението на Европа. И това е с голяма важност. След тази среща, в началото на тази година, се очертаха няколко важни неща. Едното е, че са предвидени три стратегически проекта за развитие на регионите по поречието на река Дунав, които България, заедно с Румъния и Сърбия ще развива. Единият проект е цялостно предпроектно проучване на българския и румънския бряг, което да покаже нуждите и необходимостта от изграждане на нови мостове, пристанища и евентуално фериботни връзки. Другият проект е за изграждане на вело алея по продължение на реката от двете страни, които са последният участък на маршрута Евро Вело 6. Той е трансграничен с туристическа и търговска цел. Със Сърбия ще бъде направен такъв проект за доставка на оборудване и обучение на хората, които се занимават със защита от природни бедствия за защита на населението. Визира се най- вече речни наводнения, които биха могли да настъпят", заяви икономистът Румен Гълъбинов.

Може ли да кажем, че България не ползва достатъчно от потенциала, който ни дава река Дунав?

"Тези държави, които са в Европейския съюз, държави като Австрия, Германия, Унгария, те имат много положително развитие. Включително Словакия, Словения. Тези държави постигнаха значителни ефекти. За България и Румъния, то затова и остава завършване на някои крайни участъци до делтата на Дунав, които се надяваме, че ще могат да възобновят старата слава на крайдунавските населени места като пренос на култура, на иновации и на инвестиции. Тук може да се дадат някои примери, че в Сърбия такъв град като Нови сад претърпява доста динамично развитие включително и индустриално, което също се дължи и на близостта на реката. По същия начин биха могли да се развият Видин, Лом, Свищов, Силистра."

Роденият във Видин професор Андрей Захариев, преподавател и декан на факултет "Финанси" в Стопанската академия в Свищов, е сред българските делегати, които лобират за изработване на Дунавската стратегия преди 18 години. Той е на мнение, че българският участък на реката не се използва пълноценно. 

"Дунав в долното течение е празна река. Река, в която, дори ако стационираме една видеокамера, която да заснеме какъв е трафикът от транспортни средства, вероятно ще се окаже, че на час минава по един конвой от шлепове и това е всичко. Докато в северното течение на реката там имаме буквално трудности да се разминат корабите по реката, което е един парадокс. Всъщност река Дунав е гранична река и като гранична река тя по своя си характер изисква двете страни България и Румъния да имат едни общи политики да развиват реката. На този етап и двете страни не демонстрират категорично желание това нещо да се случи."

Дунавските общини в България, Сърбия и Румъния не са толкова развити като тези в горното течение на реката- Унгария, Австрия, Германия.

"Не можем да говорим за липса на капацитет. Познавам голяма част от общините, екипите, които работят по разработване на проекти, така че смятам, че капацитетът е налице. Просто, може би, в тези институции процедурите са малко по- тромави и това до голяма степен ги прави по- негъвкави от останалите организации. И затова, примерно, не успяват да усвоят голяма част от фондовете, които се отпускат за такива общини", каза Красимир Кирилов- председател на Видинската търговско- промишлена палата.

"Германия, Австрия и т.н., там общо взето вело туризмът по Дунав е една много силна индустрия, която дава тласък на тези малки къщи за гости, въобще на малкия бизнес да се развива. Много хора, много туристи обикалят по горното течение на Дунав. В нашето долно течение все още нещата са сравнително диви, все още, може би, няма достатъчно места за настаняване, но те са функция от не толкова силното търсене, колкото по горното течение на Дунав. В същото време нашият бряг е по- раздвижен от румънския и има какво да се види. Имаме страшно много исторически паметници, природни феномени", коментира Евтим Стефанов- инвеститор в туризма и бивш ръководител на Агенцията за регионално развитие и Бизнес център- Видин.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.