Държавата с оценка среден 3.09 за грижата за децата

Акцентът в "Бележник 2021" е пандемията и влиянието ѝ в различните области. Докладът се изготвя за десета година и не отчита напредък, а кризата заради коронавируса  само засилва негативите, каза Пламена Николова, експерт "Политики за деца" към Националната мрежа за децата:

"Областите, които ние вече 10 години проследяваме в "Бележник", са: детско участие, благосъстояние на децата, семейна среда и алтернативни грижи, правосъдие за деца, закрила на децата, детско здравеопазване, ранно детско развитие, образование, спорт, отдих и криза. Максимално се опитваме, тъй като "Бележник"-ът търпя развитие през годините, да включваме все повече и повече области от детския живот, които смятаме за важни, по-пълно да обхванем грижата, която държавата има към децата на България. Какво значи тази оценка? Тази оценка, може би не би била толкова обезкуражаваща, ако това беше първата година на "Бележник"-а, но за съжаление тази оценка съвпадна и с оценката за десетилетието, т.е за десет години държавата не само че не надскочи средния успех, а области, които в началото бележеха по-високи успехи, като детските права, с годините се сринаха до критичен минимум.

За съжаление нищо оптимистично не можем да кажем и за тази последна година, която освен всичко останало, беше и много трудна заради пандемията и кризата, в която изпаднахме. Тя особено тежко се отрази на децата… Държавата и предните години нямаше и не е имала фокус върху децата, със специфични политики и приоритетно финансиране те да бъдат разбрани и да бъде подкрепен детският свят, детският живот, животът на семействата в България. За съжаление кризата още повече засили всички тези негативи. Изключително дългото затваряне, непропорционалното ограничаване на децата спрямо всички останали групи също се отрази. И в настоящия момент, в който почти няма ограничения за възрастните хора, има деца, които почти не посещават присъствено училище, учат дистанционно. Имаше моменти, в които спортът за деца беше ограничен, но не беше ограничен този за възрастни. Имаше момент, в който дори детските площадки бяха затворени, т.е особено много се стовариха ограниченията върху децата. България първо затваряше училищата и последни ги отваряше, докато перспективата в други държави, усилието беше училищата последни да бъдат затворени и първи отворени, така че децата да не се откъсват от своята естествена среда толкова дълго време. Това е един от аспектите. Достъпът до здравеопазване е изключително нарушен по време на пандемията. В началото бяха спрени детските консултации. Заради  опасения от разпространение на вируса, много деца с хронични заболявания не получиха здравната грижа, от която имат нужда. Това влоши техните състояния. Дългото застояване вкъщи, както и всякакви други физически аспекти, за които можем да помислим, се отразиха, но най-вече, особено тежък е ударът върху детското психично здраве, което остава неразпознато като приоритет и изключително много страда и тепърва има да виждаме пораженията върху него от тази дълга изолация, от нарочването на децата за разпространители на заразата, от дългото им откъсване от социалната им среда. Това затваряне повиши показателите за домашно насилие и по-конкретно насилието върху деца. Безкрайно много са за съжаление негативните аспекти на тази средна оценка."

3,09 е средната оценка, която участниците в мониторинговия доклад поставят за грижата на държавата. Такава е и оценката за десетилетието, откакто се изготвя анализът. За този период има малки стъпки напред, но не и устойчивост на политиките, както и траен напредък, в която и да е област, каза експертът "Политики за деца" към "Националната мрежа за децата" Пламена Николова. Все още няма приета стратегията за детето  и свързаност между политиките за децата. 

В доклада "Бележник 2021" най-високата оценка е за образованието "Добър 3,71". Въпреки сравнително бързото преминаване към дистанционно обучение в началото на пандемията, до края на календарната годината останаха проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостигът на електронни устройства, липсата на подкрепа за децата със специални потребности, децата от маргинализирани групи, които нямат подходяща домашна среда за учене, посочва докладът. В същото време дистанционното обучение не бе оползотворено достатъчно успешно за развиване на умения на 21 век и на дигитална и медийна грамотност. Огромна част от тежестта на новата ситуация падна върху учителите, без да им бъде оказана необходимата подкрепа. Между 30 и 40% от децата не могат да участват активно в учебния процес, каза експертът Пламена Николова.

Продължават да липсват координирани и целенасочени усилия на всички нива за насърчаване на участието на децата във формирането на политики и взимането на решения, които ги засягат, сочи докладът. Участието на децата все още остава предимно на училищно ниво и е водено в голямата си степен от възрастните, но не и като процес на активно формиране на мнение по дадени въпроси. 

Важно е участието на децата и младите хора, когато се решават въпроси за тяхното бъдеще, потвърдиха ученици от езиковата гимназия във Видин. Нямат ограничения да изразяват мнение, но казаха, че е нужна и повече инициативност от тях самите:

"Младите могат да предложат гледна точка, която възрастните хора не могат да видят. Такива въпроси според мен трябва да се обсъждат даже само от млади хора."

"Ние наскоро по "Свят и личност" имахме  едни проекти, в които да  предложим наша идея как да подобрим града или училището с нещо и всеки един екип предложи своя собствена идея. Някои бяха разгледани на училищно ниво и одобрени. Имаме къде да кажем собственото си мнение по редица въпроси."

"На първо място трябва да сме много добре информирани, когато взимаме дадено решение, когато помагаме. Смятам, че младите хора имат позиция и всеки трябва да защитава своята кауза."

Една от препоръките в доклада "Бележник" е да се правят повече допитвания до децата в училище, като за целта могат да се ползват и дигитални платформи или мобилни приложения.

Необходима е цялостна визия за подкрепа на детето и семейството, се посочва в доклада на "Национална мрежа за децата". Помощта на държавата, за да мога родителите спокойно да отглеждат децата си, не е достатъчна, коментираха майки във Видин:

"Като дни, които се дават за майчинство, да, има грижа, защото две години не са никак малко време, нека да бъдем честни, но детските не знам от колко години не са увеличавани, майчинството за втората година също, а едно дете с 380 лева как се гледа, ако могат да ми покажат, да ми разяснят, да ми разчертаят- за храна, за дрехи, за памперси, за сметки. Отделно, не искам да навлизам в други теми като медицина, защото отиваш с едно дете на лекар, взимаш направление за друг, плащаш такса за трето, както и четвърта такса за изследвания, уж лечението на деца до 18 години е безплатно, но реално не е."

"Детските са много малко. 40 лева не могат да ти помогнат с нищо… Както има програми за гледане на стари хора, могат да се осигурят и такива, които да помагат на майките, съответно да се вдигне и майчинството, за да могат майките да си помагат, защото има и самотни майки. Това да не го забравяме. 40 лева до никъде не стигат."

Една от препоръките в доклада на "Национална мрежа за децата" е да се развият програми за мотивиране и насърчаване на работодателите за по-гъвкави схеми за родителите. Необходимо е социалните услуги да съответстват по-адекватно на нуждите на хората от подкрепа, а също да се правят по-често запитвания към хората и промени в съответствие със събраните данни.