Красимир Богданов: България е най-малко патриотично настроената държава на Балканите

Днешната политика отблъсква младите хора

публикувано на 20.05.21 в 10:35

Красимир Богданов от ВМРО

Снимка: Жоро Александров

Красимир Богданов в ''Посоките на делника'', 20.05 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Липсва ли патриотичното представителство в политическия живот и трябва ли да е с по-съвременно и актуално звучене? Днес патриотичната идея архаична и отчуждена ли е за обикновения гражданин? Патриотизмът и неговите измерения дискутирахме в "Посоките на делника".

Традиционно, поглеждайки и назад към историята, можем да кажем, че българският народ е патриотичен народ. Днес родолюбието по-скоро не успява да достигне толкова силно до голяма част от младото поколение.

Какви са причините, попитахме Красимир Богданов, учител, историк и народен представител от Враца в 43-тото и 44-тото Народни събрания.

"Причини могат да се търсят много - и в исторически план, и в 45-те години, в които идеологията надделяваше над историческата истина. Тогава патриотизмът беше обявяван за идеология, която почива на базата на омразата към другите, заклеймявани. Това неминуемо оказа влияние върху средното поколение, а с това - и на възпитанието на съвременните млади хора. А след промените през 1989 година тогава също патриотизмът беше натикан в ъгъла, защото властваше желанието за интеграция, за глобализъм, за присъединяване към различните европейски и световни структури. Когато една личност или организация проявяват действия и пропагандират идеи, които говорят за традициите, семейството, за ценностите, историята, величието на България в исторически план, тези хора бяха сочени с пръст, едва ли не като ретроградни хора, гледащи единствено в миналото. Така нихилизмът си проби път за изява, особено на фона на днешните социални мрежи и това, което децата имат като възможност да получават чрез глобалната мрежа като информация. Все повече се омаловажава българското, защото изборът е все по-голям. В моето детство нашите идоли бяха личности от българската действителност. Сега младите хора трудно намират такива сънародници, а световни личности, които са показвани по средствата за масово осведомяване. Съвременната политика пък не прави така че младите хора да се интересуват и привързват към българското. Действията на политиците са отблъскващите най-вече за младите хора, заради което търсят своята реализация в друга посока".

Докъде се простират измеренията на патриотизма в живота и в политиката:

"Не е нужно да гледаме далеч назад или в географското пространство. Примери имаме доста, особено от страните на Балканския полуостров. При тях национализмът е национална политика. При тях има доктрини, които се преследват от всяка една организация, която дойде на власт, без значение дали е лява, дясна, центриска или националистическа. При нас има остро противопоставяне между идеи, които не са съвместими и приложими в рамките на една държава или политическа система. В България все още няма пълна яснота и консенсус каква да бъде външнополитическата ориентация на държавата. Сериозна изява получават хора, които отричат пътя, който сме поели след 89та. Отричат присъединяването ни към различните световни и европейски организации, като по този начин печелят дивидент. И в днешно време има остро противопоставяне на базата на това дали сме за развитие по европейски образец или по модела на азиатските и източни държави. Не само това, но и областта на социалната сфера, в областта на това доколко България трябва да държи на националния си суверенитет, доколко да бъде независима външната ни политика, доколко да бъдем подвластни на чужди сили. Затова модерният и цивилизован патриотизъм е наложителен. Не такъв, който е креслив и лежи само на лозунги, на идейни намерения, но този, който показва с действия, че милее за българския народ, за неговите традиции и ценности. Ние през цялото време от 1990 насам работим само и единствено в тази насока".

Как днес можем да засилим вярата в изконните ценности, как родолюбието може да бъде по-актуално:

"Ние сме си поставили като задача да работим за повече сигурност, за повече доходи, за повече уважение към традициите. В годините сме предприемали редица инициативи, започвайки от културно-просветната работа. ВМРО не е чисто политическа организация. Поне половината от нашата дейност е насочена към такива изяви: издаване на книги, подпомагане на авторски съчинения, изграждане на паметни знаци, посветени на нашата история, организираме концерти и събития. Това е нашето ежедневие, нашето кредо, нашата рутина. Чрез политическата система тези идеи имат възможност да се реализират по много по-правилен начин. Защитихме националната сигурност на страната, защото преди 4-5 години имаше мигрантски натиск - опасност, която не е отминала. Стремим се да засилим отбранителните способности на българската армия. Нашите действия са към недопускане на Ердогановия режим да се меси във вътрешните ни работи и принуждаването на нашето министерство да реагира при всеки един случай, в който турският президент ислямист организира или изказва различни становища, които накърняват нашата държава. Сериозно сме предприемали действия срещу етническите партии, особено срещу ДПС, което винаги намигва на югоизток. Сега промяната в Изборния кодекс дава възможност на изселниците в Турция да гласуват за ДПС, така съдбините ни зависят от друга държава. Образованието е мощен фактор за формиране на национално самочувствие. Под наше давление в Закона за предучилищното и училищното образование беше записано, че патриотичното възитание и обучение са национални цели на образованието. Върнахме Родинознанието в училище. Запазихме произведения, които искаха да бъдат извадени от учебниците по литература и история. Капиталът на бъдещето са децата, те са най-важни, трябва да работим за тях. Нужни са целенасочени действия от подходящите хора".

България е сред страните, в които няма силно изявена националистическа партия, а е дискусионно дали националният интерес е водеща политика:

"Наистина е така, за съжаление. Нашето общество носи чувството за вина, фрустрирано е след неуспеха във войните за национално обединение, когато сме заклеймявани като агресори. Понесли сме огромни щети през 1919, през 1947. Нашето общество е приело през непрекъснато втълпяване и повтаряване за нашата вина, че да бъдеш патриот е нещо обидно, че защитава някой друг, че на теб ще ти донесе негативи. Затова се проявява нихилистичното в обществото. България е най-малко патриотично настроената държава на Балканите. Друг проблем са някои от националистичните партии, изявявали се през годините. Те не са обичали България, техният патриотизъм беше насочен към друго място, защото защитаваха други държави, развяваха други знамена. Българският патриотизъм е праволинеен, грижи и мисли само за благото на нашата държава, не залита към други държави. Работи в защита на националните ни интереси".