Колко да работим без това да е опасно за здравето ни?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Продължителният труд увеличава рисковете за живота на хората, сочи изследване на Световната здравна организация. Дългите часове работа убиват хиляди хора всяка година, а тази тенденция се засилва и от пандемията от COVID-19. Това става ясно от първото глобално проучване, направено от Световната здравна организация, съвместно с Международната организация по труда. В него се посочва, че през 2016-а година 745 хиляди души са починали от инсулт и сърдечни заболявания, които се свързват с продължителни часове работа. 72 процента от жертвите са мъже на средна или по-голяма възраст. Най-засегнати са хората, живеещи в Югоизточна Азия и региона, който включва Китай, Япония и Австралия. Според проучването 55 часа работа седмично увеличава с 35 процента риска от инсулт и със 17 на сто риска от фатален изход следствие на исхемична болест. Как дистанционната работа повлия върху продължителността на работния процес и колко можем да работим без това да е опасно за здравето ни? Работата по 55 часа или повече на седмица е сериозна заплаха за здравето, съобщи Мария Нейра, директор на отдел околна среда, климатични промени и здравеопазване към СЗО. Време е всички заедно- правителства, работодатели и служители- да отворят очи за факта, че дългите работни часове могат да доведат до ранна смърт. Според данните броят на смъртните случаи, причинени от сърдечни болести, свързани с превишено работно време, се е увеличил с 42%, докато числата за инфаркт са скочили с 19%. Как работата може да увреди здравето ни- това попитахме д-р Емил Мушанов, общопрактикуващ лекар от Видин:

"За съжаление в съвременното общество, хората на XXI-ви век, работата за много от нас се превърна като че ли в основен приоритет за сметка на семейството и свободното време. Изключително много се работи, така е устроен западният свят- Европа, САЩ, включително и част от източния свят, визирайки Япония и Южна Корея. Работната седмица е доста дълга, доста дълъг е и работния ден и това може да окаже негативно влияние върху здравето на хората, особено що касае професии, където самите работещи са изложени на огромен стрес, каквато е и нашата професия, на лекарите. Това води до увеличаването на сърдечно- съдовия риск, води до нездравословно хранене в повечето случаи, тъй като когато деня е по- динамичен и работният ден е прекалено дълъг ние не можем да си разпределим времето правилно."- обясни д-р Емил Мушанов.

Може ли продължителния работен процес да повлияе негативно върху човешкото здраве и съответно върху качеството на труда като цяло? Потърсихме за коментар Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Не трябва да се опитваме това нещо да го регулираме централно с някакво законодателство, а по- скоро трябва да го оставим да е някаква форма на персонално договаряне между работодателя и работника ... Пазарът и опитът ни показват, че колкото по- силно е индивидуалното договаряне- толкова е по- добре. Когато хората са на по 20- 30години, могат да работят спокойно по 50- 60 часа на ден, без това да им навреди сериозно на здравето. Колкото по- напред се движим, обаче напред в трудовия си живот, това става толкова по- трудно, дори и по чисто медицински причини, ако щете ... Работата от вкъщи е нож с две остриета, тъй като от една страна работникът получава много повече свобода по отношение на начина, по който е структуриран работния процес. В това число влизат и подготовката за работа и пътя до там, като това спестява доста от времето на работника. От друга страна, обаче работодателите в името на това да упражняват непрекъснат контрол, им се налага често да престъпват границата на личното пространство на работника."- поясни Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Преди време в публичното пространство у нас бе лансирана идеята за въвеждане на 4- дневна работна седмица, което разбира се прие с крайно противоречиви настроения сред работодатели и синдикати. Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Имаше няколко случаи в България, при които самите собственици на фирми приложиха подобни практики. Техните коментари бяха, че този ограничен режим на работа се е отразил изключително благоприятно върху производителността на труда. Трябва да отбележим, че трудът там беше в офиси и те имаха възможност да разпределят работа по- гъвкаво и да се заменят. Това не означава, че не е възможно да се случи и в останалите сектори, но е въпрос на желание и разбира се на по- добра организация, която за съжаление нито отговаря на желанието, нито на възможностите на масовия български мениджър."- обясни Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Някои работим, а някои въобще нищо не пипат. Работил съм в Коми едно време, там бяхме само българи- яка работа, рязане на дървета 40 кубика на ден, за да хванеш надница ... Никой не може да ти гарантира абсолютно нищо, ако ти сам не пожелаеш. Парите определят дотолкова, доколкото можеш да съществуваш. Един път работиш за пари, а друг път даваш пари за здраве."