Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Владимир Тодоров, АПК: Архаичната подготовка на бъдещите шофьори да се осъвремени

Владимир Тодоров
Снимка: БГНЕС


Качеството по пътищата ще се повиши, когато има система, която гарантира реалните часове на обучение. За да няма корупционни практики, бизнесът трябва да бъде легален, в него да се влагат пари, да има реални отношения на ниво работник-работодател. Затова от Асоциацията на пострадалите при катастрофи подкрепят осветляването на сектора. 

"Обучението има два аспекта. Първият е теоретично обучение и изпит по листовки. Вторият - практическо обучение и изпит по кормуване. Листовките и съдържанието им: анахронични въпроси, ненужни, които са неадекватни към сегашната ситуация, няма отношение към правилата за движение, към пътната безопасност. Трябва редукция. Проблемът е, че са разпределени като учебна документация към Министерството на образованието, но в същото време се контролират от Министерството на транспорта. Въпроси като "За какво служи карбуратора", "В кой ъгъл се лепи винетния стикер" - това са неадекватни въпроси. Истината е, че изпитът по теория стана контролиран. Преди някой можеше да се яви вместо друг, да препише, да получи помощ от пазещите, сега в момента е невъзможно на 99 %. Изпитите се провеждат на таблет, има камери, има пропускаемост - нещата са затегнати, но в резултат на това трябва да се научат листовките, за добро или за лошо", каза директорът Владимир Тодоров.

Причините за ситуацията по пътищата са комплексни, а лошото обучение е част от тях.

"Обаче коренно различна е ситуацията при кормуването. Часовете са с норматив 31 часа. Трябва да има часове на магистрала, извънградско да се кара, часове в тъмната част на деня, в интензивен трафик също. Доста автошколи спестяват тези часове. Дават до 15 часа максимум, надписват останалите, а курсистът се явява на изпит, карал по един и същи маршрут с 30-40 км. Изпитът се провежда от представител на "Автомобилна администрация". Изпитът е субективен. Реално и да го вземат от първия път - не са готови да излязат самостоятелно на пътя. Затова често младежи с малък опит правят тежки катастрофи. Тук е голямата дискусия: трябва ли даването на тези часове да се контролира от система, понеже в момента всичко става на хвърчащи листове. Проблемът е, че има сив сектор - над 50 % от бранша - а той е против. Каквото говорим от години - за промяна на листовките, за промяна в часовете, нищо не се случва. Част от бранша е гласовит, заплашва винаги с протести, със затваряне на улици. Дори да се повишат часовете, ако няма система, която да контролира даването им, няма особен смисъл".

Електронното отразяване на преминатото обучение ще осигури възможност за недопускане на изпит на кандидати, които не са присъствали на необходимия за всеки модул брой часове съгласно учебната документация по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

"Категорично подкрепяме електронизацията. В училищата вече няма хартиени, а електронни бележници. В университетите има електронно обучение, има виртуални класни стаи, дистанционно обучение. Единствено това обучение остана в миналото. Браншът не желае да се промени, не позволява промяната. Крайният резултат е, че когато си си платил, трябва да получиш услугата".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49