Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радан Кънев: Правовата държава в България се влошава

Радан Кънев
Снимка: Европейски парламент


Остават предизвикателствата за независимостта на съдебната система в България, се казва в доклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на Европейската комисия в частта за страната ни. В него се допълва, че все още стои въпросът за липсата на прозрачност за собствеността на медиите, а работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили

Като конкретен пример се дава отмяната от Конституционния съд на закона за отчетността на главния прокурор и неговите заместници. 

В България няма подобрение спрямо предишната година е основният извод от доклада, каза в "Посоките на делника" Радан Кънев.

"Докладът има два основни елемента. Първият е констатацията, че през последната година подобряване на ситуацията по отношение на правовата държава просто няма. Други доклади, понякога малко измъчено, са се опитвали да намерят някакъв малък напредък, докато този констатира очевидното за всеки български гражданин - нашата правосъдна система, нашите институции, са в състояние на стагнация. Другият съществен елемент е детайлното и аналитичното отразяване на ситуацията в българската прокуратура. Няма доклад досега, който толкова ясно да посочва структурата на прокуратурата, свръхконцентрацията на власт във фигурата на главния прокурор, неговата пълна безотчестност и безконтролност като основен проблем на кризисната ситуация. Докладът дава ясна картина, но без да се отдава на изследване на конкретни случаи на злоупотреба, което е слабост. Остава да си направим изводи, по които да формираме политиката си".

Разочароващо е, че докладът не анализира ролята на специализираното правосъдие, посочи още евродепутатът.

"Имаме две видими слабости тук, недостатъци. Едната е липсата на оценка за очевидните проблеми на специализираното правосъдие, а другата - липсата на адекватен анализ на ситуацията с корупцията. Липсата на очевадните примери за злоупотреба с власт, с право, свързани със специализираното правосъдие, с КПКОНПИ".

Според доклада, остава и загрижеността за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, тъй като не са приети реформите за неговия състав и функциониране в рамките на новия проект за конституция. Посочва се, че главният инспектор и инспекторите към Главния инспекторат на ВСС продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил през април миналата година. Има и безпокойство за назначенията на съдиите на по-високи позиции, които, според Комисията, не се извършват по прозрачна процедура. От институцията отчитат, че дигитализирането на правосъдието все още е назад. Има проблеми с ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, лобирането и защитата на свидетелите, където няма специална регулация. Отново се отбелязва ниският процент на окончателните присъди по високите етажи на властта.

Докладите трябва да са обвързани с конкретни политически инструменти, с които правителствата да се съобразяват, според Кънев.

"От миналата година насам съществува инструментът за взаимовръзка между европейското финансиране и състоянието на правовата държава. Той дава на Комисията при сериозни нарушения, при проблеми с правосъдието, както да отправя предупреждения за спиране на средства, така и да ги спира. Целият механизъм е нов, така че всички очакват как ще бъде приложен". 

На 1 октомври миналата година най-сериозните проблеми в България бяха казани директно. Тогава страната се открои като проблемна част в ЕС, защото първият доклад посочи, че съдебната власт е зависима, парламентът променя законите на тъмно, а правителството е превзело медиите

България трябва незабавно да предприеме мерки за контрол и отчетност на главния прокурор и незабавно да премине към конституционна реформа по отношение на Висшия съдебен съвет, на мнение е бившият депутат от 43-тото НС, който коментира и предложението на ИТН главният прокурор да се избира от народа.

"Очаквам това да е труден процес. Съдебата реформа в България е започвала много пъти. Най-големият успешен опит беше извършен в периода 2014-2015, когато имаше пълноценна коалиция с участието на Реформаторския блок и Христо Иванов като министър. Надявам се започващият парламент да започне точно от там, където тогава беше прекъсната. Няма как да очакваме в рамките на ден, седмица, месец или дори година, защото това е реформа, която не се осъществи 30 година. Досега имаше отстъпление от постигнатото, влошаване на ситуацията. Аз като юрист, като политик, дори като активен гражданин, намирам за опасно предложението на ИТН - популистко, издигане на привидна теза, която ако бъде приложена като политика, ще бъде катастрофално. Няма как главният прокурор да се избира от народа. В България 2/3 от манекенките имат юридически дипломи. Т.е утре могат да се превърнат в главен прокурор. В повечето развити демокрации хората дори не знаят името на главния си прокурор. Защо? Защото той върши работата, която трябва да върши. Той не е шоумен, ние такъв си имаме и в момента".


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00