България в еврозоната - негативи и позитиви

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Анкета с видинчани в ''Посоките на делника'', 02.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Емил Хърсев в ''Посоките на делника'', 02.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Стоян Панчев в ''Посоките на делника'', 02.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Няма да има преходен период при преминаването към разплащането с евро в България, стана ясно в края на юни от проекта на Националния план за въвеждане на общата европейска валута у нас. България се ангажира с целта си да приеме еврото от 1 януари 2024 година.

"Приемането на еврото - като всяка промяна, разбира се, има и негативи, и незативи. Търговията ще се улесни, но ще има криза... В Германия беше така - смениха марката с евро, а хората се оплакваха, че всичко е поскъпнало... Чудесна идея, подкрепям я... Аз смятам, че няма да се стигне до кризи, защото левът е закачен за еврото... Ханке, който беше инициатор на този паричен съвет, е категоричен, че ще станем Гърция 2... Никой не е доволен от еврото - качване на цените, то не е за България... Трябва да се разясни всичко на хората, чак тогава да се мине към евро... Колкото сме бедни, ще обеднеем още".

"Еврото отдавна сме го приели, защото отдавна се ползва в разплащанията. В евро минава голяма част от износа, все по-голяма част от българския внос, цени на наеми, на имоти се изчислят в евро. В евро българите държат спестяванията си. Връщането от еврото към лева има краткосрочни и чисто меркантилни причини. За обикновения българин нищо няма да се промени. Поскъпване ще има, просто търговците инстинктивно ще се възползват да закръглят нагоре цените. След като пазарът обаче им отговори подобаващо, а именно - не приеме новите цени, те отново ще паднат, защото цените се определят от търсенето и предлагането на пазара. Примерът с Гърция на Ханке е, защото не познава България".

"Най-големият проблем е философски. Липсва отговор на въпроса, защо ще го въвеждаме. Няма защитник на отсрещата теза, който да даде отговор. Вече 25 години през валутния борд имаме една от най-стабилните валути в света. Губи се изобщо причината защо правим този скок в неизвестното, в проблемите на еврозоната, които след Гръцката криза, та до ден днешен, стават все по-ясни. Няма експертен диалог. При ГЕРБ беше запушен нарочно със сила. Служебното правителство продължи политиката в тази посока. Нуждаем се от публична експертна дискусия, широки разговори. Няма и демократична санкция от народа. България, заедно с Кипър и Румъния, са трите държави, които не са имали референдуми за влизане в ЕС и за влизане в еврозоната".

66 на сто от анкетираните българи смятат, че страната ни не е готова да въведе еврото, сочат резултатите от проучване на Евробарометър. 77 на сто от анкетираните се опасяват, че ако еврото замести лева, ще се стигне до изкуствено повишаване на цените. Разликата между тези, които са на мнение, че така страната ни ще изгуби контрол върху икономическата си политика, е само един процент, но с превес на песимистите - 47 срещу 46 на сто. Също толкова е разликата между тези, които са на мнение, че това ще доведе до загуба на част от националната ни идентичност. 36 на сто от анкетираните смятат, че еврото трябва да се въведе след известно време, 25 на сто - възможно най-бързо, 20 на сто са против въвеждането му. 

С влизането си в еврозоната България ще повтори съдбата на Гърция и Словакия, посочи още Стоян Панчев.

"От 2018 година ние сме най-активният мозъчен център, който развенчава митовете около еврозоната. Показваме, че пътят не е смислен. Държавният глава ни отговори, че няма широка дискусия, няма публикувани изследвания от БНБ, показващи плюсове и минуси. Целият процес е забързан, ако изобщо трябва да се случва. Съвсем скоро пуснахме писма до ЕЦБ с въпрос как се осъществява надзор над ББР. От една година сме членове на Банковия съюз, промотиран като отговор на проблема с КТБ, като място, където банките не могат да фалират. Предстои да публикуваме доклад, който се нарича "Една година в Банковия съюз". Опитваме се да дадем сериозни аргументи против влизането в еврозоната, а отсрещната страна борави с емоционални тези "ще бъдем в клуба на богатите, хубавите страни са в еврозоната. Социологията показва, че в България има широка съпротива срещу приемането на еврото. Залива ни пропаганда обаче".

Въпросът за еврото трябва да бъде разгледан по-подробно от политическата класа, но има индикации това да се случи, на мнение е експертът Стоян Панчев.

"Новото поколение политици вярвам, че ще осъзнае, че българският суверенитет трябва да бъде защитаван. Пламен Данаилов от ИТН постави правилно изисквания ние да се присъединим към еврозоната, но Слави Трифонов каза точно обратното. Корнелия Нинова също постави подобен на Данаилов аргумент - трябва да има реална конвергенция на доходите, а чак тогава да мислим за присъединяване. Тези партии дадоха положителен сигнал. ДБ казва, че еврото е много важно, но от Изправи се! Ние идваме! не сме чули много. Радвам се, че има форма на другомислие. Ако партия Възраждане влезе в парламента, ще има по-сериозен разговор. Те са първите, които започнаха да говорят за референдум по темата".

България, една от най-бедните държави-членки на Европейския съюз, беше приета с Хърватия в механизма ERM-2, задължителен етап на присъединяване към еврото, през юли миналата година. Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева.