Павел Иванов: 9 септември донесе самочувствие на обикновения човек

публикувано на 09.09.21 в 10:20

Снимка: Личен архив

Павел Иванов в ''Посоките на делника'', 09.09 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Гледайки фактите, големите маси от хора, производството, начина на живот, доходите, повишаването на благосъстоянието на държавата, можем да кажем, че 9 септември донесе на България нов вид самочувствие - самочувствието на обикновения човек. Благовест Сендов казваше, че човекът преди не е можел да си представи, че може да стане световноизвестен, ако бъде обикновен. Това донесе 9 септември - разчупи рамките и каза на всеки обикновен човек да мечтае и да се бори", каза в "Посоките на делника" Павел Иванов, председател на Съюза на комунистите в България.

Според председателя на фондация "Безсмъртен полк" причините за 9 септември трябва да се търсят още в XIX век

"Затова самият ден е тържество на народната идея. България има жестока съдба след 1876 година. Разрушаването на Империята води до разрушаването на идеята на държавничеството. Формирането на нациите става залог на амбициите на последните остатъци на монархическите семейства. Първата световна война е наречена войната на братовчедите. България е част от семейството на Кобургите. В рамките на 30 години загубихме 4 войни, загинаха 500 000 българи. Няма власт, която да издържи на всичко това. Дали след това тръгваме да сторим социализъм, това дори няма значение. След 44 година е трябвало да вземем мерки срещу представителите на предишната власт. Такова е и настояването на победителите".

Смяната на политическия модел, започнала след идването на ОФ, води със себе си по-добър живот за обществото, на мнение е бившият журналист.

"Избягвайки от романтиката на младостта, искам да напомня, че беше спокойно. Спокоен живот, който дава възможност да се докоснеш до култура, изкуство, образование. От друга гледна точка, трябва да признаем, че имаше икономически трудности. Въпросът е, че хората бяха сигурни, че няма да влезем във война, че няма да се дадат жертви, а можем да се съсредоточим върху това да развиваме на обществото. Една от последните концепции беше тази за всестранно развитата личност - човек, който да бъде полезен за обществото. В момента такава личност не може да съществува. По онова време животът беше по-добър. Ние не можем да разглеждаме една дата от сегашна гледна точка, откъсната дата от тогавашните събития. Чисто технологически не можем да правим сравнение. Не се притеснявахме да попаднем във война, а затова, че знаем и можем по-малко. Нямахме проблеми с музиката. Не е вярно, че някой е преследван, защото е слушал дадена музика. Ако е имало такива случаи, такива забрани, може да са били преди да бъда роден. Онези времена показват, че животът трябва да принадлежи на онези, които работят и създават".

Павел Иванов допълни:

"Големият плюс беше личната перспектива, но не от гледна точка натрупване на имоти и богатство, а от гледна точка от мястото на човека в обществото. Имаше правила, принципи, ценности. Човек можеше да се бори за ценностите, да съществува с тях. Личната перспектива да бъдем все по-добри я имаше в чисто човешки аспект. Големият минус е, че се опитахме да направим социални промени. Казвам го като убеден комунист, но се опитахме да дадем нов тип социално развитие на България непосредствено след една голяма война. Трябваше да бъдем лекари, но и да се научим да ходим".

Най-близо до демокрацията е комунистическата идея, отбеляза бившият лидер на движение "Че Гевара":

"Това нещо с овластяване на хората, като концепция и идея, я няма при капитализма. Там има различни форми - власт следствие на парите, власт следствие на известността, но това не е демокрация. Дори в момента, когато уж живеем в демокрация, на нас ни забраняват да участваме в изборите".

Интервюто с Павел Иванов можете да чуете в звуковия файл.