Европейската програма за здравеопазване като отговор на пандемията

Законодателното предложение за по-ефективно предотвратяване, по-добра готовност и по-бърза реакция на ЕС при бъдещи кризи и сериозни трансгранични заплахи за здравето беше прието от Европейския парламент. Кризата с COVID-19 показа, че е необходима допълнителна работа на равнище ЕС за задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки, по-специално в граничните региони. 

Подходът "Едно здраве" във всички европейски политики трябва да ръководи цялата ни система за предвиждане и управление на кризи. Кризата с COVID-19 показва как един проблем, свързан с общественото здраве, може да засегне правилното функциониране на всяка част от европейското общество, заяви докладчикът и евродепутат Вероник Трийе-Льоноар (Renew, Франция):

"От началото на 2020 година Европейският съюз започна дълга борба с една от сериозните пандемии в нашата история. Кризата с COVID-19 показа, че що се отнася до общественото здраве ние не сме подготвени. Изправени пред такива проблеми, националните системи се оказаха свръхангажирани, давещи се, поради липсата на организация. Затова ние искахме да се създаде европейски механизъм за ранно предупреждение и реагиране, и искаме също действията, свързани с ваксините да бъдат координирани. Трябва много бързо да се проявява солидарност и координация на европейско ниво и мисля, че това ще доведе до много добри резултати. Здравните заплахи са много пред нас и реакцията, която импровизирахме сега трябва да даде възможност за една солидарна Европа на здравните услуги, едни независими услуги. Виждаме трагичните последици от COVID-19 върху хората, които имат хронични заболявания от друг тип. Трябва да се види какво е въздействието на заразните болести върху незаразните болести. Трябва да гарантираме комуникацията с европейските граждани и да се борим с дезинформацията. Също така смятам, че регионалните власти трябва да се включат при създаването на европейските и националните планове, за да има по- добро сътрудничество в трансграничните региони и да се създаде истинско планиране между регионите."

Проучване на Националната пациентска организация проведено сред хората от 7 области на страната, след които Видин и Враца, показа, че достъпът до здравеопазване е бил влошен по време на пандемията от COVID-19. 

"Трябва да подчертая, че по- голямата част от хората, които сме анкетирали, са хора с хронични заболявания. Такива са 84 човека от общо 151 участници в проучването и се оказва, че точно за тази група е имало проблеми с достъпа до здравеопазване в различни аспекти. Например, хората са имали труден достъп до личния си лекар и до лекари специалисти. Това са заявили около половината от анкетираните. Най-много като най-затруднен е оценен приемът в болница. Така са го оценили 115 от 151 запитани. Има и положителни неща. Например, достъпът до лекарства и медицински изделия почти не е бил засегнат от пандемията. Във Видин и във Враца, в тези два града няма нещо специфично, което да се отличава от общата група, която сме анкетирали в цялата страна. За Видин мога да кажа това, което са споделили хората като трудности и като препоръки, свързани с достъпа до здравеопазване. По отношение на трудностите пациентите с хронични заболявания са изтъкнали страха от заразяване като водеща трудност за това да не се посещава медицинска помощ. Представителите, например, на общинската администрация и на РЗИ са казали, че е имало трудности в спазване на мерките, имало е паника сред хората, а според лекарите има недостатъчен контрол и липса на ясни указания и протокол, по който те да работят. Подобни са препоръките и в град Враца. Видин и Враца са сред градовете, при които мненията, че достъпът е влошен, преобладават", обобщи Анна Любенова- мениджър проекти на Национална пациентска организация.

По отношение преболедувалите от COVID-19, се оказва, че хората оценяват помощта, която са получили като добра, като адекватна и навременна. В голямата си част обаче преболедувалите са разчитали на лични контакти с лекари, отколкото на здравната помощ, която е получена по общия ред от здравната система. 

"Много хора не отидоха на прегледи, много хора не се лекуваха- тези, които са с хронични заболявания, онкозаболявания... Имаше такова нещо. Притеснявах се... Е не, обръщала ни е внимание, специално за личния лекар... Разбира се, че е притеснително. Но, с маска и те с маски, при спазване на мерките, не сме се заразили... По принцип не живея тук. Доколкото чух тук от мои познати и родители, имаха отказ от доктори да бъдат приемани и преглеждани по време на пандемията, даже им се караха, че ходят в кабинетите и само могат да заразят докторите, което беше супер абсурдно."

Европейската програма за здравеопазване ще предостави 5,1 милиарда евро за укрепване на здравните системи, за подобряване на готовността за действие при кризи.