"Регионалната ни политика в България след приемането в ЕС търпи доста критики, защото продължаваме в една тенденция за обезлюдяване на перифернитe територии за сметка на непрекъснато увеличаващо се население в столицата и още няколко големи областни центрове. Това променя облика на държавата, на социално-икономическия модел. От една страна, опитваме се да привличаме инвестиции, които да разпределим в равномерен порядък по територията, включително и за Северозапада, от друга страна, хората все пак продължават да търсят реализация на друго място - дали в София, ако ли не - емигриране в друга европейска държава. Не съумяваме да обърнем тази тенденция, която е съчетана с демографския ни проблем, идващ и от това, че не можем да увеличим младото население. Не можем да увеличим и трудоспособното население, което намалява за сметка на застаряващото. Ние нетно продължаваме ускорено да намаляваме".
По думите му коронавирусната му пандемията също възпрепятства инвестициите в региона, а причината - застаряващото население, което не може да осигури достатъчно работна ръка.
През 2019 година българският регион отново е на дъното на класацията за брутен вътрешен продукт на човек от населението, като дели последното място с Майот, отвъдморска територия на Франция, стана ясно от данни на Евростат, публикувани през месец март.
"Слабата ни регионална политика може да се види и по начина, по който усвояваме евросредства по програмите за регионалното развитие. Проектите не постигат тази ефективност, която е заложена в началото. Правим неща в населени места, където е очевидно, че няма да могат да се ползват, но и обратното - в други не правим това, от което има остра нужда".
"Ирландия и Финландия получиха добра специализация в годините, когато се произвеждаше основното от IT хардуера, включиха се в този процес. Словакия е удачен пример, защото успя да развие силна автомобилна промишленост, макар че това е малка държава. Ние в България стратегически да решим къде да се позиционираме. Имаме традиции в IT сектора, в outsourcing услугите, да ги качим на друго ниво.
Икономиката се нуждае от преструктуриране, каза още експертът.
"От гледна точка зеления и енергийния преход - да се позиционираме не толкова в производство на автомобили с двигатели с вътрешно горене, а на електромобили, пътнически, товарен и всякакъв електромобилен транспорт, да станем център за такива технологии, да минем на друго технологично ниво, свързано с двата приоритета по Националния план за възстановяване - дигитализация и зелен преход. В момента българска икономика е най-енергоемката в ЕС. За да продължим напред и да бъдем по тези две линии активни, трябва значително повече да си подобрим енергийната ефективност на икономиката, включително на битовите потребители, на домакинствата. Образно казано да ползваме повече технически средства, които са с клас А - ниско потребление на електроенергия, по-високо ефективни, с по-малко енергиен ресурс. Това е голямо предизвикателство за нас, защото високите енергийни цени засягат в момента именно държавите, които са с висока енергийна интензивност на икономиката си".
Бъдещото развитие на страната преминава през по-ефективно и целенасочено усвояване на евросредствата, посочи Гълъбинов.
"За последните 15 години, т.е откакто сме в ЕС, образно казано изконсумирахме два големи програмни периода на европейско финансиране - 2007-2014 и 2014-2020. От тези два периода виждаме какъв е ефектът: незадоволителен. Резултатите не ни харесват от това, което сме усвоили. Можеше да е значително по-добре като краен резултат - и в инфраструктура, и в комуникационна свързаност, и в държавна администрация - т.е въвеждането на електронните услуги. Липсва тази трансформация в икономиката за по-ниска енергоемкост и в образованието за по-добро качество, а същото важи и за здравната система. Не се справихме добре по тези социално-икономически дейности с помощта, която получихме. Надявам се в третия, в който се намираме, да е значително по-добре. Тук, освен просто усвояване, ще бъдат и по повече източници. Едното е бюджетната рамка на ЕС, а другото е планът за възстановяване, а има и цел за гонене - членство в Еврозоната. Насложени са няколко неща, които изискват отговорност и по-голяма ефективност".
Интервюто с Румен Гълъбинов можете да чуете в звуковия файл.
В кризисната за света ситуация политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение. Опозицията се обедини с призиви за оставка на министъра на вътрешните работи, а част от нея подготвя и вот на недоверие. Част от обществото продължава да протестира срещу еврото. На 16 януари мандатът започна с думите, че не очаква..
Освен институциите, бизнесът също се подготвя за присъединяването на страната ни към еврозоната. Много компании вече адаптираха ценовата си политика и започнаха да показват цените на стоките си в двете валути, за да се осигури повече прозрачност около ефекта от въвеждането на еврото. Тази самоинициативност е ясен сигнал, че бизнесът сам е..
Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен , сочи проучване на изследователски център "Тренд". Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Едва 15% спортуват редовно - ежедневно или няколко пъти в..
Може ли да се спре поскъпването на живота и могат ли да бъдат контролирани цените в условия на пазарна икономика? Каква е реалната икономическа обстановка у нас преди приемането на еврото и как протече този процес в някои от останалите страни от Еврозоната. На тези и други въпроси отговаря Cтoян Πaнчeв , пpeдceдaтeл нa Бългapcĸoто либepтapиaнcĸo..
Бранковци е село в Северозападна България. То се намира в община Грамада. В миналото в землището му са съществували осем села. По време на социализма Бранковци е достигало до 2 хиляди души, днес постоянно живеят 40. В селото няма магазин. Докарват хляб три пъти в седмицата. Автобус има веднъж седмично до Видин, но няма превоз до..
Вот на недоверие към правителството подготвят от десницата с цел промяна в конкретни политики. През следващия месец Продължаваме промяната ще избере основната тема на предстоящата парламентарна процедура, докато от Демократична България остават твърдо на позиция, че все още има достатъчно рискове, които могат да попречат на България да стане член..
Изборът на висше образование е едно от най-важните решения в живота на човека. То определя бъдещата ви професионална кариера. Много често не знаем или не сме напълно сигурни кой би бил най-правилният път. Всъщност висшето образование не е задължително за всеки. Има прекрасни професии, които могат да се придобият и без да се завърши висше учебно..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали