Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще бъде ли подпомогнат туризмът в четвъртата вълна на пандемията?

Снимка: Радио Видин

Българските туроператори и хотелиери протестираха преди дни пред Министерството на туризма. Те настояха ресорното ведомство да направи програма за ликвидност за туроператори, ресторантьори и хотелиери и за възстановяване на средства на клиенти за неосъществени пътувания за 41,2 милиона лева. Това може да стане с постановление на Министерския съвет, според Павлина Илиева, председател на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти "Обединение Бъдеще за туризма", което бе и организатор на протеста. Тези пари са налични от актуализацията на бюджета за тази година, където бяха предвидени 70 млн. лева за туризма, поясни Павлина Илиева. Протестът на "Обединение Бъдеще за туризма" бе подкрепен от Българската асоциация на туристическите агенции, сдружението "Туризъм", Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти и Алианса на туристическата индустрия в България. Какво се случва със сектора в четвъртата вълна на пандемията? 

През септември служебното правителството и представителите на туристическия бранш потвърдиха, че държавата има нужда от работещ сектор. Браншът пожела да продължи да работи, но така че България да бъде сигурна дестинация за туристите. Двете страни си дадоха десет дни, за да вземат конкретни решения. Какво се случи след този срок? Потърсихме Павлина Илиева, председател на обединение "Бъдеще за туризма":

"Реагирахме на ситуацията, защото в нашия бранш в момента се отчитат между 83 и 87% спад в дейността на фирмите, като не коментираме възможността за печалба, а тук говорим за дейност, което означава, че ние практически сме спрели дейност. Оставайки 1 година и 7 месеца в състояние на т. нар. "будна кома", както ние я наричаме, защото се оказаха много пречките не само да върнем парите на хората, а дори и да фалираме, голяма част от колегите дори и това не могат да изберат като вариант ... Благодаря на колегите, които бяха на протеста, защото наистина бяхме чути. Ще се отворят три програми с тези отпуснати 70 милиона лева. Това са две програми за по 30 милиона, в които ще участват различни части от туристическия бранш и ще се отвори една програма за 6 милиона, която всъщност ще е за колегите, които още не са успели да възстановят парите към клиентите си."- обясни Павлина Илиева.

Ще се отрази ли по някакъв начин политическата ситуация в страната върху работата на сектора и ще бъде ли изпълнено даденото обещание от страна на служебното правителство?

"Не виждам причина да не се случи, тъй като служебният министър изпълнява дейността си до встъпването на новия министър, за който това би следвало да са заварени програми и той да продължи с изпълнението им. Не изключвам възможността и да бъде спряна програмата, разбира се, защото в нашата ситуация никой не може да ни каже какво ще ни се случи."- каза Павлина Илиева - председател на обединение "Бъдеще за туризма":

Попитахме видинчани подкрепят ли исканията на туроператорите и имаха ли възможност да почиват това лято:

"Разбира се, че ги подкрепяме. Всеки има нужда да работи и да получава пари. Имат основание за подобни искания. Аз работя в такъв магазин за сувенири и просто няма клиенти. През лятото имаше движение, но сега екскурзиите са замрeли, особено в нашия регион ... Мисля, че имат основание да искат помощ от държавата. лично аз имах заявена екскурзия като физическо лице за Франция, бях си платил и вследствие на пандемията тя не можа да се осъществи. Възстановиха ми парите, но след близо година и половина."- коментираха видинчани.

След сравнително спокойния летен сезон от страна на противоепидемичните мерки успяха ли макар и частично да се възползват родните туроператори- това попитахме Красимира Асенова, управител на пътническа агенция във Видин.

"Лятото беше много спокойно, то е важно хората да са спокойни. Имахме работа, доволни сме. Няма как да сравняваме с 2019-та, но все пак нещо беше. Получавахме помощ, сега очакваме продължението на тази мярка 80/20 и 60/40, още не са изплатени но все пак сме в очакване и на това. На този етап страхът преодоля свободата с две думи ... Проблемът не е обективен. Всяка агенция, всеки туроператор в зависимост от дейността си се справя. Тези пътувания със самолети по т. нар. "екзотични дестинации" цените са малко по- високи, а ние вече година и половина, две сме само автобусни екскурзии. От гледна точка на автобусните екскурзии ние не дължим ваучери."- поясни Красимира Асенова.

Ще става ли все по- голям лукс туризмът предвид ситуацията със световната пандемия и растящите цени на енергията- това попитахме Павлина Илиева, председател на обединение "Бъдеще за туризма":

"Туризмът по принцип е луксозна стока и тя не е масово достъпна, поне така пише в икономическите книги. Сега ще го усетим в доста по- голям мащаб и размер, защото ние в момента сме с три кризи, които са ни обхванали. Първата е COVID-19 кризата, втората криза е политическата криза, на която въобще не и е момента сега и третата е енергийната криза, която започна преди два месеца и тя тепърва ще продължи да се развива в по- големи мащаби."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06