Петър Захариев: Жертвите на пътя са жесток кръвен данък

Целият път Е- 79 през трите области в Северозапада е рисков. Морално остарял е и не е предвиден за настоящия трафик- това коментира Петър Захариев, председател на УС на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, собственик на транспортна фирма от Монтана.  По думите му, за да има решение за безопасността на пътя е нужно да се чуе и мнението на превозвачите:

"Има достатъчно участъци по Е- 79, които са доста рискови, но като цяло бих казал, че целият път трябва да се пътува с особено повишено внимание, защото като път е морално остарял. Не е предвиден за съвременния трафик първо като натоварване- голям брой автомобили, от които голяма част са тирове и второ- самото изпълнение на асфалтовата настилка, тя не е предвидена за такъв тежък трафик. Тя не издържа. Вие знаете, тя е пропаднала на много места. А що се касае до моралната част на пътя, това е път, който като концепция, технически вид път отговаря на преди сто години, т.е в никакъв случай не е предвиден за движение с 80-100 километра или повече. Макар че по закон са допустими 90 км по този път, всички знаете, че препускат със сериозна скорост, особено тежкотоварните автомобили."

Според Петър Захариев проблемът със сигурността на пътя е  комплексен и не може да се реши с половинчати и едностранни мерки. Смята, че на българските превозвачи трябва да се даде възможност да изразят своето мнение пред бъдещото правителството като в разговорите участват и представители на пътната агенция:

"Досега правителството отпускаше средства за ремонти. АПИ ги правеше с всички изпълнения, за които слушаме през последните седмици и месеци. Ние като ползватели на въпросните пътища и конкретно нашия път Е-79 им сърбаме попарата, да го кажем образно. Ние като превозвачи отдавна сме го нарекли "пътя - убиец" в България. Там концентрацията на ПТП-та е най-голяма и е рисков от Дунав мост до след тунелите към София, включително и от Ботевград до София също е сериозно рисков път."

Друг проблем, който Петър Захариев очерта, са обозначенията на пътя:

"Има неадекватност на пътни знаци. Примерно труден участък, след това има и прав участък. Там е сложено, че можеш да изпреварваш обаче ограничението на скоростта е 60 км. Как да стане това нещо? Как да изпревариш след като на този участък един тир вече се движи с 90-100километра... От първо ниво на пирамидата, което сме ние- превозвачите, да се върне информация нагоре по пирамидата до управляващите органи и заедно, съвместно да се решава всеки конкретен случай, всеки конкретен участък от пътя."

Според Петър Захариев е нужен комплексен подход и за обновяване на автобусния парк в България, защото той е от най-старите в Европа. В намирането на решение трябва да участват както Министерството на транспорта с нормативните документи, които издава, така и общинските администрации по места със съответните комисии. Що се отнася до подготовката на професионалните шофьори, тя е достатъчна, но сигурността на пътя зависи и от морала на водачите: 

"Нещата опират до професионалния морал, до съвестта на шофьора за това, че той е отговорен за живота на всички тези, които седят зад него, както и на тези, които се движат срещу него, защото 18-тотен автобус трудно се удържа на пътя, когато се движи със 100 километра в час."

Жертвите на пътя са жесток кръвен данък, за чието премахване трябва да работят всички, обяснява Петър Захариев. Според него с административни мерки от хората, които са на върха на пирамидата, не могат да бъдат решени проблемите в бранша, затова е важно да се търси мнението на самите превозвачи. Казва, че държавата трябва да използва потенциала им. Посочва като пример други страни, където за да получи лиценз определена фирма, трябва да се включи в някоя от браншовите организации:

"Нашите депутати, нашите министерства отхвърлят онзи закон, който ние отдавна искаме да бъде приет, както е в другите държави- Закона за браншовите организации. Това ще е уникален филтър за такива добронамерени хора, но на които не им стига капацитетът да организират тази работа.“