Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо над 2 млн. българи се определят като бедни?

Снимка: Радио Видин

Българите продължават да се чувстват едни от най-бедните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за 2024 г. Според изследването 37,4% от хората в страната определят себе си като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели 66,8% от населението се възприема като бедно. На трето място е Словакия с 28,7%. В другия край на класацията са Нидерландия и Германия, където само 7,3% от хората се чувстват бедни, както и Люксембург с 8,5%. В същото време средното ниво на субективна бедност в Европейския съюз е 17,4% - значително по-ниско от отчетените 19,1% през 2023 г. Това означава, че усещането за бедност в Европа като цяло намалява, но България остава сред страните, където голяма част от населението не усеща подобрение в стандарта си на живот. Според анализа на Евростат младите под 18 години са най-уязвимата група в ЕС - 20,6% от тях се определят като бедни. При хората на възраст между 18 и 64 години този дял е 17,3%, а при най-възрастните - 14,9%. Въпреки това във всички възрастови групи се отчита леко подобрение спрямо 2023 г. Най-силен спад на усещането за бедност има при работоспособното население - с 1,8 процентни пункта, докато при децата и възрастните намалението е с 1,6 пункта. След години на инфлационен натиск и икономическа несигурност, данните на Евростат показват връщане към по-оптимистични нагласи в повечето държави. В страни като Германия, Франция и Австрия усещането за бедност се е върнало на нивата от преди пандемията, докато в държави от Югоизточна Европа процесът е по-бавен. 

Защо българите продължават се чувстват бедни и какво ни отличава от останалите европейци? Потърсихме за коментар Десислава Николова, финансов консултант и анализатор, част от екипа на компания за подпомагане на потребителите в намирането на най-добрите финансови продукти на пазара. 

"Показателят за субективна бедност е нов за европейската статистическа служба "Евростат". Тя дава възможност да бъдат правени сравнения между страните от Европейския съюз, за това как самите хора сами оценяват финансовото си положение и как самите те се чувстват. Разбира се това не винаги има отношение към доходите им. Реално средната работна заплата вече е 2572 лева, по последните данни на НСИ за второто тримесечие, тъй като все още не са излезнали за третото, а това е лъст с 12%, спрямо предходната година. В обществения сектор виждаме нещо негативно по отношение на публичните финанси. От години виждаме, че той не стига, че е многоброен, а и заплатите от много години забелязваме, че се увеличават с по-висок темп на ръста."

Изчезна ли у нас през годините т.нар. "средна класа" и продължава ли да разтваря още повече ножицата между бедни и богати българи?

"Преди няколко дни НСИ изнесе информация, че през последните 5 години комулативната инфлация в България е 41.5%. Именно инфлацията засяга в най-голяма степен хората, които са с фиксирани доходи. Представете си в какво човек трябва да е инвестирал и как трябва да действа, за да съхрани своята покупателна способност. Инфлацията е основната причина тази ножица между бедни и богати да продължава да се разтваря и това не е така само в България." - обясни още Десислава Николова, финансов консултант и анализатор.

Попитахме видинчани определят ли се като бедни и вярват ли на подобно проучване:
"С тия еврофондове много си напълниха джобовете, особено тези, които са близко до властта. Много хора на закона забогатяха. Има някои хорица, които са наистина страшно бедни. За да се говори за "работещи бедни", значи това си е голата истина ... Определено не съм беден, но не съм и богат. Мисля, че не са чак толкова много бедните у нас. Беднотията не е толкова страшна, зависи от човека. Не съм оптимист за новия бюджет, на дано да бъркам ... Моето лично мнение е, че има наистина много "работещи бедни" и това е видимо най-вече за региони като Видин."

По темата потърсихме и наш сънародник в чужбина. Петър Филипов от Видин от почти 20 години живее зад граница. Той е работил във Финландия, Германия и днес е позициониран във Великобритания. В родния си град той бе собственик на частна телевизия, но по политически причини е взел решението да напусне страната ни. 

"От 2007 година насам, откакто България влезе в редовете на Европейския съюз трябва да си признаем, че страната ни бе въведено в сюза в позиция "партер", каквото и да означава това нещо. Какво означава да си беден? Ако погледнем от страната на наличие на собственост, ще се окаже, че ние , българите в България сме най-богати в целия Европейски съюз, защото хората в Европа живеят под наем. Много от жилищата и апартаментите, в които живеят не са тяхна собственост - те плащат наем за това. На запад от България професията се е превърнала в занимание, което осигурява прехраната на едно семейство и нищо друго. Борбата в тази професия е само да оцеляваш и надпреварата е нескончаема."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00