Какво "украси" живота ни през 2021 година

2021 е година на пандемия и избори, които по един или друг начин повлияха на мисленето и делата ни.

"2021 година, може би, е една преломна година, която със себе си донесе именно това, че станахме по- съпричастни към болката на хората и към собствената си болка. И оттам постави пред хората, пред нас, различни изисквания. От това- да преосмислим живота си, от това, че независимо дали сме благоденстващи бедни, дали живеем в мегаполис или в малко село във Видинско, ние всички сме смъртни. Т.е. два метра място на гробището за всички ни- добри, лоши, обичащи се, мразещи се. И от тази гледна точка мисля, че хората именно преосмислиха този факт. Що се отнася до положителното в нашия регион, мисля че видинчани благодарение на Фейсбук и на бързото навлизане на интернет, станаха по- граждански ангажирани. Т.е. почти няма събитие- добро, благотворителност направена, нередност забелязана, тя да не се фиксира в социалните мрежи. Което от една страна е добре, особено за нас- медиите, защото информацията много бързо достига до нас. Казвам но, защото в целия този огромен поток от информация на нас като журналисти ни се налага да откроим фалшивата новина от истинската", каза Ирена Данаилова- журналист от Видин, кореспондент на БТА.

През 2021 година във Видин започна дългомечтаният ремонт на синагогата. Бъдещето на Видин е в развитието на туризма, допълни Ирена Данаилова:

"Утвърди се оперният фестивал в Белоградчик, което е едно значимо събитие. Започна ремонтът на синагогата. За първи път от 30 години, аз съм от края на 80-а година в журналистиката, доживях да се правят разкопки на антична Рациария в рамките на 300 хиляди лева, което е огромна сума, невиждана досега за тези разкопки. Разкопките, археологическите, които се направиха по Е 79 показаха, че Видин има място на историческата карта на света."

Годината бе белязана и с факта, че в политически аспект станахме свидетели за първи път на три избора в една година.

"Тези три избора показаха, че в България са се завърнали вече две поколения работили, живели, учили в чужбина, което даде отражение на политическия живот и на търсенето на начини за промяна."

Годината е трудна поради неподготвеността на повечето от нас да преживеем условията на пандемия. С една дума, можем да кажем, че това е втора тежка пандемична година, смята Ива Антонова- журналист от Враца, кореспондент на БНР. 

"Животът има и своите добри страни, има и своите малки чудеса, малки милости, малки добрини, които връщат неговия вкус. И хубавото в тази ситуация с пандемията е, че тя ти напомня колко е важно да бъдем хора и да не забравяме това. Поне аз така я виждам, срещайки се с безкрайно много хора, които да, изглеждат уплашени, да, изглеждат свити, да, по- малко общителни, но всъщност у всеки се усеща едно желание да се върне към предишното състояние", споделя Ива Антонова.

В обществен план 2021 за Враца е годината на модернизация:

"Това е тоталната модернизация на обществения транспорт във Враца- новите тролеи, новите автобуси."

Малките добрини са друг момент, с който Ива Антонова ще запомни отиващата си 2021 година:

"Тук виждаш една оправена градинка, там нещо хубаво се случва. Прави впечатление това- да се подобри животът ни и неговото качество."

Северозападът страда от липсата на фокус, смята Ива Антонова:

"Вие виждате ли какво е уникалното на Северозапада, така че той да се фокусира и да продава своята уникалност. Това нещо, според мен, липсва. Липсва концепция, липсва фокус... Северозападът не умее да продава своята уникалност."

За пандемията говорим и с Рени Христова- журналист от Монтана, кореспондент на бТВ.

"Говоря за информацията, на която повярвахме и продължаваме да вярваме и да споделяме, без да си даваме сметка, че така въвличаме и други хора. В моето най- близко обкръжение имам хора, които продължават и днес да казват, че те не знаят какво има в тази ваксина. Ама прочети, това е толкова елементарно. Според мен станахме някак си по-затворени вътре в нашите собствени пространства. Това, което виждам около мен, е едно затваряне, едно недоверие. Много ме боли от това. Страх ни е да се прегърнем, страх ни е да се докоснем, страх ни е да разговаряме", споделя Рени Христова.

Най- голямата мечта на Рени е да се промени отношението ни към средата, в която живеем:

"Независимо дали става въпрос за реки, за планини, за собствения ни дом, за площадката пред входа ни. Цапаме и замърсяваме безумно и продължаваме да го правим. Просто ние затъваме в някакви боклуци. Боклуците, с които се обграждаме, те са и вътре в нас. Това много искам да променим."

Безотговорното отношението към животните е друга от каузите на Рени Христова- да имаме по- голяма милост и състрадателност към животните, защото е показател на нашата човещина.

"Дори не говоря за жестокостта, която проявяваме към животните. Просто гледаме животни, в един момент те раждат свои деца и ние просто ги зарязваме и разчитаме на милостта на природата или на някой състрадателен съсед или на някой добросъвестен гражданин или там, където имаме късмета да имаме приюти, където ще се погрижат за тях. За мен това е непростимо. Защото болката на животното е в пъти по- голяма от човешката болка. "

2021 година среща Рени Христова с вдъхновяващи хора. Едни от тях са лекарите в болницата в Лом.

"Има лекари в болницата в Лом, на които аз, не почетен медал за храброст и стоицизъм и героизъм бих им връчила, аз бих ги обявила за почетни граждани на света. Особено работещите на първа линия. 165 дни, мисля че бяха, те не се отказаха да се борят за живота на един човек... Другите ми вдъхновения са, имам много вдъхновения, но последните хора, които срещнах, са много млади, 18-годишни деца. Те са в неравностойно положение израснали. Единият е кръгъл сирак, а другото детенце е израсло в дом. Тези деца, когато растат по- нататък, спокойно могат да кажат- ние не сме имали правата и базата на всички останали. Знаете ли те какво правят с живота си? Нито за един ден не са се отказали да работят със себе си. Едното момче е шампион по бягане... Другото момиченце е студентка в Национална спортна академия, тя е израсла в дом. Те ми дават много големи житейски уроци."

Роденият в Албания Лео Кадели е победителят в кампанията на БНР "Будител на годината". За пръв път в 8-годишината история на наградата победителят не е български гражданин. Той е инициатор на сдружението "Приятели, помагайте!", с което  близо 9 хиляди български семейства са получили подкрепа. Дейността на Лео Кадели многократно е стигала и до Северозападна България.

"За мен беше начин на живот, както беше и предната година. Просто цифрите се променят. 2021 година я изпращам с много щастие, с много голяма цифра на хора в нужда, на които помогнахме, със страшно много нови приятели, доброволци, дарители. Ние се обичаме помежду си и се уважаваме, подкрепяме. Имаше много хора в нужда и за радост успяхме да помогнем на стотици деца, на стотици семейства. 2022 година ще започнем с един ремонт във Видин. Ще пусна подробности на платформата", каза Лео Кадели. 

С всеки изминал ден доброто побеждава, категоричен е Лео Кадели:

"Аз нямам време да гледам какво лошо се случва някъде. Ако го гледам, значи отивам и правя всичко възможно да го превърна в добро."