"Миша" - романът с много живот

Млада, красива, свободна, забавна, финансово независима, със собствено жилище и с непреодолимо желание да разбива стереотипи…

Не, не е обява – не скачайте към телефона! Можете обаче да отскочите до книжарницата, защото това е "Миша", а "Миша" е дебютният роман на прелестната Надя Брайт, който излезе от печат през 2021 г.

Твърде вероятно е да познавате Надя в другото ѝ амплоа – като кралицата на стендъп комедията. Талантът ѝ на остроумен комедиант, за който няма теми-табу, миналата година блесна и в риалити формата "България търси талант", където Надя достигна до грандиозния полуфинал.

"Миша" на Надя обаче е всичко друго, но не и дамско четиво. Не че не е и това, но е и много повече. "Миша" разказва сериозна история, в която няма нищо комедийно. Това е роман за свободата. За смелостта. За порастването и съпътстващите го болки на растежа – повече душевни, отколкото физически. За необходимостта да доказваш себе си… пред себе си. Е, и пред другите, де, или поне пред онези, които си заслужават усилието, но преди всичко пред себе си. Да се докажеш пред себе си е най-трудното предизвикателство, в което мнозина се провалят.

В този роман има от всичко… по много. Има блясък, има стил, има страстен секс, но и още по-страстна любов, има пари, международни бизнес-интереси, колебания, страхове, пътувания, нови технологии и светло бъдеще… Има счупени семейни отношения, които чакат да бъдат поправени. Има и тъмно минало. Има и родна действителност. Има много съвременни реалности, с които може и да не сме свикнали, но на тях не им пука от това – тук са, има ги.

В "Миша" има живот. Твърде много живот! Живот, който на пръв поглед е бляскав и безоблачен, подчинен на правенето на пари и преследването на скъпи удоволствия, недостижим за средностатистическия работещ човек. Но дали все пак там няма и много от онова, което всеки от нас преживява или е преживял или е можело да преживее, независимо от цифрите в банковата ни сметка? Истината е, че това е една много човешка, много истинска история. Главната героиня Миша твърде често предизвиква и провокира с думи и действия, сякаш за да изпробва границите ти, а интуицията ѝ я води точно към онези кътчета в душата ти, където има нещо за поправяне. За да го поправи.

В България няма точна статистика за жертвите на домашно насилие, но не е и необходима, за да знаем (колкото и на някои хора да не им се иска да го признаят), че жертвите са много. Ужасяващо много. И те не са само долу, в низините, в маргинализираните, нискообразовани и обречени на наследствена бедност прослойки. Те са навсякъде. И чакат някой да им протегне ръка. Много от тях всъщност вече дори не чакат – примирили са се.

Миша обаче не е. Тя е жена, която не си затваря очите, не мълчи, не търпи. Вече! Страхува се, но по различен начин. Страхува се като войник, избрал да жертва всичко за каузата си. И ако имате душа да чуете посланието ѝ, ще разберете, че този роман е много повече от онова, което мислите за него. Много повече от онова, което самият той претендира. Той е споделяне, а споделянето е крачка първа към себе си за онзи, които някой друг се е опитал да счупи – физически, психически, душевно.

Домашното насилие всъщност не е водещата тема в тази история, но някак си неговият отпечатък белязва всичко в нея. Звучи обезпокоително познато, сякаш се случва у нас или у съседите. Кара те да се заслушваш вечер в шумовете, долитащи през стените. Да се разпознаеш в героите. И е много важно в кой от тях ще се откриеш, чие послание ще стигне първо до теб, кой от тях разказва твоята история.

А иначе… иначе да – водещата тема, разбира се, е любовта. Онова вечно търсене, поривът, който ни движи напред и който в крайна сметка лекува най-дълбоките рани. Онези, които не се виждат, но болят най-силно и най-дълго.