Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отново предлагат Закон за старите български столици

Видин със статут на стара българска столица- ще оценят ли величието на града?

Шест български града предложени за статут на стара столица

Предложение за Закон за старите столици на Република България внесоха от "Има такъв народ" за обсъждане в Народното събрание. Той трябва да урежда отношенията, свързани с формирането и провеждането на държавна политика за опазване и развитие на историческите градове в България, които в определени периоди са били средновековни столици. 


Сред шестте исторически града е и Видин, център на отделна българско царство през 14 век. Статут на стари български столици се предлага и за Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Силистра и Никопол. Тези историческите градове трябва да са обект на особена грижа, коментира Пламен Николов, парламентарен секретар на "Има такъв народ":


"Това не е нова идея, която се ражда сега, а просто подновяване на един стар проект, който би трябвало да бъде направен в един по-организиран вид, с оглед не само да акцентира върху историческите и културните последствия от един такъв законопроект или пък оценка във връзка с въздействието, опазването на старите столици, но така и да постигне някои икономически ползи, които биха могли да бъдат директно генерирани във връзка с него."


През годините са правени два опита за прокарване на такъв закон, но по различни причини се провалят, припомни Пламен Николов. Според него градовете, включени  в този законопроект са символи на българската историческа памет, а техният потенциал досега е силно подценяван.


Въпросът е поставен още по време на коалиционните преговори за съставяне на кабинет и по думите на Пламен Николов, тогава коалиционните партньори са се обединили около идеята, че "един такъв законопроект би бил чудесно решение в икономическия смисъл за туристическия бранш в тези пет области, в които са предложени шестте исторически града, които са били стари столици."


Призив към всички народни представили да подкрепят закона за старите български столици отправи професор Вили Лилков. Като депутат от 43-то Народно събрание той е сред вносителите на предишен законопроект за старите столици на България. Добави, че предложението е с дълга история. Още през 2014 година подобен законопроект е внесен от групата на ГЕРБ, но той не стига до разглеждане в зала.  През 2016 година е вторият опит за прокарване на такъв закон. Предложението на "Реформаторския блок", от която група тогава е и професор Лилков е разглеждано в три от парламентарните комисии, но среща отпор от патриотичните формации. Отново в 44-то НС отново ГЕРБ е инициатор на такъв закон. Тогава от него отпада Видин, а предложението не стига до обсъждане в зала:


"Сега аз прегледах законопроекта. Радостното е, че Видин е включен в Закона за старите столици. Законопроектът е подписан от всички депутати от парламентарната група на "Има такъв народ", което ми дава основание да вярвам, че вероятно той ще бъде съгласуван и с другите партии в управляващото мнозинство. Би трябвало да получи и подкрепата на ГЕРБ, тъй като ГЕРБ са участвали като инициатори през 2014 година на внасянето на такъв закон и аз не виждам причина той да не бъде приет. Разбира се, той ще бъде променен в някои части, но основните принципи на законопроекта са спазени- засилено взаимодействие между институциите при планиране и управление на дейностите в старите столици, участие на местната общност в изготвянето на програмни документи, целево финансиране на старите столици, т.е  предвиждахме всяка година държавата да определи целеви средства в бюджета, които да осигуряват популяризирането  и развитието на старите столици, да се развива политика по рекламиране на старите столици, целенасочено с цел туризъм, защото, ако такива градове като Видин, Плиска, Преслав, дори и Велико Търново разчитат само на своите сили, за да рекламират историческите си ядра и историята, през тях и историята на България, няма да може това да се случи, така че се разчита на сериозна държавна помощ."


Подкрепа на предложението за Закон за старите български столици обяви и заместник-председателят на 47-о Народно събрание Росица Кирова, народен представител от Видинския регион:


"Аз категорично ще подкрепя законопроекта за старите столици на България по една основна причина- Видин е включен в този законопроект. Този законопроект ще ни даде възможност за  достъп до много по-лесно финансиране по отношение на културните ценности, които имаме."


"Ако предложението бъде прието, ще е от огромна полза за развитието на Видин и за развитието на туризма в България по начин, по който той да бъде насочен към старите столици, още повече, че сега не само че Видин не е пренебрегнат, но обхватът е разширен, разбира се, абсолютно заслужено. Въз основата на исторически данни в него влизат Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол. Когато бъде създаден един такъв общ туристически продукт, една туристическа марка със старите столици на България, това ще е изключително полезно" коментира Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей във Видин.


Вече са насрочени дати за обсъждане на законопроекта в някои от парламентарните комисии.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06