Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябва да се мисли за фиска и финансовата стабилност със зрялост

Михаил Кръстев: Бюджетът на Асен Василев е продължение на всички леви политики на ГЕРБ

Липсва разбирателство между силите в управляващата коалиция

Снимка: СИПП


"За съжаление, продължава се политиката от последните 10 години, особено налагана от ГЕРБ, за раздаване на пари на калпак с цел опазване на добрия имидж на кабинета пред евентуалните гласоподаватели. В един момент, когато имаме такава сериозна финансова криза и нестабилна финансова обстановка, не може да се мисли само за избори. Това може да обслужва политическата класа, но реалната икономика и хора, които са участници в нея, имат нужда от по-бистър и дългосрочен поглед върху финансовата обстановка", коментира Бюджет 2022 в "Посоките на делника" Михаил Кръстев от Съвета по икономически и политически и публични политики.

Има огромна разлика как българските управляващите, европейските институции и финансовият регулатор БНБ виждат развитието на икономиката, подчерта още той.

"Бюджетът като цяло няма как да подобри икономическото състояние на държавата, по-скоро отразява каква е българската икономика към настоящия момент. В настоящия бюджет са заложени доста по-високи разходи, отколкото през минали години. Това се дължи както на инфлация, така и на по-високата приходна част, а и на парите, заделени от излишъка от миналата година - имаме за харчене над 2 милиарда лева, които бяха налични в БНБ. Ако съдим по това колко харчим, да, действително България се превръща в една по-богата държава, отколкото е била. Огромният проблем обаче е с нереалистичната прогноза за увеличие на българската икономика, която се разминава драстично с тази на БНБ и на Европейската комисия - разминаване от над 1 % за растеж на икономиката е много значително, не може да става въпрос за семантика".

Според думите на експерта в бюджета се забелязват идеологически капани.

"Ако в политологията тази фраза може да мине "няма ляво, няма дясно", в икономиката това е невъзможно. Няма как да бъдат постигнат леви цели с десни мерки. Най-доброто доказателство е, че се опитваме да постигнем леви цеви с леви мерки. Бюджет 2022 е откровено ляв. Финансовият министър го нарече социален, но по-скоро е социалистически. Имаме повишаване на данъчната тежест върху населението, което генерира най-голяма стойност в икономиката. Повишава се максималният осигурителен праг. Според настоящите власти това не е увеличение на данъчната тежест, но според всички закони на икономиката това е именно такова. Имаме огромно наливане на средства, които за 2022 ще са с 12 милиарда повече, отколкото за предната, но пък дългосрочната визия на кабинета е, че ще имаме забавяне на икономическия растеж, т.е няма увереност, че тези средства, които бъдат наляти, ще доведат до повишаване реалната стойност на българската икономика. Всяка една власт иска да даде на най-уязвимите групи, но откъде ще дойдат тези средства, това е въпросът. Логичното обяснение е, че ще имаме повишаване на данъчната тежест именно върху бизнеса и работещите хора, които понесоха тежестта от пандемията и финансовата криза, породена от нея. Десни мерки към момента не откриваме. Всяка една от левите мерки на ГЕРБ, които бяха налагани през годините, продължават и при сегашната власт".

Кръстев допълни, че трябва да се мисли за фиска и за финансовата стабилност на България с повече зрялост, да не се правят резки промени в движение спрямо това кой може да извлече най-добра електорална полза. 

"Имаме тежък рецидив във финансовото министерство, а именно, че на годишната финансова рамка се гледа като на месечна. Актуализациите на бюджета се превърнаха в нещо нормално, преосмислянето къде да бъдат държавните плащания се превърна в нещо нормално. Напротив, би трябвало да има многогодишна финансова рамка, която да дава предвидимост. В икономиката, за външните инвеститори, на които уж настоящият кабинет ще разчита за вдигането на жизнения стандарт, всеки един такъв инвеститор разчита на стабилност. Когато актуализираме бюджет, който е приет през февруари, и след няколко месеца имаме нова актуализация, която не се знае каква философия ще изповядва, а вече имахме актуализация на бюджета за 2021, осъществена от същия финансов министър, то това са лоши индикации. Непрестанните актуализации бяха особено критикувани от тогавашната опозиция, когато бяха правени от ГЕРБ, но в момента същата тази опозиция няма проблем да продължи тази лоша практика".

Разбирателството между управляващите липсва, категоричен е анализаторът.

"Трябва да се избистри философията, която имат участниците в икономиката и в управлението на финансовите ресурси. Има огромен разнобой между Кирил Петков и Корнелия Нинова. Петков беше казал, че планира да ликвидира един от най-големите държавни холдинги - ДКК, а Нинова е против това да се случи. Това са две философии, които се сблъскват и са в сериозно разминаване. Нинова твърди, че държавните предприятия могат да се управляват толкова добре, колкото частните. Примерите от реалния живот казват, че това не е така. Банковата система се представя стабилно във времената на тази криза. ББР с новия мениджмънт, който получи, бележи притеснителни резултати. Имаме обезценяване и активите на банката с половин милиард само за 6 месеца от 2021 година. Това доказва колко е добре да се управляват от държавата конкретни институции. Частните банки бележат стабилни банки, показват добра ликвидност. Ликвидността на ББР е изключително важна, защото ДКК има кредити към ББР.  Подобно би могло да е положението в много други предприятия. Време е да се помисли за нова философия за управление на държавните предприятия. За такава загатна Кирил Петков, но като че ли беше бламиран от останалите участници в кабинета".

Интервюто с Михаил Кръстев можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Правителството не може да бъде съборено

В кризисната за света ситуация политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение.  Опозицията се обедини с призиви за оставка на министъра на вътрешните работи, а част от нея подготвя и вот на недоверие. Част от обществото продължава да протестира срещу еврото.  На 16 януари мандатът започна с думите, че не очаква..

публикувано на 19.06.25 в 10:00

Готов ли е бизнесът за приемане на еврото?

Освен институциите, бизнесът също се подготвя за присъединяването на страната ни към еврозоната. Много компании вече адаптираха ценовата си политика и започнаха да показват цените на стоките си в двете валути, за да се осигури повече прозрачност около ефекта от въвеждането на еврото. Тази самоинициативност е ясен сигнал, че бизнесът сам е..

публикувано на 18.06.25 в 10:45

Балансирано хранене и спорт за здравословен живот

Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен , сочи проучване на изследователски център "Тренд". Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Едва 15% спортуват редовно - ежедневно или няколко пъти в..

публикувано на 17.06.25 в 12:46

Платформа "Антиспекула" ще бори скока на цените с помощта на потребителите

Може ли да се спре поскъпването на живота и могат ли да бъдат контролирани цените в условия на пазарна икономика? Каква е реалната икономическа обстановка у нас преди приемането на еврото и как протече този процес в някои от останалите страни от Еврозоната. На тези и други въпроси отговаря Cтoян Πaнчeв , пpeдceдaтeл нa Бългapcĸoто либepтapиaнcĸo..

публикувано на 16.06.25 в 17:00

Ремонт на църковния храм искат жителите на село Бранковци

Бранковци е село в Северозападна България. То се намира в община Грамада. В миналото в землището му са съществували осем села. По време на социализма Бранковци е достигало до 2 хиляди души, днес  постоянно живеят 40.  В селото няма магазин. Докарват хляб три пъти в седмицата.  Автобус има веднъж седмично до Видин, но няма превоз до..

публикувано на 13.06.25 в 12:00
Страхил Делийски

Страхил Делийски: Демокрацията у нас е застрашена не от пропаганда, а от неспособността да функционира

Вот на недоверие към правителството подготвят от десницата с цел промяна в конкретни политики.  През следващия месец Продължаваме промяната ще избере основната тема на предстоящата парламентарна процедура, докато от Демократична България остават твърдо на позиция, че все още има достатъчно рискове, които могат да попречат на България да стане член..

публикувано на 12.06.25 в 10:00

Да учите или не – кой взима решението за висше образование?

Изборът на висше образование е едно от най-важните решения в живота на човека. То определя бъдещата ви професионална кариера. Много често не знаем или не сме напълно сигурни кой би бил най-правилният път. Всъщност висшето образование не е задължително за всеки. Има прекрасни професии, които могат да се придобият и без да се завърши висше учебно..

публикувано на 11.06.25 в 12:05