Лозарите отново искат да бъдат чути

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 22.03.2022 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Нов протест стягат лозарите- месец след като затвориха пътища на няколко места в страната. Недоволни са  от това, че никой не обръща внимание на проблемите в сектора. Готови са да излязат пред министерството на земеделието.

Новината идва точно месец след като от бранша блокираха основни пътища на няколко места в страната. Петко Миков и Калин Иванов са от производителите, участвали в протестите през септември и февруари- те са основвите събеседници в "Земята, която ни храни". Двамата отглеждат лозя на различни места в Северозапада, но проблемите им са сходни. Единственото, което искаме, е да се помогне на бранша, казва Петко Миков- лозар и винар от Видинския регион:

"Протеста се подготвя отново единствено заради това, че не са чути исканията на сектора за увеличаване на субсидията, свързана с отглеждането на лозята. Не може субсидията да бъде 27 лева като на всички зърнопроизводители, а разходите да бъдат многократно по-високи... В министерството на земеделието сме подали подробни разчети, но не им се обърна внимание, не се отрази по никакъв начин, че отрасъла има нужда от помощ... Това е отрасъла, в който най-много се ангажира работна ръка- от министерството не го приемат по никакъв начин и не искат да ни отразят, че имаме нужда от тази помощ." 

Искаме да бъдем чути, затова и излизаме отново, казва и Калин Иванов, производител от Лом:

"Точно един месец след протеста... За нищо не ни чуха, затова ес налага да правим отново. Имахме разговори с министри, със за. министри, общо взето, едно голямо "нищо"...  Принудени сме да започнем нови протостни действия... Някои не са започнали резитба, защото нямат финанси, други не могат да я довършат, трети започват да изкореняват- много е тежко положението... Не искам да се противопоставим на останалите, някои получават по 300 лева по различни пера, единственото, което получаваме ние, са 27 лева по СЕПП на декар, а разходите ни са над 1000 лева със сигурност...В момента едно торене е от порядъка на 200-250 лева, а до миналата година беше около 40. Разходите растат, скочиха 6-7 пъти, а от 15 години цената на гроздето не се е повишила... "

"Предлагат ни непрекъснато различни видове помощи, в момента тече програма за сваляне на гроздето на зелено. Но това не е помощ, целта е да отглеждаме грозде, не да го хвърляме. Искаме това грозде да се отглежда, да се продава, да се прави на вино, да се популяризира българското вино и по този начин да се помага на сектора. Това, че ще свалим гроздето на зелено и ще получим пари, това не означава, че се помага на сектора. Никой произовдител не си плюе на производството по този начин- да отгледаш и да о унищожиш, за да ти дадат някакви пари- това е недопустимо..."- коментира Петко Миков.

Спред Калин Иванов и Програмата за преструктуриране и конверсия на лозя не е решение на проблемите, а загиването на сектора е процес, започнал преди години:

"За нас отдавна това не е бизнес. От някаква извратена любов към лозята все още се опитваме да поддържаме масивите, но, говорейки с колегите, нещата вървят към масово изкореняване. Причината не е в сегашното правителство или в предишното. това си е политика години наред- 13,14,15 години, не бих кала целенасочена, по-скоро, тотална незаинтересованост... 2015 година България се отказа от национални доплащания. Ние сме единственият сектор в България, който няма национални доплащания. Докато другите държави си ги запазиха със ставка от  5 % намаляване на година... Как да сме конкурентни- невъзможно е!" 

Около 1600 декара с винени лозя отглежда Калин Иванов в района на Лом. Преди години е обработвал 4 500 декара, имал е и изба, но поради неглижирането на проблемите, постепенно свива производството и оставя само лозята. Така постепенно ще се загуби един поминък, с мъка казва производителят. 

"Не може всяка година с 30 % да си на загуба и д а продължаваш. Изкореняваш, продаваш едни земи, с парите покриваш загуби в следващите две години, и пак, и пак... то намалява в геометрична прогресия... А за да си конкурентен, ти трябва да печелиш, спечеленото да го влагаш, да се развиваш, да си купиш хубава техника, гроздокомбайни, да преструктурираш, да направиш хубави бази, да имаш къде да съхраниш гроздето- няма как да се случи, след като губиш непрекъснато. След като държавата абдикира от възможността да помогне на сектора да съществува и да бъде един поминък, какъвто е бил, по-добре заедно да измислим вариант да се изкоренят лозята и да станем полевъди... Ще последваме съдбата на тютюна, на памука и на много други... Няма визия... Досега няма политическа партия, която да е застанала зад този отасъл... "

Не само пари искат лозарите, искат някой да ги чуе, за да не загине сектора. Лозарството би трябвало да е и елемент от социалната политика на държавата, категоричен е и Петко Миков:

"В последните 15 години държавата не е взела отношение спрямо сектора. В България се лансират изключително и само зърнопроизводителите. При тях ангажирането на работна ръка е изключително малко. Но трябва да се обърне внимание и на това, че ние ще съживим населените места. Държавата трябва да подпомогне не само сектора, а и населените места, които са засегнати. Това е тънкият момент. За да съществува сектора, трябва работна ръка, която изисква пари, ниуе нямаме възможност да финансираме това производство в момента..." 

Заради неуредиците и проблемите, заради системно недофинансиране, заради нерегламентирания внос, заради липсата на адекватна държавна политика за сектора и заради неспазените обещания, лозарите излизат отново на протест. Те просто искат да бъдат чути и разбрани- нищо повече. 

Протестът е насрочен за 24 март от 12 часа пред сградата на министерството на земеделието.