Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мистичното село Шишенци с дълголетници и дълголетни проблеми...

Гостуваме на село Шишенци, община Бойница, за да проверим как се справят местните, като част от най-бедната община в ЕС. Интересува ни ще спре ли обезлюдяването тук, кога ще бъдат решени проблемите на малкото село с 40 останали жители и затихващи функции и как се живее на място без магазин, лекар, аптека и транспорт.


Шишенци се намира на 40 км от Видин и на 5 км от българо- сръбската граница. Началото си води от XIX век, когато дядо Шишко от Тетевен се заселва на едно от възвишенията край селото. По-късно още преселници от този край идват, за да започнат новото начало в живота си в този по-спокоен навремето регион.



Село Шишенци е известно със своето читалище и библиотека, с наскоро ремонтираната си църква "Свети Николай", в която е рисувал дебърски зограф, както и с многобройните легенди за самодиви тук.

В селото е роден проф. Въто Груев- български учен, първи ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора, преобразуван по-късно в Тракийски университет. Оттук са и корените на Нели Нинова- една от малкото българки, които са работили в екипа на американския президент Барак Обама. Преди години младата жена завършва видинската английска гимназия, заминава да учи в САЩ, там среща бъдещия си съпруг, а по-късно попада и в екипа на Обама.

Селото крие доста любопитни истории, някои от тях обвити в мистика, но конкретният повод сега да го посетим бе големия пожар, който горя край него в продължение на 4 дни и само навременната намеса на пожарникарите го спаси, след като огънят бе стигнал вече в долчинката, разделяща последните къщи на Шишенци с пламъците. Освен това, в края на миналата седмица бе получена информация, че най-после има раздвижване около ремонта на пътя Шишенци- Бориловец- Приловец- най-пряката връзка с Видин. Оказа се, че това е една от болните теми тук, защото местните жители предпочитали да пазаруват от Видин, вместо от общинския център Бойница, където цените на стоките били доста по-високи.  

"Поне 10 години се надяваме този път да бъде оправен", обясни кметският наместник на селото Христина Калчева. Тя е на този пост от 2007 година и добре познава проблемите на местните:


"10 години са правени опити пътят да бъде ремонтиран, а нуждата за това е отпреди това. Там има един участък, където и каруца не може да мине. Сега обаче имаме някаква надежда, че ще го ремонтират, защото министърът е казал - лично е идвал тук и е обещал. Отпуснати били пари за този път и дано държавата наистина да е помислила за този народ тук, защото на нас ни е по-близо до Видин оттук с 10 км, а и при този скъп бензин, това ще ни улесни много...

В селото вече живеят около 40 човека и проблемите са много. Нямаме автобус, с който хората да идат да пазаруват поне в Кула. Нямаме и магазин. За най- необходимото, например за един кибрит, човекът трябва да ходи до Кула или до Видин, или да се моли на тези с колите, които пътуват. Нямаме и аптека. Хората трябва да използват пак чужд превоз, за да могат да идат и си вземат лекарствата. Сега с кметицата на Бойница решихме аз да събирам рецептурните книжки, после да й ги давам и когато тя отива във Видин да взима лекарствата. После аз ще ги взимам и ще ги разпределям. Проблемите са много, но са все такива, каквито не могат да бъдат разрешени на този етап, защото всичко опира до средствата, а хората тук са останали малко. Повечето са в пенсионна възраст. Най-младият ни жител е 68-ми набор. Иначе имаме няколко доста възрастни жени- едната е родена 1928 година, друга- година по-късно и една жена 30-ти набор.


По време на пандемията бяхме се разболели 7 души, но всички оздравяхме. Не сме имали смъртни случаи. Тук хората са корави, работливи много и дълго живеят- особено жените...", допълни Христина Калчева.

"Навремето хората тук са се издържали със земеделие. Ние сме имали две зеленчукови градини. Имаше бригади с по 30-тина човека. Изнасяли сме зеле, чушки, ягоди. Всичко това се изнасяше или отиваше във Видин за вакуумната фабрика. Имахме и шилекомплекс със 7 000 агънца. Като дойдеше пролетта и започнат да ги изкупуват, идваха и тир-овете. По-добре беше по онова време, защото хората имаха работа. Тук имаше кооперация и 3-4 магазина. Сега нямаме нито един- една сол нямаме откъде да купим...

Навремето в селото имаше и училище. Децата се хранеха в стола към него. Печката в кухнята беше дълга 4-5 метра. Имаше и пансион, защото от съседните села идваха деца да учат тук. Сега училището е пусто и се руши. Закрият ли се училищата, много пъти съм го казвала, това значи , че се закрива и населеното място..."

Тъжното е, че след по-малко от двадесетина години и Шишенци, както много други села в този район, вероятно ще остане в призрачното минало. Едва ли легендите и запазените традиции ще съхранят село като него, защото само красивата природа и спокойствието не са достатъчни, за да върнат младите хора тук.

Какво разказват още жители на Шишенци за живота преди и днес, какво се е приготвяло в училищния стол, шишенска рецепта за имунитет, както и целите интервюта с кметския наместник Христина Калчева, дългогодишния читалищен деятел Нарциса Недялкова, бившата готвачка Вътка Петрова и със Силвия Камарашка- в звуковия файл.   






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дълги дел- селото с народен гастроном и съхранени традиции

Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в  община Георги Дамяново,  област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия.  Селото има древна история.  Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..

публикувано на 18.04.25 в 11:10
Яница Петкова

Яница Петкова: Действията на опозицията са в пряка полза на управлението

С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол.  От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..

публикувано на 17.04.25 в 10:00

Може ли да бъде намален делът на сивата икономика у нас?

Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..

публикувано на 16.04.25 в 10:45

Петър Петров: Пътят Видин-Ботевград се бави заради стремежа към еврозоната

Народният представител от "Възраждане" от Монтана Петър Петров публикува видеоклип с огромните дупки, които са се появили по международния път Е-79 между Монтана и Враца. Той обясни, че само за няколко километра по тази отсечка е преброил над 100 дупки, които са предпоставка за пътни произшествия:  "През последните две години изключително много..

публикувано на 15.04.25 в 13:46

Пътят Видин-Ботевград е жизненоважен!

"От името на жителите на Северозападна България искам да кажа, че пускането на този път е от изключително жизненоважна значимост", заяви кметът на Враца Калин Каменов при инспекцията на регионалния министър Иван Иванов на строителството на отсечката Мездра-Ботевград.  Ако се работи със същите темпове, както увериха строителите, реално до..

публикувано на 15.04.25 в 11:58

Има ли нужда от промени в размера на такса смет

Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС)  и Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ проведоха съвместно заседание. Един от въпросите, които обсъдиха касае размерите на местните данъци и такси и предложения за промени в законодателството. Кметът на Мездра Иван Аспарухов е председател на..

публикувано на 14.04.25 в 15:18

Жители на Балей: Предпочитаме да пазаруваме в Сърбия, там е по-евтино

В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..

публикувано на 11.04.25 в 13:45