Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За българите в Албания - истории от миналото и днес

Обикновено мислим за българската история само в рамките на съвременните ни граници, т.е. събитията и личностите тук. Има обаче хора, които определят идентичността си като българска, но живеят далеч от България. Пример за това са и българите в Албания. 
 

Официалното  признаване на българското малцинство от албанското правителство става на 12 октомври 2017 година. За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания. Българската общност в Албания е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена - мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите.

За всички тях обаче, независимо от религията им, днес основният приоритет е изучаването на българския език.

За връзката ни с Албания от древността до днес, за етническите българи там и какъв е животът им в съвременна Албания,  разговаряме с историка Красимир Богданов, бивш народен представител от Враца, бивш зам.- председател на Комисията по външна политика и председател на Групата за приятелство България - Албания:

"Смъртта на цар Самуил не слага края на Първото българско царство. Борбата продължава още няколко години, чак до късната есен на 1018 година, като се водят тежки боеве в планината Томор в Централна Албания. Продължава съпротивата на българите доста дълго време, но това, което остава като българско културно и историческо наследство в Албания, са областите Девол и Берат, където действат Климентовите ученици, където се намира епископията на първия български просветител и това, че наследниците на цар Самуил продължават борбата. Това показва, че българската държава е изградила една много силна културна идентичност в рамките на Първото българско царство и затова не случайно българската култура оцелява независимо от това, че е била близо два века под византийско господство и близо 500 години под турско робство. Това е голямата заслуга на средновековните владетели, които успяват да създадат едно устойчиво не само държавно, но и по-скоро културно формирование на Балканите.


И днес наследниците на тези българи продължават да живеят в земите, в които са действали Свети Климент Охридски, Свети Наум, земите , които са били една от централните части на Самуиловата държава  и на неговите наследници. Затова и днес в много райони на Албания има хора с българско самосъзнание и които говорят на български език. Разбира се, в резултат на последвали събития те не са религиозно хомогенни. В района на Мала Преспа, сега формирани в община Пустец, се намират няколко села, които са православни села, с православно вероизповедание, говорещи на един прекрасен български език, който не е засегнат от езиковите реформи от времето на кралска и Титова Югославия, които се наблюдават в Република Северна Македония...  

Там езикът си е останал архаичен, чисто български, като по времето преди българското Възраждане.

В районите на север от Преспа, в Голо Бърдо, в Дебър и в Кукъска Гора пък живеят много големи български общности, които са предимно с мюсюлманско вероизповедание. Интересно смесване на две религии се наблюдава в района на Голо Бърдо. Там в едни и същи села при роднини - част от тях са православни християни, а другата - мюсюлмани. Въпреки това, те са близки родственици.

При едно от посещенията ми там разбрах, че ислямизацията в Голо Бърдо се е извършила относително късно, някъде в първата четвърт на 19 век, когато започват военните реформи на султан Махмуд II. Те са свързани със създаването на редовна турска армия и вероятно хората в онези неплодородни планински райони трудно са намирали препитание и са се записали като войници в тази редовна и платена вече османска армия. Връщайки се после по родните си места, част от тях вече била приела Исляма, а тези, които са си останали по родните места, продължили да са си християни. Това са доста интересни характеристики на този регион...

В района на Голо Бърдо малко хора са постоянно живеещите, има села, които са почти обезлюдени... Но никой от тези българи не е изоставил домовете си. Напротив - в почивните дни или по време на ваканции и отпуски, хората се връщат да наглеждат имотите си или да живеят в бащиния си дом.  

По-различна е ситуацията в района на Гора. Там селата са изключително компактни и големи, с училища, в които учат по неколкостотин деца. Например училището, на което помагахме като народни представители, събрахме средства за ремонт и оборудване на компютърен кабинет в село Шиштавец. В него учат около 600 деца. Там наистина селата са много по-живи и населени.
Що се отнася до южната част на Албания, там, където живее християнската общност от българи, особено живописно е село Връбник, което се намира на една височина над Преспанското езеро. Там също ги има тези негативни демографски процеси, но и там хората не са изоставили домовете си..."

Що се отнася до големите центрове с компактно българско население, един от примерите за това е град Корча. Намира се в Югоизточна Албания и е с население от близо 80 000 души. 20% от тях са етнически българи. Първоначалното име на града е Горица, дадено му от неговите основатели, зa които се знае, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия.

Сегашният град датира от 15 век. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает. Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя.  Албания обявява независимост от Османската империя на 28 ноември 1912 г., след което Корча става част от новото княжество. В Корча днес има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци. Корча е само един от градовете с компактно българско етническо население.

Подробности за българите в Албания и цялото интервю с Красимир Богданов - в звуковия файл.

*Снимките, използвани в материала, са от Българи в Албания и Косово



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Премиера във Враца разказва за откриването на мощите на свети Йоан Кръстител в България

Премиерата на най-новия документален филм на общественика Христо Илиев -   "Духовният остров Св. Иван" ще се състои във Враца. Лентата разказва историята на о-в Свети Иван, разположен край Созопол в Черно море. Това е най-големият български остров, с богато историческо и духовно значение. Именно там екип, ръководен от проф. д.и.н. Казимир..

публикувано на 27.01.25 в 15:15

Отбелязваме Седмицата на брака с конкурс за двойки

Отбелязваме Седмицата на брака за 14-ти път в България, от 2012 година. Оттогава насам тя се разраства с всяка следваща година, благодарение на участието и подкрепата на уважавани личности и организации, представители на институции, църквата, медиите, предприемачи и съмишленици. Седмицата на брака е международна инициатива, провеждана ежегодно..

публикувано на 27.01.25 в 15:00

В "Музикална зона": Хуанес - един от най-известните латиноамерикански певци

  Истинското му име е Хуан Естебан Аристисабал. Колумбийският поп и рок певец Хуанес е роден през 1972 година в градчето Каролина дел Принсип. Още ненавършил 7-годишна възраст, Хуанес вече бил наясно, че ще посвети живота си на музиката. 16-годишният Хуанес създава първата си група – Ekhymosis, в която той е водещ вокал и китарист. През 1998..

публикувано на 27.01.25 в 09:00

"Неделник" от 26 януари 2025 година

Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..

обновено на 26.01.25 в 18:43

Ангелина Петкова: "Без радио не мога"

Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..

обновено на 26.01.25 в 14:10

Да приемем Христос като най-скъп гост за наша радост и наше спасение

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение.  Днешната неделя  е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със  Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за  изцеряването на слепия просяк..

публикувано на 26.01.25 в 08:00

"Проект Северозапад" възстанови социалната кухня

Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..

публикувано на 24.01.25 в 16:44