"Да, но искам да направя поглед към общата картина. Еврото е въведено вече повече от 20 години. Към момента в 19 държави в Европа, съответно има още 7, в които не е - България, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария, Швеция и Дания. Преди дни Международната рейтингова агенция увеличи кредитния рейтинг на Хърватия на BBB+ с позитивен поглед в перспектива, какъвто е рейтингът и на България. Основният мотив, освен че имат макроикономическа стабилност, е перспективата да влязат в Еврозоната от 1 януари 2023 година. Следващите, които се очаква да се присъединят към Еврозоната, сме ние. Изглежда, че въпреки COVID пандемията, въпреки войната в Украйна, все пак има приоритети - такива основни като членството в Еврозоната, тези приоритети си вървят, те си следват. Държавите от Еврозоната и ЕЦБ проявяват разбиране относно критериите за членство съобразно конюнктурата и ситуацията. Такъв един критерии с голяма важност, който търпи известно изменение, е за инфлацията. Всички държави в Еврозоната изпитват сравнително висока инфлация заради натрупаните проблеми. Това увеличение се проследява и се адаптират кандидатите-членки съобразно новите реалности. Другите критерии са за бюджетния дефицит, където и там има толерантност, също и за съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт. При всички положения целта е да не се отлага членство и ново разширяване на еврозоната заради тези събития".
Радио ВИДИН: Част от икономистите обаче твърдят, че можем да повторим съдбата на Гърция и Словакия.
"Ние може, ако водим недалновидна политика, да повторим и собствената си съдба от 1996 година. Ако сме достатъчно адекватни като начин на управление на публични финанси и като цяло на държавата, не би трябвало да влизаме в такива тежки сценарии. Вече 25 години и повече сме във валутен борд. Това е култивирало в българската финансова система стабилност. Имаме фиксиран валутен курс, съответно в началото беше към марката, а сега към еврото. Ние сме до голяма степен изконсумирали част от ефектите на еврозоната - чрез фиксирания курс и чрез тези правила, които спазваме като валутен борд. Не би следвало да има такава аналогия с Гърция. България по-скоро трябва да се сравнява и да гледа какво е станало с държавите, които също имаха такъв фиксиран курс и подобен на нашия валутен борд - такива са балтийските държави. Да гледаме и близките държави, с които влязохме в ЕС - Румъния и Хърватия. Да видим Хърватия догодина как ще се развие, така ще си направим и текущи изводи".
Радио ВИДИН: Как ще се отрази еврото на ежедневния живот?
"Вижте, това не е само наш феномен. Такива са били опасенията на всички държави, влизали в Еврозоната. Населението е проявявало недоверие и скептицизъм. В самата Хърватия над 50 % от населението все още смята, че ще има увеличение на цени, че ще има други неудобства. Това, което ние тук можем да правим, е сега, тази година, следващата, да се опитаме да управляваме умело процеса на инфлацията и на цените. Имаме притеснения, че ще се вдигнат цените, когато влезем в Еврозоната, но те ще се вдигнат и преди това, даже вече се вдигат. Ние трябва да положим достатъчно усилия да управляваме този процес на цени и доходи. Еврозоната ще ни даде предимства - намаление на лихвени проценти, по-добър кредитен рейтинг, повече инвестиции, ще има по-ниски транзакционни разходи, бизнесът ще може да оперира още по-свободно, особено ако го съчетаем това с влизането в Шенген. Това още повече ще улесни бизнес и търговия. Ако вземем положителното от членството в Еврозоната, хората ще се убедят, че ще е полезно за тях - по-високи доходи, по-висока покупателна способност, изобщо по-висок стандарт на живот. Все по-малко хора ще се съмняват, че Еврозоната е добро решение за България".
Радио ВИДИН: Трябва ли да има референдум за въвеждане на еврото?
"Досега в България не е имало такъв за присъединяването ни към НАТО, не е имало такъв и за присъединяването към ЕС. Тоест ние присъединявайки се към ЕС сме демонстрирали и желание един ден да влезем в Еврозоната. Това е ангажимент, който сме поели. Никой не ни кара веднага, можем да го отлагаме с такива референдуми и други решения, но важното е хората да се убедят в полезността на това нещо. Няма да загубят, напротив - повечето ще спечелят. Това е най-добрият начин да отпаднат исканията за такива неща. Формално погледнато всичко може да се подложи на съмнение и гласуване.
Радио ВИДИН: Обаче липсва широка информативна кампания за ползите и негативите от еврото, до този момент не е изнесен подробен анализ от страна на МФ и БНБ.
"БНБ и МФ, а и цялото управление и правителство, което и да е то, трябва да полага усилия да разяснява, да обяснява, да каже какви ще са мерките да се тушират недостатъците. Трябва непрекъснато да се обяснява. Това е много голяма крачка, която България ще направи. Такива кампании трябва да вървят постоянно, да има обясняване и разясняване, да се дават примери, да се правят съпоставки - къде е България спрямо държавите в еврозоната, как се развиваме ние, как те, какво е качеството на живота, къде страната ни ще бъде след 5 зона, ако стане член на еврозоната. Хората трябва да знаят как еврото ще влияяе на техния живот. Наистина има достатъчно възможности и в рамките на държавните институции, а се финансират и такива програми от ЕС, ЕЦБ също може да участва, но просто трябва да има информираност. Ако всичко това се разясни на хората, мнителността ще намалее".
Разделението в българското общество "за" и "против" еврото достига своя пик. Утре се очаква да бъде публикуван докладът за готовността на България за членство в еврозоната. За същото време в София е насрочен протест срещу приемането на единната европейска валута. Президентът Румен Радев заяви, че протестите, социологическите данни и..
2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Отбелязва се за първи път през 1884 година едновременно във Враца и в Пловдив, по инициатива на учителя Георги Бенев. Официално се отбелязва от 1901 година. За пръв път на 2 юни 1948 година денят се почита с едноминутно мълчание в цялата страна, с подаден сигнал..
Рубриката "Добро утро, кмете!" но отвежда в село Крива бара - едно от онези български села, където животът тече бавно и спокойно. Владимир Владов е кмет от 2019 година, в момента тече неговият втори мандат. "Към момента постоянно живущи сме над 800... Крива бара от цялата община е най-много младо население и то си личи. Имаме..
ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, като така тя ще стане 21-ият неин член, съобщава "Политико". По данни на няколко официални източника, се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка най-сетне да дадат благословията си в доклада, който ще бъде публикуван на 4 юни -..
Според Асоциацията на индустриалния капитал, икономиката ни има потенциал за растеж, чрез насърчаване на заетостта. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев се обединиха около идеята за отключване на потенциала на..
И през миналата година продължава тенденцията Северозападът да се обезлюдява . По последни данни на НСИ в област Видин вече живеят малко над 70 000 души, спадът на населението за една година е 1231 човека, което е най-голямото намаление като процент в страната. Област Враца е загубила за година 1617 жители и към декември 2024 година е 146 000 души,..
Отбелязахме 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. "В библията пише "Началото бе словото" и словото на роден език е нещо, което не всеки народ има. А ние като българи би следвало да сме изключително горди с това, че това е празник, който е наш. Празник, в който е..