102- годишната Севда Младенова - за дълголетието и изпитанията на живота

публикувано на 05.08.22 в 12:41

Снимка: Радио ВИДИН

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Родената година след края на Първата световна война Севда Младенова от село Бела, община Димово, гостува в "Думата имат старейшините". Тя е на 102 години, а на 16 ноември тази година баба Севда ще навърши 103 години. Работила е всичко, предимно в селското стопанство. Имала е труден живот, спомня си тя:

"Майка ни умря млада, остана баща ни, ние сме четири сестри, аз съм втората. Всички са умрели, само аз съм останала. Учила съм до 4-ти клас. Почнахме работа, ние се гледахме, баща ни ни е гледал. Гледахме градинка, хранил ни е хубаво, отчували сме се. Станахме момичета, ожених се в село Извор, на 18 години и след 3 години имах момиченце. Свекърва ми ме е повече гледала от майка. И като се роди момиченцето радости много. И след 5 години се разболя свекър ми, той умира лятото, а мъжа ми се разболя пролетта. И от тогава почнаха много по-лоши работи. Зълви четири, почнаха да приказват за земя, за искат това онова. Като почина мъжа ми и се чудех какво да правя сега. Появи се един човек, поиска ме, а на мен не ми беше кеф така. Защото малко съм живяла тук и да ида на друго място, но не знаех какво да правя и бях объркана. Чичо вика няма какво да се бъркаш, търсят много добри хора и ще ти вземат детето. Оказа се един от това село Въртоп, дойде при мен и каза - имам две деца от две майки, но са починали и двете. Имам момче, едно по-голямо, едно по-малко, ако обичаш и се радваш, радвам се и на твоето. Приемам ти детето да го отчуваме, да го отгледаме, да ги оженим и да ги задомим."

По време на Втората световна война Севда Младенова е била млада майка, спомня си немците, които са преминали на коне:

"Минаха на Държаница, най-напред минаха тези с конете германците... По пътя дойдоха пред нас. Ние имахме волове, станаха на вратата, викнаха момчетата да се запознаят и да освободят сградата да влязат конете. Изкараха воловете и влязоха конете, завиха с брезент. Прекараха нощта тук, сутринта си тръгнаха, нашите им дадоха ракия и те се качиха на конете до гара Срацимир. И от там с влака заминаха."

Севда Младенова не знае каква е тайната за дълголетието, все пак казва, че като малка се е хранила с наличната домашна храна, плодове и зеленчуци. Обича виното, но с мярка. Има няколко операции, благодарна е на докторите, които са ѝ помогнали:

"И аз се чудя как се стига до тази възраст. При баща ми съм яла качамак, той е гледал биволица, овци, хранил ме е повече с мляко и сирене, захар. Имаше захар някога на бучки и после се появиха тези в пликовете. Четири деца сме гледани с мляко, сирене, захар, плодове, понеже на село има повече. Купешки работи не сме яли много много. Не е като сега. Всичко идеш да купиш. За пиене - пия всичко, вино, ракия, по малко, не да се напиеш. Не е забранено. Никога не съм се напивала. Всичко с мярка. И за това ли съм жива, не знам."

Баба Севда казва, че обича политиката, разбира я. По думите ѝ, политиците трябва да са единни, за да бъде добър живота ни. Заедно с дъщеря си внуците, правнуците и праправнуците често се събират на семейни сбирки. Празнували са и 100- годишния ѝ юбилей.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

102- годишната Севда Младенова - за дълголетието и изпитанията на живота

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза своя празник

Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

"Змей Омайник" дебне за отмъщение

Ученици събраха над 400 лева от благотворителна инициатива

Ръчно изработени бижута с душа

Книга съживява историята и традициите на село Зверино

Илияна Кръстева: Намерих пътя си и съм щастлива, че имам с кого да го споделя

За БНР

Радио Видин