20
Селището датира още от времето на траките. Местната църква "Свети Георги" е построена още през 1890 г. на мястото на по-стара такава. В селото има и Дом за пълнолетни лица с деменция, който е разположен в бивше училище от 70-те. То е преустроено, а наскоро е и санирано. Месечната такса, плащана от настанените в дома, е 80% от дохода им, т.е. пенсията която получават. 
В центъра на Бистрилица е издигната паметна плоча за "Манчовата буна"- едно от малкото въстания от времето на турското робство, постигнали успех, при което са намалени данъците на местното население. През 2016 г. тук е открита и паметна чешма в чест на родените в Бистрилица майки на писателите Йордан Радичков, Иван Давидков, Анастас Стоянов и Радослав Михайлов. И като че ли всичко интересно, свързано с това село, свършва дотук. 
Днес това хубаво иначе селце е потънало в апатия. Улиците са пусти, а голяма част от къщите са необитаеми. Тишината се нарушава единствено от близкото кафене, където са се събрали в горещия летен предиобед няколко жители- сред тях собствениците на заведението и семейство с бебе. Предпочитат да не се оплакват, но постепенно се отпускат и разкриват основните проблеми, характерни за живота на село в днешно време:
"Да се живее днес на село дори е много лесно- чист въздух, спокойствие, красота. Селото е много хубаво наистина, но си трябват и някакви усилия, за да е по-смислен живота ни тук... В селото реално сме останали около 50 човека. Повечето са възрастни. Работа няма. Как прекарват времето си младите хора ли? Ами събираме се вечер в барчето или по центъра. Хапваме, пийваме, забавляваме се... Оборот в барчето почти няма. Спасява ни факта, че тук продаваме и пакетирани хранителни стоки. Така хората могат да си купят хляб, ориз, олио, захар, оцет. 
Кафенце могат да пийнат. Имам тетрадка с вересии. То без това не може по селата... Според мен, тук за младите хора, няма бъдеще. Няма работа и трябва да се пътува до Монтана или Берковица... Ние през лятото си живеем тук и пътуваме за работа. По-добре е, отколкото да седим с малко дете затворени в апартамента. В селото е тихо и спокойно, но освен тях, други предимства тук няма. Улиците са в безобразно състояние. Ето сега, ако река 
да разходя бебето си с количката, тя ще се разпадне по разбитата настилка. Освен нас, мисля че в селото има още едно семейство с бебенце, но и те са тук само през лятото... Пандемията засега минава леко в Бистрилица. Нямаше проблеми, не я усетихме толкова явно, може би защото тук няма и много хора. Интересното е, че пандемията насочи вниманието отново към малките населени места. От тази гледна точка тя изигра положителна роля, защото тук пазара на имоти започна да се раздвижва... Искаме да имаме по-хубави пътища. Те са много разбити. Буквално си е черен път навсякъде. Единствено хубав е пътят до центъра. Това е много 
изнервящо, защото миналата година на изборите обещаха, че ако бъдат избрани, пътят през цялото село ще бъде оправен. Обещанието обаче така и си остана. Обещания, обещания, а накрая- нищо... Направиха наскоро подобие на ремонт в центъра на селото и ситуацията стана още по-зле. Дупката си седи, а до нея- асфалтирано. Пълен абсурд... Аз завърших миналата година в Монтана. Ясно е, че тук ще се занимавам със земеделие. То друго няма... 
Хубаво е да има някакъв превоз, защото не всеки има кола, не всеки има и възможност да плати на някого, за да му купи лекарствата или храна. Така че, добре е да има някакво бусче за хората от селото... Не виждам тук бъдеще за младите хора. Млад човек ако дойде, какво ще прави? Хубаво е да живееш на село, а да работиш в града, но това гориво кой ще го плаща. Каква трябва да е заплатата ти при това гориво, за да пътуваш всеки ден в двете посоки. Аз гледам и хората, които живеят в града- преди си идваха през ден, през два. Сега вече ги няма със седмици... 
В това село не може да има нищо, защото е пропаднало и няма хора. Лекар за толкова малко пенсионери ще дойде ли? Затова и автобуси не идват... Хората в селото са възрастни и болни. Няма постоянно лекар. Идва веднъж седмично. Идва човекът, но няма помещение, в което да преглежда хората. На центъра изнасят една маса и там носи рецептурните книжки. Понякога, ако се наложи, там мери кръвното и там преглежда... Нямаме никакъв магазин за хранителни стоки. Имаше един преди, но го закриха, защото нямало оборот. Имаме едно кафене, където продават най-необходимите храни. Ако ти потрябва нещо, всичко е свързано с Монтана. За превозно средство, 
гледам че идва, защото сме на центъра и имам наблюдения. Мисля че идва от Берковица три пъти в седмицата. За Монтана- абсолютно никакъв превоз... Ние имаме кола и ходим до Монтана задължително по веднъж седмично. Всичко си пазаруваме оттам. За тези, които нямат автомобил обаче е трудно. И не само заради храната. Ако ти се наложи един аналгин да ти дотрябва, ходиш и търсиш при съседите. Ако и те нямат, проблемът е твой. Наистина, много е тегава работата. Да не говорим пък за улиците. Зимата е ад под небето. Снегорин минава само в центъра. И ще мине само два пъти, колкото да могат да се разминат две коли. Изобщо нещата са много зле...", коментират живота в селото местните. 
"Имаме 142 жители с настанените в старческия дом, които са по постоянен адрес. Повечето жители са възрастни. Млади хора няма.", обясни кметският наместник Мариета Аврамова. Тя е на тази длъжност 3-ти мандат.
"Транспорт имаме три дни в седмицата- понеделник, сряда и петък. Лекар идва всеки вторник, за да преглежда възрастните хора. Ходи и по домовете, ако има болни. В четвъртък пък носи рецептурните книжки.
Що се отнася до улиците, обещано ни е пътят до гробищния парк да бъде асфалтиран. Засега няма яснота кога ще стане това. До края на мандата ми би трябвало да стане...
Нямаме проблеми със запасяването на населението с дърва за зимата. Правя списъци, събирам парите, отивам в Горското- фактурирам и намирам превоз. Цените на дървения материал тук са поносими. До момента съм доставила 180 кубика дърва. Населението не е оставало без дърва никога... Какво бих казала на съселяните си ли? Ами, да са живи и здрави, и да продължаваме в същия 
дух."
А какво искат децата на Бистрилица?
"Искаме да има повече деца тук, че да си играем... Бихме искали да направят по-хубав парк и да има по-хубави цветя... И да върнат люлките. Най-хубавите люлки- да ги върнат всичките...", споделиха малчуганите, които искат да създават спомени тук през летните ваканции и да имат повод да си идват не само заради любимите си баба и дядо.
Целите интервюта и подробности по темата - в звуковия файл
Държавният глава Румен Радев обяви, че ще даде още време преди връчването на папката за съставяне на редовно правителство, определяйки като безотговорно поведението на политиците. Първият мандат ще отиде в най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ-СДС. Преговорите между партията на Борисов, Демократична България, БСП и Има такъв народ..
Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..
Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..
Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..
Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а от януари до ноември 2024 година на работа са п остъпили общо 2 888 души. Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..
На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..
Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника". "Тревожно е забавянето на строителството на новия..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно