Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време за книги с препоръката на Регионална библиотека Видин

Есента е тук, а с нея и Алисън Рейн и нейната Рошла

Снимка: Радио Видин

В последния ден на септември една кротка, но неукротена рошла, на име Дъжд пристига, за да ни поведе из собствения си свят, сякаш нарисуван от влюбен и малко тъжен, но много щастлив художник. Нека днес да стъпим на пътя ѝ и да тръгнем с нея да търсим и събираме… ами нея. И себе си.

Защото всички търсим себе си, но понякога, за да намериш себе си, трябва да намериш някой друг, който да те покани на по чаша "Сърце", за да си поговорите за Хесе и Буковски и да се влюбите в първото януарско утро. Да прочетете за времето – този крадец на усмивки и нежности – в "Еклесиаст" и да го спрете, за да освободите светлината… и без страх, без съмнение, без колебание да дефинирате "Що е то разбито сърце", за да го слепите… докато се чудите кой и как ви подлъга да пораснете. И в крайна сметка да разберете от първа ръка какво е усещането да изгубиш контрол. Да погледнеш право в очите на чудовището в отражението си във витрините на магазините.

И да решиш: ако имаш само 24 часа… какво би направил? А с кого?

А ако нямаш 24 часа?...

Не се тревожи! Светът може да почака.

Кога в душата ти най-после ще стане чисто като в новите станции на метрото?... И ще разбереш къде е единственото място, на което сърцето се намира в равновесие.

Приеми поздравления за това, че стигна до себе си, бягайки от… себе си! Допиши… или допуши като последна цигара… отново себе си! А ако искаш да бъдеш чут, просто… замълчи!

Добре дошъл в "Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла"!

Рошлата е Алисън Рейн, а разхвърляните ѝ мисли са пълни със започнати и недописани редове, с изписани тефтери и може би мъничко умопомрачение за разкош, но от онова умопомрачение, което създава безсмъртни любовни истории и паралелни светове със строго ограничен режим на достъп. Само да има кой да ги разказва и обитава!

Книгата "Разхвърляните мисли на една пътуваща (в търсене на себе си) рошла" е точно това, което твърди заглавието. Но коя е Алисън Рейн?

Както тя сама казва за себе си, "понякога Алисън е слаба, беззащитна и доста често не на себе си. Друг път е бунтар, сила, доминант. Обединение на крайност и безкрайност." Тя обича лилавото и есента и затова нарича себе си Дъжд. Усмихва се на касиерката в магазина, не се бои от тишината, гледа право в очите на отражението си и наистина може да пише. И е тук, за да ни покаже, че да започнеш да пишеш всъщност е толкова лесно, защото всеки творец има в главата си всичко необходимо за една книга – само трябва да посмее да го извади на показ. Всъщност започването е лесно – да напишеш хубав край на една история е онова, което иска майсторство.

Самата тя започва да пише на 15 години, защото има нужда да говори за любовта. С времето любовта показва все повече свои лица, все повече причини да вдъхновява хората като Алисън, все повече свои проявления, от които в крайна сметка става ясно, че далеч не всички любовни истории завършват с „… и те заживели щастливо“.И точно като любовта, нещата с книгата се получават по-бавно и по-трудно от очакваното, но се получават. Разхвърляните мисли на пътуващата рошла, която търси себе си и другите, намират начин да стигнат до хората, които имат нужда от тях поне толкова, колкото самата рошла. Тръгвайки с мисълта, че не иска да пише поредната блудкава любовна история, Алисън успява да напише любовната история на всеки, който ще посегне към книгата ѝ. И се учи да благодари не само за нещата, които има, но и за онези, които я подминават, на хората, които са тук, и на онези, които са избрали да не са. Защото за всичко си има причина.

Есента е тук, а с нея и Алисън Рейн. Нека замълчим поне за малко – колкото да чуем как разхвърляните мисли на пътуващата рошла спират, постигат перфектния ред, в който дори ние имаме място, и най-накрая всеки намира себе си.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Еми в градината, където отглежда зеленчуците си.

Завръщане към корените: Емилия Йорданова и пътят ѝ обратно към Северозапада

Днес ви срещаме с една изключителна жена – Емилия Йорданова , на 42 години. Родена в Белоградчик, с корени от живописното село Стакевци, тя прекарва първите седем години от живота си в Димово, отгледана от своите баба и дядо. След това пътят ѝ я отвежда в столицата, където завършва френска гимназия. Това я подтиква да продължи образованието си..

публикувано на 17.09.24 в 17:45

Видински ученици се представят отлично при практика в голяма ресторантска верига

Отлично се представиха на производствената си практика учениците от ПГТ "Михалаки Георгиев" във Видин. С много добри отзиви за тяхната работа са работодателите, които ще продължат взаимоотношенията си с гимназията, казва техният учител Аксиния Петрова, която преподава учебна практика по предмет "Кулинарни изделия и напитки за..

публикувано на 17.09.24 в 15:00

Малки художници от Монтана с престижни отличия от Токио

Отличия от участието си в конкурс в Токио получиха трима възпитаници на студио "Рени арт" в Монтана. Седемгодишната Катерина Трифонова бе наградена със сребърен медал , диплом и предметни награди.  Натали Петрова и Цветелина Траянова получиха бронзови медали, каза  преподавателят им по рисуване Таня Василева : "Много съм щастлива да..

публикувано на 17.09.24 в 14:00

Да се забранят ли мобилните телефони в час

Да се забрани използването на мобилните телефони от учениците в учебните часове е предложението на Синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа". В световната практика има два модела за регулиране на правилата. Първият е на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на консенсуса, смятат от синдиката. За мнение потърсихме Юлиян Петров ,..

публикувано на 17.09.24 в 12:55

Нов живот за село Динково

Село Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. В селото от няколко години са се върнали да живеят в родните си домове по-млади пенсионери. Те успяват да привлекат и други хора, които да купят имот, да го ремонтират и да живеят тук.  Бисерка и съпругът ѝ са..

публикувано на 17.09.24 в 12:15

Изкуството на надеждата: Артисти по перманентен грим в подкрепа на онкоболни пациенти

Днес обръщаме внимание на нещо, което винаги е било актуално, винаги и ще остане такова. Ще говорим за красотата. Но загубената. Тази красота, която ти я отнема една от най-тежките диагнози, която човек може да чуе - рак.  Милиони жени по света вследствие на онкологични заболявания губят това, което е най-женското у една жена - коса, мигли, вежди...

публикувано на 17.09.24 в 11:45

Игри от миналото и забавление без екрани очакват децата на Монтана

На 22 септември Монтана ще се превърне в едно истинско игрище за деца и техните родители. В предпоследната неделя от месец септември ще се състои второто издание на кампанията "Дигитална хигиена" , която тази година ще премине под мотото "Детство мое" .  Сайтът "Призни" започва кампанията миналата година, като една от целите е да повлияе на..

публикувано на 16.09.24 в 17:00