Ще бъде ли овладяна енергийната криза или всички ще плащаме повече

В момента няма нужда от две тарифи за сметките за електроенергията за българските домакинства. Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов. Първоначално бе лансирана идеята домакинствата, които потребяват до 800 киловатчаса електроенергия на месец, да продължат да плащат ток по ниската тарифа. Над тях- токът да бъде по пазарна цена от дружествата- или около десет пъти по-скъпи, обясняват експерти.

"Всичко остава така, както е до момента. Вместо да помага на обществото това предложение създава стрес“, каза в последствие министър Христов и добави: "Обществото трябва да се успокои. Енергийната система работи на максимум и ние гарантираме, че тя ще работи. Експортът на ток ни осигурява средствата за компенсация на бизнеса." Министърът припомни, че България е третият най-голям износител на електричество в Европа.

Междувременно Европейската комисия предложи нов регламент за извънредни ситуации с цел справяне с високите цени на газа в ЕС и гарантиране на сигурността на снабдяването през тази зима. Това ще бъде постигнато чрез съвместно закупуване на газ, механизми за ограничаване на цените на газовата борса, нови мерки за прозрачно използване на инфраструктурата и солидарност между държавите членки, както и непрекъснати усилия за намаляване на потреблението. Регламентът бе обсъден и гласуван в Европейския парламент обясни българският евродепутат Цветелина Пенкова:

"Широка гама от мнения и становища биват изказвани по тази тема в търсенето на решения. Три са основните направления, в които се концентрират мерките. В момента те могат да бъдат разделени на: спестяване на електроенергия, споделяне и обединение. В мярката спестяване се призовават всички потребители, домакинства и индустрии да намалят своето потребление на енергия доколкото е възможно. Различни данни показват, че намаляването на температурата за отопление в големи енергоемки сгради с 1 градус води до 5-6% спестена енергия. Когато говорим за обединение или за по-общи действия в рамките на Европа, говорим за три отделни неща. На първо място се разглежда възможността на всяка една от държавите членки за т.нар. временни мораториуми върху цената на газа за потребители и индустрията. Големият въпрос е откъде ще дойдат средствата, за да се компенсира разликата между пазарната цена и това, което плащат индустрията и домакинствата. Решението е чрез мярката солидарна вноска, което всъщност значи изземване на свръхпечалбите от електропроизводителни дружества, които генерират по-големи печалби на фона на тази криза. Ако техните печалби са с 20% повече в сравнение с последните три години, се счита, че 33% от тази свръхпечалба може да бъде отнесена към държавния бюджет, за да може той да подпомага домакинствата и предприятията. Всяка държава членка трябва в най-кратки срокове да идентифицира кои са тези електропроизводителни дружества, чиито свръхпечалби ще бъдат използвани за солидарната вноска. Когато говорим за обединение или по-общи действия, "

Освен краткросрочни мерки за справяне с енергийната криза, ръководството на Европейския съюз обсъжда и дългосрочни решения, добави Цветелина Пенкова:

"В дългосрочен план има много ясно осъзнаване, че функционирането на целия пазар на електроенергията в Европа трябва да бъде реформирано, така че да бъде достъпен и адекватно отговарящ на нуждите и на даденостите, които Европа има. В момента се говори за две основни направления в тази посока. На първо място отделяне на цената на газа от цената на електроенергията, защото начинът, в който в момента функционира пазарът, е, че цената на електроенергията се определя от най-скъпата суровина, която участва в нейното съставяне. Другото- цената на природния газ в Европа се определя с т.нар. TTF индекс, само че се оказва, че този индекс работи, когато говорим за тръбен природен газ, а в момента голяма част от новите запаси, които се внасят в Европа, са втечнен газ. Т.е. има нужда от реформиране и преосмисляне какви да са индексите, които ще определят новата цена на този втечнен газ. Може би звучат много абстрактно и много общо някои от тези мерки, но те трябва да бъдат поставени така на общоевропейската маса на политиките, за да може да се приложат в съответствие с всяка една от държавите членки, тъй като енергийният микс на всяка от тях е доста различен. Друга дългосрочна мярка в рамките на Съюза са общите доставки на енергийни ресурси или съвместното закупуване на природен газ. Това означава, че оттук нататък Европейският съюз ще купува тези ресурси като Европейски съюз, а не всяка една отделна държава членка да договаря обеми и цени. По-големите количества със сигурност ще доведат до по-добри цени и по-стабилни дългосрочни договори. Целта на тези политики е именно да предпази на първо място обикновените потребители, да не допуска задълбочаване на енергийната бедност. Процентът на хората, които изпадат в ситуация да не могат да платят своите сметки за отопление, се увеличава драстично."

Заради енергийната криза се отлага преминаването на свободния пазар на електроенергията за домакинствата, обясни българският евродепутат Радан Кънев:

"Няма да преминават на свободен пазар от Нова година. Дори държави, които са либерализирали пазара, в момента с новия извънреден Регламент получават право да се върнат на регулиран пазар и по отношение на домакинствата, и по отношение на микробизнесите, и по отношение на малките бизнеси, които обаче докажат, че са засегнати от енергийната криза. Но за домакинствата и микробизнесите регулираният пазар сега става по-масов отколкото беше. Няма да преминат българските домакинства през тази зима на свободния пазар. Това е сигурно и никаква причина няма да се очаква за повишение на цената на тока през тази зима. Тук големият въпрос е, че нито достатъчно семейства в България имат електрически уреди за отопление, а най-вероятно състоянието на мрежата не допуска всички да минем едновременно на електричество. Реновирането на електрическата мрежа трябва да е първостепенен национален приоритет. За съжаление не залегна в Плана за възстановяване. България има силен регулиран пазар на електроенергия, има много силно електроенергийно производство, което не зависи от газ и в момента производството е под себестойност, а прави от износа много големи печалби, които по българска национална мярка се инвестират в подкрепата на регулирания пазар. По тази причина токът за бита не се повишава. Така че енергийната криза е много тревожна, но в българския случай несравнимо по-малък ефект има и да се надяваме да остане така."

Темата за мерките, които Европейският съюз взима, за подпомагане на домакинствата и пестене на енергийните ресурси, коментира и евродепутатът Андрей Новаков:

"Европейската комисия направи едно предложение да заделим 40 млрд. евро неизползвани от кохезионните фондове да отидат за подкрепа на семейства, малък и среден бизнес- надбавки за газ, надбавки за ток, надбавки за горивоу за да могат да преодолеят по-бързо кризата. Аз приветствам това нещо, защото само една седмица по-рано Европейската комисия поиска всички европейци да си намалят отоплението вкъщи до 18-19 градуса. За да дадем пример, всички европейски институции си намалиха отоплението до 18-19 градуса в стаите и го изключиха в петък. Аз не мога да поискам от който и да било такова нещо при положение, че не съм сигурен дали бих оставил детето ми да спи на 18 градуса. Според мен Европейската комисия най-после реагира правилно и каза: "Не, вие няма да страдате, защото някой е решил да си играе на война с газ и да спира отоплението. Европа е достатъчно силна, за да намери достатъчно средства, да намери газ откъдето трябва, за да ви е топло...". Представяте ли си какъв дебат водим? В Гърция изследване на Националния статистически институт показа, че 1/3 от населението се страхува за препитанието си- дали ще има какво да сложат на масата. Представете си колко са в България. Намаляваме си отоплението и в Германия върват реклами как да се завиваш, за да не ти е студено. 2022 година! Европейският съюз не може да се унижава по този начин. Щом имаме толкова много пари да инвестираме например във всякакви проекти в Северна Африка, нека приоритизираме европейците поне докато отмине кризата. Инфлация, мигрантски натиск, липса на газ, изключително скъпи енергоносители, COVID, война... Имаме достатъчно поводи този път да насочим в максимална степен европейския бюджет към европейците и да им помогнем, защото повече не искам да гледам видеа и репортажи как в различни държави хората навиват европейското знаме и развиват други знамена, просто защото им е писнало от глупостите, които се случват."

Повече- прикачения звуков файл.