Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Срещу България и Европейския съюз се води хибридна война

"Демократична България": Ползите от приемането на еврото са стотици пъти повече от рисковете

Темата с еврото е просто повод за създаване на излишни страхове

Снимка: Демократична България

Депутатите от 48-ото Народно събрание възложиха на правителството да ускори процеса за приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. Решението беше прието със 157 гласа „за”, 28 „против” и 23 „въздържали се”. Това решение на парламента провокира множество обществени дискусии.


"Демократична България" заяви, че има последователна политика за подкрепа на присъединяването на България към еврозоната и съобщи, че започва активна информационна кампания.


"Целта е да обясним ползите и рисковете от приемането на еврото и да предотвратим възможността популистки твърдения да притесняват и плашат хората", обясниха от дясната партия. В първото подобно публично събитие участва Георги Ганев, преподавател по макроикономика и народен представител в предишния парламент. Според него опасенията, че инфлацията ще скочи, не са основателни:


"Хърватия мисля, че е 20-ата страна, която въвежда еврото, във всички до една са проведени изследвания академичен тип, със съответните иконометрични модели, които да проследят дали нещо подобно се е случило заради вкарването на еврото. Ако си има обща инфлационна тенденция, това е съвсем различно, но въпросът е дали поради еврото е станало нещо. И отговорът е, че никъде, в нито една от 20-те няма забелязано ускорено повишаване на цените заради въвеждането на еврото, а даже има една Естония, където по-скоро еврото е натиснало надолу цените. Има едно малко "обаче"- ще има паралелни цени някалко месеца преди и няколко месеца след въвеждането на еврото, така че всеки ще може да види евроцената дали се е променила на 1 януари, но винаги ще има търговци, които се опитват да "хванат риба в мътната вода", имало го е навсякъде, не само в България- в Словения имаше описани много такива случаи. Второ е въпросът със закръглянето, защото делене на 1,95583 не е най-гладкото възможно, та ще се закръгля и естествената човещинка е винаги да се закръгля нагоре. Поради тази причина винаги се забелязва в първите седмици след въвеждането на еврото, че цените са мъничко, ама говорим за 0,2 процентни пункта по-високи отколкото биха били без еврото, но след 3 до 4 месеца са точно там, където биха били без еврото. България ще стане член на еврозоната и това означава, че трябва да стане съсобственик на част от капитала на Европейската централна банка. Българският дял се изчислява на около 1%, освен това България трябва да внесе съответните средства, които да са в различните гаранционни и стабилизиращи фондове на еврозоната, включително и по линия на банковия съюз, така че нашите резерви в момента, които така или иначе са предимно в евро, ще продължат да бъдат в евро и ще продължат да са обезпечение на валутата на България. Т.е. няма да има освобождаване на едни милиарди, които едни "калпазани" политици да си похарчат, както си искат."


Народният представител от "Демократична България" Мартин Димитров, който е икономист по образование, също е сред защитниците на позицията, че влизането в еврозоната ще е от полза за България:


"Срещу България и срещу Европейския съюз се води хибридна война. Хората, които искат да спрат европейската интеграция, говорят срещу еврото, създават излишни страхове. Всяка страна, която влезна в еврозоната, след това Евростат- европейската статистика, направи подробен анализ за промяната в цените и тя е средно 0,3 на 1000. Това показва, че допълнителна инфлация в резултат на еврото няма. Въпреки това тези хора продължават да създават страхове. Иначе да си кажем цялата истина- всяка валута има рискове, но рисковете, свързани с еврото са стотици пъти по-малки от рисковете да дойде тук нов Жан Виденов и да предизвика хиперинфлация. Противниците на еврото похвалиха валутния борд. Да, това е най-голямата и най-важната реформа, която сме правили, но тя може да бъде отменена за 15 минути. Имахме дебат в парламента и председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов каза, че предпочита валутния борд, защото когато решим, можем да го отменим, докато, ако влезем в еврозоната, това е завинаги... Да, еврото има някои рискове, но това е втората най-сигурна валута в света след долара. Втората резервна валута, което означава, че страни, банки, търговци я използват и да инвестират в нея, и да съхраняват стойност в нея, и т.н. Рисковете са стотици пъти по-малки от това да дойде някой, да отмени валутния борд и да направи големи бели... Лихвите по кредитите също ще бъдат по-ниски. Искате да направите малък бизнес, ама едно е да вземеш при лихва 2%, друго е да вземеш при лихва 6, 7 или 10%. Това важи и за домакинствата- едно е да вземеш потребителски или ипотечен кредит на 2,3,4%, друго е да вземеш на 10%. Така че в трудните години всъщност еврозоната е по-важна отколкото в спокойните години. Друг хибриден въпрос е, че хората, които искат евроизация, го правят, защото има големи валутни резерви в борда и искат тези резерви да бъдат похарчени, което е абсурдно, защото по-голямата част от тях ще отидат в Европейската централна банка. Спекулира се, част от хибридната война е, че курсът от 1,95583, с който в момента левът е привързан към еврото, ще бъде променен. Заради това миналата седмица взехме решение в парламента, че това е курсът и той ще бъде защитаван с всички средства, освен това никой няма намерение да го променя. Хората, които са срещу еврото и спекулират по темата, тезата, която най-често повтарят е, че понеже лихвените проценти ще бъдат по-ниски, има опасност държавата да допуска системно по-големи дефицити, както направи Гърция, само че това зависи от самото общество, от начина, по който е структуриран парламентът. Някой, ако няма здрав разум, дали е в еврозоната или извън еврозоната, пак ще фалира. С влизането в чакалнята на еврозоната България стана член и на Банковия съюз, а Банковият съюз означава, че банките в България не се надзирават само от БНБ, а вече и от европейски надзор, който няма как да познава местните "играчи" в България, т.е. той е обективен. Искахме това нещо, за да няма нови казуси като КТБ."


Рисковете от влизането на България в Еврозоната са пренебрежимо малки в сравнение с ползите, убеден е Мартин Димитров:


"Имайте предвид, че самата евроизация ще създаде условия сивата икономика постепенно да намалява, просто защото транзакциите в евро ще се увеличават, електронните транзакции също, така че постепенно сивите сделки ще стават все по-малко. Въпреки евроизацията, не става така, че Европейската комисия да ни казва какво да правим. България по ключови европейски теми запазва своята пълна самостоятелност. Случиха се две световни кризи- COVID и безумната война, агресията на Русия срещу Украйна. Инвеститори от цял свят изгубиха милиарди заради тези неща. Инвеститори бяха вложили пари в Русия, в Украйна, в съседни държави и всичко загубиха. Вече, за да вложиш пари, трябва да си напълно сигурен. Т.е. като казваме "елате, инвестирайте в България, отворете работни места", те трябва да са напълно сигурни. Когато си член на еврозоната, рискът пред тези инвеститори е по-малък. Инвеститорите вече отиват там, където е максимално сигурно. Има и желание за скъсяване на веригите на доставки, защото големи компании, които оперират във Франция, Германия видяха, че когато на друг континент им е свързаното производство и стане пандемия, губят много. И вече имат интерес към страни като България, които са по-близо, да разполагат производство. Но когато си член на еврозоната, за тези хора, които потенциално сравняват България с Румъния, с Хърватия, с други страни, избират къде да инвестират. Когато си член на еврозоната, потенциалът да дойдат тук е по-голям. Като отворят една хубава фирма и плащат добри заплати, нарастват доходите. Важното е, че хората ще получават добри доходи, свързани с тези инвестиции. Също така еврото ще намалява транзакционни разходи, валутни разходи. Влизането в еврозоната става с критерии, които трябва да изпълним. В момента имаме най-голям проблем с критерия за инфлацията и може би за бюджетния дефицит, но там смятам, че ще се справим. Сега има глобален процес на намаляване на инфлацията, защото растежът на икономиките спадна, а това сваля и инфлацията. Освен това към април ще се гледа инфлацията в България, което е добра предпоставка. Т.е. имаме шанс за 1 януари 2024 година. Ако по някаква, независеща от България, причина не се случи, следващата цел е година по-късно."


За политиците, които се обявяват против влизането на България в еврозоната, Димитров каза:


"Истинската им цел е да спрат европейската интеграция на България, ако могат да ни извадят от НАТО и от Европейския съюз и да ни насочат към новия Съветски съюз, за който те мечтаят. Т.е. еврото е просто повод, който ползват, за да създават излишни страхове."


Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00